Рьоне Госини
Междучасията на малкия Никола (8)

Фотоапаратът

Тъкмо се канех да вървя на училище и раздавачът донесе пакет за мен. Беше подарък от баба — фотоапарат! Моята баба е най-добрата баба на света!

— И майка ти ги измисля едни — рече татко на мама. — Кой подарява такова нещо на дете.

Мама се ядоса, каза, че татко никога не одобрява това, което прави майка й (значи — баба), че не бива да се говори така пред детето, че подаръкът е чудесен — аз пък попитах може ли да взема апарата в училище и мама разреши, само да внимавам и да не щурея с него, за да не ми го вземат. Татко сви рамене, после прегледа упътването заедно с мен и ми показа кое как работи. Беше съвсем лесно.

В клас показах фотоапарата на Алсест, който седи до мен, и му обясних, че през междучасието ще направим сума ти снимки. Тогава Алсест се обърна и съобщи на Йод и на Рюфюс, които седят зад нас. Те предадоха на Жофроа, който прати бележка на Мексан, а той я прехвърли и на Жоашен, който събуди Клотер, и учителката каза:

— Никола̀, повторете това, което казах.

Аз станах и се разплаках, защото не знаех какво е говорила учителката. Вместо да я слушам, зяпах Алсест през прозорчето на апарата.

— Какво криете под чина? — попита учителката.

Когато се обръща към някого на „вие“, значи е ядосана. Аз продължих да плача, учителката дойде, видя фотоапарата, взе ми го и каза, че ми пише двойка.

— Стана тя — обади се Алсест, а учителката писа двойка и на него и му каза да спре да яде в час.

Мен чак ме досмеша — вярно, че Алсест яде непрекъснато.

— Аз мога да повторя това, което казахте, госпожице — обади се Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката, и часът продължи.

Когато би звънецът за междучасието, учителката ме накара да остана и ми каза:

— Виж сега, Никола̀, не искам да те огорчавам, наистина си получил хубав подарък. Ако ми обещаеш да бъдеш послушен, да не се разсейваш в час и да се учиш добре, няма да ти пиша двойката и ще ти върна фотоапарата.

Аз обещах с всички сили, учителката ми върна апарата и ми каза да отида при другарчетата си на двора. Не, наистина тая учителка е готина, готина, та не се трае!

Щом слязох на двора, приятелчетата ме наобиколиха.

— Не очаквахме да те видим — каза Алсест, който ядеше хлебче, намазано с масло.

— Че и апарата ти е върнала! — рече Жоашен.

— Да — казах аз, — сега ще правим снимки, я се наредете!

Приятелчетата се скупчиха насреща ми, даже и Анян дойде.

Гадното беше, че според упътването трябваше да съм на четири крачки от тях, а краката ми са още къси. Затова Мексан извървя крачките вместо мен — той има много дълги крака с изпъкнали мръсни колене, — а после застана при другите.

Погледнах през прозорчето дали се виждат всички. Не можах да хвана главата на Йод, понеже е много висок, а отдясно режех Анян през средата. Жалко само, дето сандвичът закриваше лицето на Алсест, обаче той просто отказа да спре да яде. Всички се ухилиха и — щрак! — снимах ги! Снимката ще бъде жестока!

— Не ти е лош апаратът — рече Йод.

— Ами! — каза Жофроа. — На мен татко ми купи много по-хубав, има си светкавица!

Всички изпокапахме от смях — така де, Жофроа не се знае какво приказва.

— И как изглежда тая светкавица? — попитах аз.

— Ами нещо като лампа, прави „бух“ като ракета и можеш да снимаш през нощта — отвърна Жофроа.

— А пък ти си един лъжец! — рекох аз.

— Ще ти бия един шамар — каза ми Жофроа.

— Никола̀, ако искаш, аз мога да ти подържа фотоапарата — предложи Алсест.

Тогава аз му дадох апарата, като му казах да внимава — не ми беше приятно, понеже целите му пръсти бяха в масло и се тревожех да не му се изплъзне.

Започнахме да се бием, а Бульона — той ни е възпитател, ама всъщност не се казва така — пристигна тичешком и ни разтърва.

— Какво става пак? — попита той.

— Ами Никола̀ се бие с Жофроа — обясни Алсест, — понеже фотоапаратът му си няма ракета за през нощта.

— Не говорете с пълна уста — каза Бульона — и въобще за какъв фотоапарат става дума?

Тогава Алсест му даде апарата, а Бульона заяви, че изпитва желание да го прибере.

— О, недейте, гос’дине! Моля ви се, недейте! — извиках аз.

— Добре — каза Бульона, — оставям ви го, само че ме погледнете хубаво в очите. Бъдете послушен и не се бийте повече, ясно ли е?

Аз казах, че ми е ясно и попитах дали може да го снимам.

Бульона май много се изненада.

— Искате да ме имате на снимка? — попита той.

— О, да, гос’дине! — отвърнах аз и Бульона се засмя, а като се засмее, изглежда добричък.

— Хе-хе — рече той, — хе-хе! Добре де, ама побързайте, че трябва да ударя звънеца за края на междучасието.

После Бульона застана мирно насред двора, като си пъхна едната ръка в джоба, а другата си сложи на корема. Единият му крак беше малко по-напред и гледаше надалеко. Мексан ми изброи четири крачки, погледнах Бульона през прозорчето, беше адски смешен. Щрак! Направих снимката и той отиде да бие звънеца.

Вечерта, когато татко се върна от работа у дома, аз му казах, че искам да ги снимам с мама.

— Слушай, Никола̀ — каза ми татко, — уморен съм, прибери този апарат и ме остави да си прочета вестника.

— Ама че си груб — рече му мама, — защо не зарадваш детето? За него тези снимки ще бъдат чудесни спомени.

Татко въздъхна дълбоко, застана до мама и аз изщраках последните шест снимки от лентата. Мама ме целуна и ми каза, че съм нейният сладък фотограф.

На другия ден татко взе лентата — каза, че трябва да я проявят. Наложи се да чакам сума ти дни, за да излязат снимките, а аз просто нямах търпение. Обаче вчера вечерта татко ги донесе.

— Не са лоши — каза татко, — особено тия от училище с другарчетата ти и този тук, с мустаците… Тези, дето ги направи вкъщи, са малко тъмни, обаче са най-забавни!

Мама дойде да види снимките, а татко й ги показваше и разправяше:

— Брей, ама как само те е изкарал синът ти!

Татко се кискаше, а мама взе снимките и каза, че е време да вечеряме.

Само не мога да разбера защо мама така си промени отношението. Сега твърди, че татко бил прав — това не било играчка за малки момчета.

Даже прибра фотоапарата отгоре върху гардероба.