Рьоне Госини
Междучасията на малкия Никола (17)

Раздаването на наградите

Директорът ни каза, че приемал нашето предстоящо отсъствие със страхотно вълнение, бил сигурен, че и ние споделяме вълнението му, пожела ни адски да се забавляваме през ваканцията, защото, като дойде училище — край на веселбата, пак ще трябва да се стегнем. С това раздаването на наградите завърши.

Беше много щуро. Пристигнахме сутринта в училище с татковците и майките си, а те ни бяха издокарали като палячовци. Бяхме със сини костюмчета и бели ризи от един плат, който лъщи, също като червено-зелената връзка, дето мама я подари на татко, пък татко не я носи, за да не я изцапа. Анян — той Анян си е луд — беше с бели ръкавици и ние всички много му се смяхме с изключение на Рюфюс, който ни каза, че неговият татко, дето е полицай, често носи бели ръкавици и в това няма нищо смешно. Бяха ни заливали косите — на мен на едно място все ми стърчи — и бяхме с чисти уши и изрязани нокти. Страшни бяхме.

И приятелите, и аз чакахме с нетърпение раздаването на наградите. Не толкова заради самите награди; по тоя въпрос малко се безпокояхме. Важното беше, че след раздаването на наградите не се ходи на училище и започва ваканцията. От дни наред питах вкъщи татко дали ваканцията ще дойде скоро и дали ще трябва да ходя на училище до последния ден, защото много приятели вече заминаха и не е честно така, пък и ние и без това сега нищо не правим в училище и съм толкова уморен. След това се разплаквах, а татко ми казваше да млъкна, защото ще го подлудя.

За всички имаше награди. Анян, нали е първенец на класа и любимец на учителката, получи наградите по аритметика, история, география, граматика, правопис, естествени науки и поведение. Той Анян си е луд! Йод е много силен и обича да удря приятелчетата по носа, той получи наградата по гимнастика. Алсест, едно дебело приятелче, дето все яде, получи наградата за постоянство; това значи, че той най-редовно идва на училище. Заслужава си я тая награда, защото майка му не го пуска в кухнята, пък щом не бива да стои в кухнята, на Алсест му е все едно дали ще отиде на училище. Жофроа има много богат татко, който му купува всичко, което поиска, той получи наградата за добър външен вид, понеже винаги е много добре облечен. Идвал е на училище облечен като каубой, като марсианец и като мускетар, беше много щуро. Рюфюс получи наградата по рисуване, защото за рождения ден му бяха подарили голяма кутия с цветни моливи. Клотер е най-слабият ученик в класа, той получи наградата за другарство, а аз — наградата за красноречие. Татко беше много доволен, но малко се разочарова, когато учителката му обясни, че ме награждават не за качеството, а за количеството. Трябва да попитам татко какво значи това.

Учителката също получи награди. Всеки от нас й поднесе по един подарък, купен от родителите. Събраха й се четиринайсет писалки и осем пудриери. Беше адски доволна; каза, че никога не е имала толкова много наведнъж, даже и през предишните години. После учителката ни разцелува, каза, че трябва съвестно да си направим домашните за ваканцията, да бъдем разумни, да слушаме татковците и майките си, да си починем и да й изпратим картички. След това си отиде. Всички ние излязохме от училището, а на тротоара татковците и майките започнаха да разговарят помежду си. Разправяха сума ти неща от рода на: „Вашият се учи добре“, „Моят се беше поразболял“ и „Нашият е мързелив, пък е жалко, защото иначе толкова лесно му върви“ или пък „Когато бях на годините на тоя никаквец, винаги бях отличник, ама сега децата хич и не обръщат внимание на учението, това е заради телевизията“. След това ни галеха, потупваха ни по главичките и си бършеха ръцете от полепналия брилянтин.

Всички поглеждаха към Анян, който мъкнеше сума ти книги, получени за награда, и имаше на главата си лавров венец; впрочем директорът му каза да не заспива върху лаврите си — сигурно те ще трябват и за следващата година, та да не ги изпомачка. И на мен мама ми е забранила така да стъпвам по бегониите. Таткото на Жофроа черпеше другите татковци с дебели пури, а те си ги запазваха за после. Майките се кискаха здравата, като си припомняха разни неща, които бяхме правили през годината, и това доста ни учуди, защото, когато навремето бяхме направили тия неща, майките никак не се забавляваха, ами направо ни бяха напляскали.

Ние пък си говорехме с приятелите какви страхотни работи ще правим през ваканцията и стана гадно чак когато Клотер ни каза, че щял да спасява хората, които се давят, както бил правил миналата година. Аз му казах, че е лъжец, защото съм го виждал в басейна: той хич не умее да плува, пък надали можеш да спасиш някого, като плуваш само по гръб. Тогава Клотер ме удари по главата с книгата, която беше получил като награда за другарство. Рюфюс се изхили, аз му лепнах един шамар, а той се разплака и зарита Йод. Почнахме да се блъскаме и стана адски весело, обаче татковците и майките дотърчаха, награбиха оттук-оттам по някоя ръка и разправяха, че сме непоправими и как може такова безобразие. После всички родители си хванаха техните деца и се пръснахме.

Като се прибирахме към къщи, аз си мислех колко щуро е, дето училището свърши, как вече няма да има уроци, домашни, наказания и междучасия, как сега сума ти месеци няма да се виждам с приятелчетата и няма да можем да беснеем, и как ще си седя сам-самичък.

— Е, Никола̀? — каза ми татко. — Какво си се умълчал? Ето ти я най-после тая прословута ваканция!

И тогава аз се разплаках, а татко каза, че ще го подлудя.