Робърт Маккамън
Мое (15)

2. Въоръжена и опасна

Мъжът в Мичиган не можеше да спи.

Той погледна часовника си. Светещите стрелки показваха седем минути след полунощ. Той полежа още малко в леглото, но металната пластина в челюстта му обираше всички радиошумове. Отвори уста и чу стържещите звуци на рок китара. Задаваше се лоша нощ.

Не ми остава нищо друго, освен да се напия, реши той и стана в тъмното.

Вятърът навън свиреше, набрал сила и студ отвъд Великите долини, носен сякаш на гърба на разярен степен бивол. Дървената къща стенеше и трепереше, също неспособна да заспи под напора му. Мъжът, с гърди и гръб, покрити със сиви косми, отиде само по долнището на пижамата в студената кухня и отвори хладилника. Слабата светлина, идваща от вътрешността му, освети мъртвешкото му лице с изхвръкнали навън скули и дълбоко потънали очи. На лявото око имаше някакъв дефект и челюстта му бе изкривена. Дишането му бе бавно и с хрипове. Извади останалите четири кутии „Будвайзер“ и ги отнесе в стаичката си.

В светилището си, облицовано с орехова ламперия, с окачени по нея грамоти от боулинг, заобиколен от трофеи като гръцки скулптури, свидетелстващи за майсторството му, той включи телевизора и седна в стария и изтъркан стол с падаща облегалка. С помощта на дистанционното управление избра най-напред ESPN, където два австралийски отбора показваха разбиранията си за футбол. С няколко дълги глътки изпи по-голямата част от първата бира. В устата му някой запя пронизително. Към това се прибави и туптенето в главата му — бавна, влудяваща болка, започваща от плешивото му теме и капеща като нажежен живак в основата на черепа му. Беше специалист по главоболието, тъй както други мъже са специалисти, да речем, по вината или пеперудите — това главоболие щеше да го изпълни със сладка болка и след себе си щеше да остави мирис на барут и метал.

Довърши втората бира и реши, че австралийците и бъкел не отбират от футбол. Ръката му, с едри кокалчета, се размърда върху дистанционното. Пренесе се в царството на филмите — по един от каналите даваха „Африканската кралица“, по друг — „Умел ездач“, по трети „Годзила срещу Мегалон“. После се прехвърли в джунглата на рекламите — клипове, кремове за кожа, обещания за коса на отчаяни мъже. На друг канал — GLOW — показваха женски кеч. Той погледа малко, защото Терориста го бе нокаутирал. След това продължи, претърсвайки претъпкания ефир, а главата му бучеше и вибрираше в басови нотки.

Стигна до „Най-важните новини“ и нетърпеливият му пръст спря, за да погледа как откачалките в Бейрут се избиват едни други. Тъкмо се канеше да продължи и да навлезе в религиозната сфера, когато водещият каза:

— … днес една необичайна сцена в покрайнините на Атланта, където полицията и агенти от ФБР се натъкнаха на капан, заложен от жена, която може би е отвлякла едно новородено от местната болница.

Третата кутия замря по средата на пътя към устните му. Гледаше как подскачащи камери записват касапницата. Дуум, изгърмя някакво оръжие. Пушка, както му се стори. Хората се развикаха и отскочиха назад. Някой остана на земята и се загърчи в агония. Този или тази, която държеше камерата, падна на колене. Още стрелба — този път револвери.

— Лягай долу, по дяволите! — изкрещя някой.

Ъгълът на камерата се снижи на нивото на настилката и по обектива запръскаха капки дъжд.

— Заподозряната — продължи водещият, — идентифицирана от ФБР като Джинджър Коулс, се предполага, че е взела новородено момче от болницата „Сейнт Джеймс“ около два часа в събота следобед. Агентите на ФБР и полицията са задействали ударния механизъм на пушка, чийто ударник е бил свързан посредством корда с вратата. Убит е агентът от ФБР Робърт Къркланд, тридесет и две годишен, а друг агент и още един млад човек са в критично състояние.

Човекът в стола изръмжа тихо. Кадърът показа как една покрита с чаршаф носилка влиза в линейката.

— Заподозряната, известна още като Джанет Лийстър, може би все още се намира в околностите на Атланта.

Лийстър, помисли си мъжът. Джанет? О, Исусе! Скочи от стола, забравил главоболието, и от кутията потече бира по килима.

— Коулс, изглежда, е замесена и в убийството на съседа си, шестдесет и шест годишния Грейди Шеклит, и се класифицира като въоръжена и крайно опасна. Ще ви държим в течение. Останете с нас, за да видите и спортните новини.

Лийстър. Джанет. Имената му бяха познати, но не вървяха заедно. По дясното му око се появи тик. Гари Лийстър. Джанет Сноудън. Да, това бяха имената, които знаеше. Двама мъртви членове на Сторм Фронт. О, Исусе! Възможно ли е? Възможно ли е?

Не мръдна от мястото си, докато след половин час не повториха новините отново. Този път обаче бе приготвил видеото и записа всичко. Къщата потреперваше под свирепите напъни на зимния вятър, но вниманието му бе приковано от сцената на насилие по телевизията. Когато тя свърши, той я прегледа още веднъж. Натъкнали се на капан. Задействана от корда пушка. Джинджър Коулс. Джанет Лийстър. Взела новородено момче. Може още да е в околностите на Атланта. Въоръжена и крайно опасна.

Залагам си живота, че е така, помисли си мъжът в стола.

Сърцето му биеше до пръсване. Капанът с пушката — да, можеше да се оправи с него. Положила е малко повече усилие да очисти първия, който мине през вратата. Но да е още в околностите на Атланта? Силно се съмняваше. Нощна птица беше тя. Даже в този момент сигурно пътуваше. Да, но накъде? И защо с бебе?

Протегна ръка встрани от стола. Взе някакъв кабел с два накрайника от единия край — другият край влизаше в малка черна кутия с говорител в нея. Пъхна накрайниците в специалното гнездо с цвят на кожа в гърлото си, взе кутията в дясната си ръка и я включи. Чу се нисък, бръмчащ звук.

— Това си ти, нали, Мери? — каза металният глас от говорителя.

Устните на мъжа се раздвижиха съвсем леко, но гърлото му се сгърчи от произнесените думи.

— Ти си, Мери. Мери, Мери, ти, дете, как градинката расте?

Той прегледа записа за трети път с нарастваща възбуда.

— В моята градинка — трупове и гилзи — кървава картинка — довърши той.

Издърпа ларингофона от гърлото си, за да пести батериите. Скъпи бяха, а той живееше на едната пенсия. В очите му се появиха сълзи — едри и блестящи сълзи на огромна радост. Отвори уста да се изсмее и това, което излезе от гърлото му, заприлича на гръмотевичен хеви метъл.