Тим Северин
Кралска стража (2) (Сага за героите на Севера)

До блажения ми господар, абат Гералдий,

Подчинявайки се смирено на волята Ви, изпращам третия, последен свитък от писанията на лъжемонаха Тангбранд. Злокобен бе денят, в който открих тези страници в библиотеката! Дано ми бъде простено, задето воден единствено от любопитство и нетърпение, ги прочетох с грешните си очи.

Тук открих лъжлива история, майсторски преплетена в разказ, нарочен да подведе лековерния. Тази змия в пазвата ни сипе хули и подли обвинения по братята христови и без срам си признава пиратството и оскверняването на светите реликви. Пред жлъчния му език бледнеят дори разколниците от Изтока.

Неизпитана болка ми причини това, че е ходил в Светите земи, най-съкровеното желание на бедните и недостойни като мен. И пак петни разказа си с неуместно недоверие, целящо да подрони вярата на християните в Спасителя. Както се казва и в Библията, неверникът не е способен да разпознае истината.

Злостните лъжи, които бълва, са силно обезпокоителни, тъй като засягат държавни дела. Под въпрос се поставя самото възкачване на трона на Англия и посветените определено ще счетат думите му за измяна.

Но нека спрем до тук и оставим богоугодните дела на вярващите да бъдат възнаградени от Справедливия съдия.

Няма ли да имат край измамите и дързостта на самозванеца? Моля се за спасението му пред гнева Му, защото нали казват, че дори една лястовичка не може да падне в капан без намесата Божия и че поиска ли Той, всичко завършва благополучно.

Етелред, сакристан и библиотекар

Написано през месец януари на лето господне хиляда и седемдесет и второ.