Духът на Бил Донован — Дивия, американския супершпионин от Втората световна война, привлича много бъдещи кадри на ЦРУ, които са служили при него, сред тях и Уилям Кейси — директор на Централното разузнаване от 1981 до 1987 г.

Кейси държи реч на среща на ветераните от ССО, а образът на Донован е зад него.

Генерал Хойт Ванденберг, вторият директор, дава показания пред Конгреса.

Генерал Уолтър Бидъл Смит, директор от 1950 до 1953 г., е първият истински лидер на ЦРУ

Заедно с Айк в деня на победата в Европа.

С Труман в Белия дом.

На снимка от октомври 1950 г. Бидъл Смит, от лявата страна, поема командването от неефективния контраадмирал Роско Хиленкьотер (със светъл костюм); в десния край: Франк Уизнър, ръководител на тайните операции на ЦРУ от 1948 до умственото си разстройство през 1958 г., гледа в пространството.

Алън Дълес в кабинета си в главната квартира през 1954 г.

Джон Кенеди замества Дълес с Джон Маккоун след „Залива на свинете“.

Маккоун се сближава с министъра на правосъдието Робърт Кенеди, който играе централна роля в тайните операции.

Президентът Джонсън отстранява Маккоун и назначава нещастния адмирал Ред Рейбърн — и двамата в ранчото на президента.

Ричард Хелмс, директор от 1966 до 1973 г., търси и спечелва уважението на президента Джонсън.

В седмицата преди назначаването му за заместник-директор през 1965 г., Хелмс се запознава с президента.

През 1968 г. един уверен в себе си Хелмс информира Линдън Джонсън и държавния секретар Дийн Ръск на обяда във вторник — „най-добрата маса“ във Вашингтон.

Президентът Никсън се ръкува с тълпата в главната квартира на ЦРУ през март 1969 г. Никсън няма доверие на Управлението и се отнася презрително към работата му.

На 17 юни 1976 г. Джордж X. У. Буш и президентът Джералд Р. Форд обсъждат евакуирането на американци от Бейрут с JL Дийн Браун, специален пратеник в Ливан.

При падането на Сайгон директорът Бил Колби, най-вляво, осведомява президента Форд през април 1975 г. Форд е обкръжен от държавния секретар Хенри Кисинджър и секретаря по отбраната Джеймс Шлезинджър, който е най-вдясно.

През ноември 1979 г. директорът Стансфийлд Търнър стои в ариергард, когато президентът Картър свиква главните си военни и дипломатически съветници в Кемп Дейвид, за да обсъдят бедствието на американските заложници в Иран.

Краят на Студената война предизвиква въртележка на върха на ЦРУ — петима директори за шест години. Постоянните промени съвпадат с напускането на опитните сред тайните агенти и анализаторите.

От ляво на дясно: Уилям Уебстър; Робърт Гейтс, последният служител от ЦРУ, който ще ръководи Управлението; Джим Улси.

Джон Дойч

Джордж Тенет, застанал край временно прикования към инвалидна количка президент Клинтън, в продължение на седем години отчаяно ще се опитва да изгради наново ЦРУ.

Джордж Тенет в Белия дом с президента Буш и вицепрезидента Чейни при започването на войната срещу Ирак през март 2003 г. Тенет и ЦРУ с увереност заявяват, че арсеналът на Саддам Хюсеин е претъпкан с оръжия за масово поразяване.

Наследникът на Тенет, Портър Гос, тук заедно с Буш в главната квартира на ЦРУ през март 2005 г., се оказва последният директор на Централното разузнаване.

С приближаването на шестдесетата си годишнина ЦРУ престава да е първият между равни в американското разузнаване. През март 2006 г. генерал Майк Хейдън полага клетва като директор на ЦРУ в главната квартира. Новият началник, директор на Националното разузнаване Джон Негропонте, аплодира под погледа на статуята на Бил Донован.

Край

Тим Уайнър Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (54)

Метаданни

Данни

Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ

Информация

История

Сваляне / Връзки

Директорите на Централното разузнавателно управление 1946–2005 г.

Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (54)