Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (52)

Благодарности

Щастлив съм, че прекарах част от последните двайсет години в разговори с директори и служители от ЦРУ, чийто професионален живот покрива шест десетилетия. Особено съм благодарен на Ричард Хелмс, Уилям Колби, Стансфийлд Търнър, Уилям Уебстър, Боб Гейтс, Джон Дойч, Джордж Тенет, Джон Макмахън, Том Туетън, Милт Биърдън, Том Полгар, Питър Зихел, Франк Линдзи, Сам Халпърн, Дон Грег, Джим Лили, Стив Танер, Джери Госънс, Клайд Макавой, Уолтър Пфорцхаймър, Хавиланд Смит, Фред Хиц и Марк Лоуентал. Свалям шапка на мъжете и жените от историческия отдел на ЦРУ, които действат за каузата на отвореността пред лицето на ожесточена съпротива от тайната служба, както и на настоящите и бъдещите членове на отдела за връзки с обществеността на Управлението.

Дължа изключително много на труда на Чарлз Стюарт Кенеди, пенсиониран служител от дипломатическата служба, създател и директор на програмата Устна история на външните отношения. Основаната от него библиотека е уникален и неоценим източник. Историците на Държавния департамент, които съставят Външната политика на Съединените щати, публикувания от 1861 г. официален летопис на американската дипломация, през изминалото десетилетие, направиха повече от всеки друг клон на правителството за обнародването на секретни документи. Заедно с персонала на президентските библиотеки те заслужават благодарностите на една признателна нация.

Репортерът е късметлия, ако има един голям редактор в живота си. Аз съм имал повече от полагащия ми се брой и през цялото време те са ми давали време да мисля и свобода да пиша. Джийн Робъртс започна с мен във Филаделфия Инкуайърър. Бил Келър, Джил Абрамсън, Анди Розентал и Джон Ландман допринасят Ню Йорк Таймс да бъде всекидневно чудо. Те са блюстители на общественото доверие.

Трима неуморни изследователи помогнаха за създаването на тази книга. Мат Малиновски транскрибира лентите с интервюта, Зоуи Чейс се зарови в дипломатическата история и в документите на Съвета за национална сигурност, а проучванията на Кора Къриър в националните архиви доведоха до големи открития. Признателен съм на приятелката си от училище Лавиния Къриър за това, че ме запозна с изключително интелигентната си дъщеря. Зоуи е дъщеря на покойния Джеймс Чейс и сестра на Бека Чейс — двама приятели, чийто дух ме поддържа.

Искам да отдам чест на журналистите, които пишат за ЦРУ, за борбата в Ирак и Афганистан и за премеждията на американската национална сигурност след 11 септември. Сред тях са Джон Бърнс, Декстър Филкинс, Мат Пърди, Дъг Джел, Скот Шейн, Карлота Гал, Джон Кифнър и Стив Кроули от Ню Йорк Таймс; Дейна Прийст, Уолтър Пинкъс и Пам Констабъл от Уошингтън Поуст; Върнън Лоуб, Боб Дроугин и Меган Стак от Лос Анджелис Таймс, и Анди Мейкът от Филаделфия Инкуайърър. Ние не забравяме нашите братя и сестри, които дадоха живота си, за да предават новините, сред тях Елизабет Нойфер, Марк Файнман, Майкъл Кели, Хари Бартън, Азизула Хайдари, Мария Грация Кутули и Хулио Фуентес.

Признателността ми остава за Филис Гран, която с желание редактира и издаде тази книга, и за Кейти Робинс, най-бляскавия литературен агент на света.

Наследство от пепелища се оформи в Ядо — курорта за художници и писатели в Саратога Спрингс, Ню Йорк. В продължение на два месеца любезните стопани на Ядо ме приютиха и храниха, докато всеки ден хиляди думи се изсипваха в моя ThinkPad. Имах честта да бъда първият получател на Субсидията за писане на документална проза „Нора Сейър“, създадена в нейна памет, за да поддържа литературното й наследство. Хиляди благодарности на поетесата Джийн Валънтайн за това, че ме представи в Ядо; на Илейна Ричардсън, президент на Корпорацията Ядо; и на членовете на управата, поддръжниците и служителите на този великолепен подслон.

Книгата стана по-дълга и по-хубава в дома на моите сватове — Сузана и Боукър Дойл, които ме подкрепиха със забележително добросърдечие.

Желанието ми да пиша се появи, когато за първи път видях майка си, професор Дора Б. Уайнър, да работи над една книга в сутерена на дома ни в предутринната тишина. Четирийсет и пет години по-късно тя все още пише, учи и вдъхновява студентите и синовете си. Всички ние бихме искали баща ми да е тук, за да вземе книгата в ръцете си.

Наследство от пепелища завършва така, както започна — с посвещение на любовта на моя живот — Кейт Дойл, на нашите дъщери Ема и Руби и на оставащата част от съвместния ни живот.