Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (48)

47. „Заплахата е съвсем реална“

Джордж Тенет полага клетва като осемнадесетия директор на Централното разузнаване на 11 юли 1997 г. Тогава, знаейки че думите му ще се появят в Ню Йорк Таймс, той ми се похвали как ЦРУ е много по-умно и по-ловко, отколкото би могъл да знае някой външен човек. Това се нарича връзки с обществеността. „Бяхме почти пропаднали“ — признава той седем години по-късно. Наследил е едно ЦРУ, „чиято вещина намалява“, и тайна служба „в безпорядък“.^[1]

През септември Управлението се готви да посрещне петдесетата си годишнина и като част от честванията е съставило списък на петдесетте си най-големи служители.^[2] Повечето от тях са или беловласи старци, или вече мъртви. Най-значителният сред живите е Ричард Хелмс. Той не е в празнично настроение. „Единствената останала свръхсила не се интересува достатъчно от ставащото по света, за да организира и управлява шпионска служба — сподели пред мен Хелмс през същия месец. — Ние като държава сме се отдалечили от това.“^[3] Наследникът му Джеймс Шлезинджър усеща почти същото. „Някогашното доверие в ЦРУ се е загубило — отсъди той. — Сега Управлението е толкова съсипано, че годността му за шпионаж е спорна.“^[4]

Тенет започва да гради наново. Той извиква пенсионирали се стари звезди, включително Джак Даунинг, който е служил като резидент в Москва и Пекин и се съгласява да ръководи тайната служба за година-две. Освен това Тенет търси вливане на много милиарди долара за Управлението. Той обещава, че ако парите започнат да текат незабавно, ЦРУ може да възстанови здравето си за срок от пет години, до 2002 г. Портър Гос, който държи връвта на кесията на Управлението в Камарата, урежда тайна „спешна помощ“ от няколкостотин милиона долара, последвана от еднократна инжекция от 1.8 милиарда долара.

„Разузнаването не е нещо само за Студената война — обяснява Гос тогава. — Ако се замислите за Пърл Харбър, можете да разберете защо. По света има сума неприятни изненади.“^[5]

„Катастрофален цялостен провал в разузнаването“

Тенет постоянно има лоши предчувствия и очаква следващото объркване. „Няма да позволя ЦРУ да се превърне във второразредна организация“ — провъзгласява той на събрание за повдигане на духа в главната квартира. Няколко дни по-късно, на 11 май 1998 г., Управлението отново е изненадано, когато Индия взривява ядрена бомба. Опитът прекроява баланса на силите в света.

Новото индуистко националистическо правителство открито е обещало да превърне ядрените оръжия в част от своя арсенал. Председателят на индийската Комисия по ядрените оръжия е заявил, че е готов да извърши опита, ако политическите лидери дадат зелена светлина. Пакистан е изстрелял нови ракети, като едва не предизвиква Ню Делхи да отговори. Така че ядреният взрив на най-многочислената демокрация в света не би трябвало да е изненада — но се оказва така. Докладването от резидентурата на ЦРУ в Ню Делхи е лениво. Анализът в главната квартира е мъгляв. Предупредителният звънец така и не иззвънява. Изпитанието разкрива провал в шпионажа, неспособност да се четат снимки, неспособност да се тълкуват доклади, неспособност да се мисли и неспособност да се вижда. Това е „много обезпокоително събитие“ — заявява Чарлз Алън, дългогодишен началник на ЦРУ по ранното предупреждаване, повикан от Тенет отново на служба, за да работи като негов заместник-директор по събирането на информация.^[6] Това е ясен знак за изнемощяване на целия организъм на ЦРУ.

Хората започват да имат предчувствие за катастрофа. „Расте вероятността от неуспех да се предупреди за катаклизъм — пише в незасекретен доклад наследничката на Тенет в Съвета за национална сигурност Мери Маккарти скоро след индийския ядрен опит. — Задават се катастрофи!“^[7]

Тенет има причина да гледа на другата страна по време на изпитанието на ядреното оръжие. Неговите хора репетират операция за залавянето на Осама Бин Ладен. През февруари 1998 г. той обявява, че има мисия от Бога да убива американци. В Афганистан събира ударните части и последователите от свещената война срещу Съветите за нов джихад срещу Съединените щати. В Пакистан резидентът на ЦРУ Гари Шрьон доизпипва план за използването на старите афгански съюзници на Управлението за залавянето на Бин Ладен, докато последният пътува за кирпиченото си жилище в южния град Кандахар. На 20 май 1998 г. те започват четиридневна генерална репетиция в пълно бойно снаряжение. Но на 29 май Тенет решава да отмени операцията.^[8] Успехът зависи от координацията с Пакистан — който е провел свой ядрен опит в отговор на Индия. Пакистанците бият бойните барабани. Афганците са ненадеждни. Провалът не е възможност — той е вероятност. Шансовете за залавяне на Бин Ладен са малки, за да се започне, а светът е вече твърде нестабилен, за да се рискува.

Юни, а след това и юли минават без обещаната от Бин Ладен атака. На 7 август 1998 г. президентът Клинтън е събуден в 5:35 ч. сутринта от обаждане, с което му съобщават за атентатите в американските посолства в Найроби — Кения, и Дар ес Салаам — Танзания. Експлозиите са станали с четири минути разлика. Загубите в Найроби са ужасни; аз ги видях със собствените си очи. Дванайсет американци, сред тях и служител на Управлението, загинаха при взрива, който уби и нарани хиляди кенийци на улиците и в служебните сгради извън стените на посолството.

На следващия ден Джордж Тенет отива в Белия дом с новините, че Бин Ладен се е насочил към лагер край Хост, Афганистан, близо до пакистанската граница. Тенет и помощниците на Клинтън по национална сигурност се разбират да ударят лагера с компютърно управлявани ракети. Те искат и втора цел, за да се изравни резултатът, и избират ал Шифа, завод край Хартум, столицата на Судан. Един египетски агент на ЦРУ е предал проба от почвата около завода, в която се съдържа химикал, използван при изработката на нервнопаралитичния газ VX.

Този факт е много ненадеждна опора. „Ще ни трябва много по-добра информация за това предприятие“, преди да бъде бомбардирано — предупреждава Мери Маккарти в Съвета за национална сигурност.^[9] Такава не се появява въобще.

На 20 август намиращи се в Арабско море кораби от флота изстрелват срещу двете цели бараж от управляеми ракети за по милион долара всяка. Те убиват може би двайсет минаващи през Хост пакистанци — Бин Ладен си е заминал отдавна — и един нощен пазач в Судан. Приближените на Клинтън твърдят, че доказателството за удара срещу Судан е неуязвимо. Най-напред твърдят, че ал Шифа е работеща за Бин Ладен оръжейна фабрика. Това всъщност е фармацевтичен завод и връзката с него изчезва. След това заявяват, че е част от иракски план за продажба на нервнопаралитични газове. Но, както потвърждават проучванията на инспекторите от ООН, иракчаните не са направили от VX оръжие. Образецът от почвата може и да е бил съставка на VX, но със същия успех може да е бил и пестицид.

Случаят се състои от дузина точки, свързани по дедукция и догадка. Нищо не потвърждава решението да се нанесе удар по ал Шифа. „Това беше грешка — заявява Доналд Питърсън, американски посланик в Судан от 1992 до 1995 г. — Администрацията не можа да приведе убедителни доказателства, че във фармацевтичната фабрика се произвеждат химически оръжия. Тя имаше основания за подозрение, но за предприемането на военно действие, каквото е ракетното нападение, доказателствата трябва да са непоклатими.“^[10] Наследникът му, посланик Тим Карни, заявява с преднамерена сдържаност: „Решението да се нападне ал Шифа продължава традицията да се действа при неадекватни разузнавателни данни за Судан.“^[11] Контратерористичната атака на Клинтъновата администрация е задействана прибързано.

Три седмици по-късно Тенет се среща с останалите ръководители на американската разузнавателна общност. Те се разбират, че трябва да извършат „съществени и радикални промени“ в начина, по който държавата събира, анализира и произвежда информация. Заявяват, че ако не го направят, резултатът ще е „катастрофален цялостен провал в разузнаването“.^[12] Датата е 11 септември 1998 г.

„Ще продължим да получаваме изненади“

Ако ЦРУ не преоткрие себе си, и то скоро — „до десет години няма да сме актуални“ — ми каза Тенет през октомври, първото му официално интервю като директор на разузнаването. „Докато не развием вещина, няма да постигнем това, което искаме да постигнем.“^[13]

От 1991 г. нататък Управлението е загубило повече от три хиляди от най-добрите си хора — около 20% от старшите си шпиони, анализатори, учени и експерти по технологиите. Приблизително 7% от тайната служба си тръгват всяка година. Това прибавя и загубата на около хиляда опитни шпиони, като оставя на място не повече от хиляда души. Тенет е наясно, че не може да стои на стража срещу бъдещите изненади с толкова слаби части на фронтовите линии.

„Винаги ще има дни, в които трябва да тичаме, за да догоним непредвидени от нас събития не защото някой на жп стрелката спи, а защото ставащото е толкова сложно — обяснява той. — Съществува очакването, че сме изградили безпогрешна разузнавателна система, че разузнаването не само ще ви каже за тенденциите и събитията и ще ви даде вътрешен поглед, но и във всеки отделен случай има отговорността да ви съобщи датата, времето и мястото на някое събитие.“ ЦРУ само е създало тази надежда и това очакване много отдавна. Те са илюзия. „Ще продължим да получаваме изненади“ — завършва Тенет.

Той започва организирането на общонационален лов на таланти, като болезнено осъзнава, че в битката му за възстановяване на ЦРУ ще са нужни много години, много милиарди долари и много хиляди нови кадри. Това е безнадеждна борба с времето. Между пет и седем години са необходими, за да се превърне един новобранец във водещ офицер, способен да работи в по-тежките столици на света. Трудно се намират родени като американски граждани хора, които да са едновременно запознати с чуждите култури и да желаят и умеят да работят за ЦРУ. Един шпионин трябва да знае как „да използва измама, да използва манипулация, да използва, откровено казано, непочтеност при вършенето на работата си“ — казва Джефри Смит, главен юридически съветник на ЦРУ в средата на 90-те години.^[14] „Ръководството на Управлението винаги трябва да се грижи за откриването на извънредно редкия индивид, който има таланта да работи в този измамен и манипулативен свят и да запази моралната си стабилност.“ Намирането, приемането и задържането на подобни изключителни умове е работа, която никога не е била вършена.

През годините ЦРУ е станало все по-малко склонно да наема „малко по-различни хора, хора, които са ексцентрични, които не изглеждат добре с костюм и вратовръзка, хора, които са нестандартните парчета в мозайката“ — по думите на Боб Гейтс. „Тестовете, психологически и всякакви други, на които подлагаме кандидатите, затрудняват много влизането в Управлението на човек, който може да е блестящ или да има изключителни таланти и уникални способности.“^[15] Като последица от културното си късогледство ЦРУ тълкува погрешно света. Много малко от служителите му могат да четат или говорят китайски, корейски, арабски, хинди, урду или фарси — езиците на три милиарда души, половината от населението на планетата. Твърде малко някога са се пазарили на някоя арабска чаршия или са се разхождали из африканско село. Управлението не може да изпрати „някой американец от азиатски произход в Северна Корея, без да го разпознаят като хлапе, току-що излязло от Канзас, нито афроамериканци, които да работят по света, нито американци от арабски произход“ — обобщава Гейтс.

През 1992 г., когато е бил директор на разузнаването, той поисква да вземе на работа американски гражданин, израсъл в Азербайджан. „Говореше свободно азерски, но не пишеше много добре на английски — припомня си той. — И тъй, отхвърлиха го, защото не издържа теста ни по английски. Когато ми съобщиха, просто откачих. Казах: тук имам хиляди хора, които могат да пишат на английски, но нямам никой, който да може да говори азерски. Какво сте направили?“

Управлението започва да претърсва градовете и предградията на страната за деца на емигранти и бежанци — млади жени и мъже, израсли в азиатски и арабски семейства от първо поколение — и пуска обяви в малцинствени вестници навсякъде из Съединените щати. Жътвата е слаба. Тенет осъзнава, че в близките години ЦРУ ще оцелее или не в зависимост от способността си да излъчи към умните млади хора привлекателно послание за международна интрига и интелектуално приключение. Но свежата кръв е само част от лечението. Кампанията за набиране на хора не разрешава един основен за Управлението въпрос — в състояние ли е то да подбере на служба човека, от когото ще се нуждае след пет или десет години? ЦРУ не знае къде ще се намира тогава. То знае единствено, че не може да оцелее в състоянието, до което е изпаднало.

„Ще бомбардираме това“

Врагът се засилва, докато Управлението отслабва. Неуспешното нападение срещу Бин Ладен повишава статута му и привлича хиляди нови последователи към неговата кауза. Настойчивостта на кампанията на ЦРУ срещу Ал Кайда се засилва съвместно с популярността му.

Тенет съживява плановете за използване на афгански съюзници за залавянето на Бин Ладен. През септември и октомври 1998 г. афганците твърдят, че са му организирали четири неуспешни засади — в което ЦРУ силно се съмнява. Но те убеждават старшите началници в Управлението, че могат да го проследят, докато пътува от лагер до лагер из Афганистан. На 18 декември докладват, че Бин Ладен се отправя обратно към Кандахар и ще прекара нощта на 20 декември в къща в резиденцията на тамошния управител. Резидентът Гари Шрьон уведомява от Пакистан: удряйте тази вечер — може да няма по-добра възможност. Управляемите ракети се въртят в камерите си и следят целта. Но сведението е дума на един човек, а в същата нощ в резиденцията спят стотици хора. Желанието на Тенет да премахне Бин Ладен е надмогнато от съмненията му. Заповедите отгоре са: не. Смелостта отстъпва пред предпазливостта и ентусиазмът става препоръка да се действа бавно.^[16]

От 1998 г. нататък „Съединените щати бяха в състояние да отстранят Осама Бин Ладен от Афганистан или да го убият“, но се уплашват в момента, когато трябва да бъде натиснат спусъкът — според Джон Макгафин, втори по ранг в тайната служба в началото на Клинтъновите години. „ЦРУ знаеше местоположението му почти всеки ден — понякога с точност до петдесет мили, понякога с точност до петдесет фута.“^[17] Най-малко петнайсет американски войници от специалните части са убити или ранени при тренировъчни мисии за предвижданото нападение. Командирите в Пентагона и лидерите в Белия дом непрекъснато се дърпат от политическия хазарт на една военна мисия срещу Бин Ладен.

Те оставят работата на ЦРУ. А то не може да я свърши.

В първите седмици на 1999 г. афганистанците докладват, че Бин Ладен се е насочил към ловно поле южно от Кандахар, предпочитано от богати любители на лова със соколи. На 8 февруари шпионски спътник наблюдава мястото и уточнява положението му. Там е приземен правителствен самолет от Обединените арабски емирства — американски съюзник. Животът на емирите не може да се пожертва заради убиването на Бин Ладен и ракетите остават по установките си.

Афганците продължават да следят пътуванията му от и до Кандахар през април 1999 г.^[18] Те го наблюдават с просто око в продължение на трийсет и шест часа през май. Агентите на Гари Шрьон дават подробни отчети за местонахождението му. Никога няма да имаме по-добро разузнаване — възкликва заместникът на Тенет генерал Джон Гордън.

Шансът за стрелба с управляемите ракети идва три пъти. Три пъти Тенет казва: не. Увереността му в умението на ЦРУ да подбира мишените си е била сериозно разклатена преди дни.

Военновъздушната кампания на НАТО срещу Сърбия е започната с намерението да принуди президента Слободан Милошевич да изтегли войските си от Косово. От ЦРУ е било поискано да избира мишените за американските военни самолети. Задачата е възложена на Отдела за борба с разпространението — групата, анализираща информацията за разпространението на оръжията за масово поразяване. Анализаторите идентифицират най-добрата си цел като Югославска федерална дирекция за продоволствие и снабдяване, разположена на булевард Уметности №2 в Белград. За да уточнят мястото, те използват туристически карти. Прицелването достига през машинарията на ЦРУ до Пентагона, като координатите са вкарани в схемите на един бомбардировач B-2 Стелт.

Целта е унищожена. Но ЦРУ е разчело картите си неправилно. Сградата не е военното хранилище на Милошевич. Тя е китайското посолство.

„Бомбардирането на китайското посолство в Белград беше изключително неприятно преживяване за мен — припомня си вицеадмирал Томас Р. Уилсън, който през юли 1999 г. е станал директор на Агенцията за военно разузнаване. — Аз бях човекът, който показа снимката на китайското посолство на президента на Съединените щати (измежду 900 други снимки, които му показах) и заявих: ще бомбардираме това, защото то е югославската дирекция за военно снабдяване.“^[19] Снимките са получени от ЦРУ.

Грешката има много по-значим ефект, отколкото някой може да си представи. Много време ще измине, преди Белият дом и Пентагонът да дадат на Управлението да постави нещо или някого пред прицела на американска ракета.

„Вие, американците сте луди“

Военните и разузнавателните служби на Съединените щати все още са изградени, за да работят срещу армии и държави — трудни за убиване, но лесни за намиране на картата на света. Новият враг е човек — лесен за убиване, но труден за намиране. Той е дух, който се движи нощем из Афганистан в автомобил Ленд Крузър.

Президентът Клинтън подписва секретни заповеди, които — според него — дават на ЦРУ властта да убие Бин Ладен. Затънал в импийчмънта си, той мечтае на глас за излизащи от хеликоптери американски нинджи, които отмъкват саудитеца. Клинтън прави Тенет командващ във войната срещу един човек.

Тенет се бори със собствените си съмнения за разузнавателната дейност на ЦРУ и възможностите му за секретни действия. Но трябва да изработи нов план за атака, преди Бин Ладен да удари отново. С новия си началник по контратероризъм Кофър Блек в края на лятото на 1999 г. той излага нова стратегия. Управлението ще работи със стари приятели и врагове по света, за да ликвидира Бин Ладен и съюзниците му. Блек засилва връзките си с чуждите военни, разузнавателни и охранителни служби в места като Узбекистан и Таджикистан, на афганистанската граница. Надеждата е, че те ще помогнат на хората от ЦРУ да стъпят в Афганистан.

Целта им е да се свържат с афганския воин Ахмад Шах Масуд в укреплението му, което той държи почти двайсет години — от първите дни на съветската окупация, в една планинска долина северно от Кабул. Масуд, благороден и смел борец, желаещ да стане крал на Афганистан, предлага на старите си познати от Управлението велик съюз. Той ще атакува твърдините на Бин Ладен и с помощта на ЦРУ и с американско оръжие ще свали талибаните — сбирщината от селяни, молли и ветерани от джихада, която управлява в Кабул. Масуд може да помогне на Управлението да установи своя база, която ще му позволи да залови Бин Ладен самостоятелно. Кофър Блек подкрепя предложението изцяло. Заместниците му са готови да тръгнат.

Но за Тенет възможността от провал е твърде голяма. Още веднъж той казва: не — влизането и излизането е твърде рисковано. Журналистите и хората от международните организации непрестанно поемат тези рискове в Афганистан. В главната квартира на ЦРУ не пожелават.

Когато чува това, Масуд се разсмива. „Вие, американците, сте луди — казва той. — Все сте си същите, момчета.“^[20]

С наближаването на новото хилядолетие йорданските разузнавателни служби, създадени и дълго време подкрепяни от ЦРУ, арестуват шестнайсет човека, за които смятат, че са били подготвени да взривят хотели и туристически обекти по Коледа. Според Управлението този заговор предвещава глобална атака на Ал Кайда, насрочена за новата година. Тенет запретва ръкави, свързва се с двайсет шефове на разузнавания в Европа, Близкия изток и Азия и им нарежда да арестуват всеки, който има вземане-даване с Бин Ладен. Той изпраща срочно съобщение до всички служители на ЦРУ в чужбина. „Заплахата е съвсем реална — пише в него. — Правете всичко, което е необходимо.“^[21] Хилядолетието настъпва без катастрофална атака.

През февруари и март 2000 г. президентът е осведомен за плановете за действие на ЦРУ срещу Бин Ладен и заявява, че Съединените щати могат и повече от това. Тенет и Джим Пейвит, новият началник на тайната служба, отвръщат, че ще им трябват милиони нови средства, за да свършат работата. Царят по контратероризъм на Белия дом Ричард Кларк смята, че не портфейлът, а волята на ЦРУ е твърде несъществена; според него Управлението е получило „много пари и много време, за да го направи, и аз не исках да влагам още добри пари след лошите“.^[22]

Политическият момент води до възраждане на въведената от президента Труман традиция: разузнавателното осведомяване за опозицията. Изпълняващият длъжността заместник-директор на Централното разузнаване Джон Маклафлин и заместник-шефът на контратерористичния център Бен Бонк отиват в Кроуфърд, Тексас, и провеждат четиричасов семинар с губернатора Джордж У. Буш по време на Деня на труда през септември. Бонк има неприятното задължение да каже на републиканския кандидат за президент, че американци ще загинат от ръцете на чужди терористи в даден момент през следващите четири години.

Първите случаи идват след пет седмици. На 12 октомври в пристанището на Аден — някогашната столица на Южен Йемен — двама души в моторница се изправят и свеждат глава, докато доближават американския военен кораб Коул. Експлозията убива седемнайсет души, ранява четирийсет и пробива дупка за 250 милиона долара в един от най-високотехнологичните съдове на американския флот.

Очевидният заподозрян е Ал Кайда.^[23]

В Кроуфърд ЦРУ осигурява спътникова връзка, за да държи Буш осведомен за това нападение и за други световни събития по време на дългата борба за изборите през 2000 г. През декември, след като Върховният съд обявява Буш за победител, Тенет лично информира новоизбрания президент за Бин Ладен. Буш си спомня, че специално е попитал Тенет дали ЦРУ може да очисти въпросния тип; Тенет отговаря, че убиването му няма да премахне заплахата, която той представлява. След това Буш се среща насаме с Клинтън за два часа, за да говорят за националната сигурност.

Клинтън си спомня, че му е казал: „Най-голямата опасност е Бин Ладен.“ Буш се кълне, че никога не е чувал тези думи.