Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (21)

20. „Ей, шефе, свършихме добра работа, а?“

Сам в Овалния кабинет в понеделник, 4 ноември 1963 г., Джон Ф. Кенеди диктува меморандум относно един предизвикан от него водовъртеж на другия край на света — убийството на американския съюзник, президента на Южен Виетнам Нго Дин Дием.

„Трябва да понесем значителна част от отговорността за това“ — казва Дж. Кенеди.^[1] Спира за момент, за да поиграе с децата си, които тичешком влизат и излизат от стаята. След това резюмира: „Начинът, по който беше убит — и той отново спира, — го прави особено отблъскващо.“

Люсиен Конен от ЦРУ е шпионинът на Кенеди сред разбунтувалите се генерали, които убиват Дием. „Бях тясно свързан с цялата конспирация“ — казва Конен години по-късно в едно необичайно свидетелство.^[2]

Прякорът му е „Черния Луиджи“ и притежава маниера на корсикански гангстер. Конен е постъпил в ССО, обучавал се е с британците и се е спускал с парашут в окупирана Франция. През 1945 г. отлита за Индокитай, за да се бие с японците; в Ханой е заедно с Хо Ши Мин, като за момент двамата са съюзници. Остава и е един от основателите на ЦРУ. През 1954 г. е един от първите американски разузнавачи във Виетнам.

След като Хо разгромява французите в битката при Диен Биен Фу, Виетнам е разделен на Северен и Южен на международна конференция в Женева, където Съединените щати са представени от заместник държавния секретар Уолтър Бидъл Смит.

През следващите девет години САЩ подкрепят президента Дием като човек, който ще се бори с комунизма във Виетнам. Конен служи в Сайгон, в новата военна мисия на ЦРУ под командването на Ед Лансдейл. Лансдейл има „много широки права — казва Руфъс Филипс от ЦРУ. — Буквално му беше казано: Ед, прави каквото можеш, за да спасиш Южен Виетнам.“^[3]

Конен отива в Северен Виетнам на саботажни мисии, при които разрушава влакове и автобуси, замърсява гориво и нефт, организира двеста обучени от ЦРУ виетнамски командоси и заравя оръжие в ханойските гробища. След това се завръща в Сайгон, за да помага за укрепването на президента Дием — мистично настроен католик в будистка страна, снабден от ЦРУ с милиони долари, фаланга телохранители и пряка телефонна връзка с Алън Дълес. Управлението създава политическите партии в Южен Виетнам, обучава тайната му полиция, прави популярни филми и отпечатва и разпространява астрологическо списание с предсказания, че звездите са благосклонни към Дием. Управлението изгражда от основите една нация.

„Невежество и арогантността“

През 1959 г. северновиетнамските селяни — войници започват да прокарват през джунглите на Лаос Линията Хо Ши Мин; пътеките гъмжат от партизани и шпиони, тръгнали за Южен Виетнам.

Лаос, прединдустриална страна на лотосите, се превръща в „район на напрежение, където САЩ виждат интересите си застрашени от комунистическия свят“ — казва Джон Гънтър Дийн, по онова време млад служител на Държавния департамент в американското посолство във Виентян.^[4]

ЦРУ се заема с работата, като купува ново правителство в Лаос и изгражда партизанска армия, която да се бори срещу комунистите и да атакува линията.^[5]

Реакцията на Северен Виетнам е да засили опитите за инфилтриране в страната и за обучаване на местните комунисти — Патет Лао. Архитектът на американската политическа стратегия в Лаос е резидентът на ЦРУ Хенри Хекшер, ветеран от берлинската база и преврата в Гватемала. Той започва да изгражда мрежата на американския контрол, използвайки за „мулета“ младшите дипломати. „Един ден Хекшер ме попита дали мога да занеса някакво куфарче на премиера — спомня си Дийн. — Куфарчето съдържаше пари.“^[6]

Парите карат лаоските първенци да „осъзнаят, че реалната власт в посолството не е посланикът, а резидентът на ЦРУ — казва Дийн, по-късно американски посланик в Тайланд, Индия, Камбоджа и други страни. — От посланика се очакваше да поддържа лаоското правителство и, общо взето, да не клати лодката. Хенри Хекшер се беше захванал да противостои на неутралния министър-председател — и може би да предизвика свалянето му. Това се и случи.“

ЦРУ отстранява свободно избраното коалиционно правителство и поставя нов министър-председател — принц Суванна Пума. Негов водещ офицер е Кембъл Джеймс, наследник на железопътно богатство, който се облича, действа и мисли като британски гренадир от XIX век.

Осем години след завършването на Йейл той се смята за вицекрал на Лаос и живее подобаващо. Джеймс си създава приятели и купува влияние сред лидерите на страната в основания от самия него частен хазартен клуб; център на клуба е една рулетка, която е заел от Джон Гънтър Дийн.^[7]

Същинската битка за Лаос започва, след като Бил Леър от ЦРУ (ръководител на тренировъчния център за война в джунглата на тайландските командоси) открива един лаоски планинец на име Ван Пао, генерал от кралската армия и предводител на планинското племе хмон. През декември 1960 г. Леър съобщава на началника на далекоизточния отдел Дезмънд Фицджералд за новия си агент. „Ван Пао каза: Не можем да живеем с комунистите — докладва Леър. — Вие ни дайте оръжията, а ние ще се борим с комунистите.“

На следващата сутрин в резидентурата на ЦРУ Фицджералд му казва да напише предложение. Леър си спомня: „Беше телеграма от 18 страници. Отговорът дойде много скоро… Това наистина беше зелена светлина.“^[8]

В началото на януари 1961 г., в последните дни на администрацията на Айзенхауер, пилотите на ЦРУ доставят първите оръжия на племето хмон. Шест месеца по-късно над девет хиляди планинци, контролирани от Ван Пао, се присъединяват към обучените от Леър триста тайландски командоси за бойни действия срещу комунистите.

ЦРУ изпраща оръжия, пари, радиостанции и самолети на лаоските военни в столицата и на племенните вождове в планините. Най-належащата им мисия е да прекъснат Линията Хо Ши Мин. Ханой вече е обявил създаването на Фронта за национално освобождение в Южен Виетнам. През тази година 4000 южновиетнамски държавни служители стават жертва на Виетконг.

Няколко месеца след като президентът Кенеди взема властта, съдбите на Лаос и Южен Виетнам се разглеждат като една. Той не желае да изпраща на смърт в джунглите американски военни части. Вместо това изисква от ЦРУ да удвои племенните сили в Лаос и да „положи всички възможни усилия за започване на партизански действия в Северен Виетнам“ с азиатските си съюзници.^[9]

Изпратените в Лаос в годините на Кенеди американци не знаят племенното наименование на хмон. Те ги наричат мео — епитет, който е нещо между „варварин“ и „чернилка“. Един от тези млади мъже е Дик Холм. Обръщайки се назад, той осъжда „невежеството и арогантността на американците, пристигащи в Югоизточна Азия… Имахме съвсем нищожни познания за историята, културата и политиката на хората, на които искахме да помогнем… Стратегическите ни интереси бяха наложени върху един район, където нашият президент беше решил да «очертае границата» срещу комунизма. Щяхме да го направим по нашия начин“.^[10]

В главната квартира на ЦРУ „всички активисти бяха за война в Лаос — казва Робърт Еймъри — младши, заместник-директорът на разузнаването. — Те си мислеха, че това е прекрасно място за война.“^[11]

„Пожънахме много лъжи“

Изпратените във Виетнам американци не познават историята и културата на страната.^[12] Но служителите на ЦРУ се изживяват като избраници в глобалната война срещу комунизма.

Сайгон е техен. „Прикритията им бяха разнородни — филмови и театрални продуценти и индустриални посредници; те бяха треньори, експерти по оръжията, търговци — казва посланик Леонардо Нехер, тогава служител на Държавния департамент, изпратен в Сайгон. — Разполагаха с невероятни пари… Преживяваха най-доброто си време. Имаха всичко, което искаха.“^[13]

Това, което им липсва, са разузнавателни данни за противника. За тях отговаря Уилям Е. Колби, шеф на резидентурата в Сайгон от 1959 до 1961 г. и не след дълго — началник на далекоизточния отдел на тайната служба. Колби, воювал зад вражеския фронт като командос на ССО, действа, както го е правил през Втората световна война. Започва операция по спускането с парашут на 250 южновиетнамски агенти в Северен Виетнам, наречена Проект Тигър.^[14] След две години 217 от тях са вписани като убити, изчезнали или заподозрени, че са двойни агенти. Един окончателен доклад отбелязва съдбините на 52 екипа от агенти, всеки от които наброява до 17 командоси:

„Пленен скоро след приземяването.“

„Радио Ханой обявява пленяване.“

„Екипът разбит.“

„За екипа се смята, че е под северновиетнамски контрол.“

„Пленен скоро след приземяването.“

„Издирени, обкръжени, унищожени.“ Последният израз означава, че Съединените щати са разкрили тайни действия на даден екип командоси в полза на Северен Виетнам, а после са издирили и убили членовете му. Причината за провала на мисиите убягва на ЦРУ до края на Студената война, когато един от кохортата на Колби, капитан До Ван Тиен, заместник-началник на Проект Тигър, разкрива, че през цялото време е шпионирал за Ханой.

„Пожънахме много лъжи — казва заместник-началникът на политическата секция на американското посолство в Сайгон Робърт Барбур. — За някои знаехме, че са лъжи. За други — не.“^[15]

През октомври 1961 г. президентът Кенеди изпраща генерал Максуел Тейлър да прецени ситуацията.^[16] „Сега Южен Виетнам преживява остра криза на доверието“ — предупреждава Тейлър президента в свръхсекретния си доклад. Съединените щати трябва да „демонстрират с дела — не само с думи — американския ангажимент за сериозна помощ за спасяването на Виетнам“. Той пише: „За да бъде убедителен, този ангажимент трябва да включва изпращането във Виетнам на известно число въоръжени сили на САЩ.“^[17] Това е много дълбока тайна.

За да спечелят войната, продължава генерал Тейлър, Съединените щати се нуждаят от повече шпиони. В таен анекс към доклада заместник-началникът на сайгонската резидентура на ЦРУ Дейвид Смит казва, че ключовата битка ще се води вътре в правителството на Южен Виетнам. Според него американците трябва да проникнат в сайгонското правителство, да му въздействат, „да ускорят процесите на вземане на решения и действия“ и ако е нужно — да го сменят. Работата е поверена на Люсиен Конен.

„Никой не харесваше Дием“

Конен започва заедно с полулудия брат на президента Дием — Нго Дин Ню, работа по програмата Стратегически села, по която селяните биват премествани от своите села в укрепени лагери като предпазна мярка срещу комунистическата диверсия. С униформата на подполковник от американската армия Конен навлиза дълбоко в западащата военна и политическа култура на Южен Виетнам.

„Можех да отида във всяка провинция, можех да говоря с командирите на поделенията — казва той. — С част от тях се знаехме от много години; с някои дори от времето на Втората световна война. Някои бяха на високи постове.“ Скоро неговите връзки стават най-добрите, с които Управлението разполага във Виетнам. Но има много неща, които Конен не знае.

На 7 май 1963 г., в навечерието на 2527-ата годишнина от раждането на Буда, Конен отлита за Хюе и заварва там голяма военна част, чието присъствие не разбира. Посъветван е да напусне със следващия самолет. „Исках да остана — спомня си той. — Искаше ми се да видя честването на рождения ден на Буда. Да видя как лодките със запалените свещи се носят надолу по благоухаещата река, но не било писано.“ На другата сутрин войниците на Дием нападат и избиват членовете на будистка секта в Хюе.

„Дием нямаше връзка с реалността“ — казва Конен. Неговите скаути със сини униформи по модела на Хитлерюгенд, обучените му от ЦРУ специални части и тайната полиция имат за цел създаването на католически режим в една будистка страна. Преследвайки монасите, Дием ги превръща в мощна политическа сила. През следващите пет седмици протестите им се разрастват. На 11 юни шейсет и шест годишният монах Куанг Дук сяда на земята и се самозапалва на една сайгонска пресечка. Снимките от жертвоприношението обикалят света. Единственото нещо, останало от монаха, е сърцето му. Дием започва да напада пагодите, да убива монаси, жени и деца, за да удържи властта си.

„Никой не харесваше Дием — казва Боби Кенеди не след дълго.^[18] — Но как да се отървем от него и да поставим някой, който ще продължи войната, няма да разцепи страната и да загуби както нея, така и самата война — това беше големият проблем.“

В края на юни 1963 г. президентът Кенеди започва да говори поверително за махането на Дием. Ако трябва да се свърши добре, най-хубаво е да се направи тайно. Президентът започва смяната на режима с назначаването на нов американски посланик: властния Хенри Кабът Лодж, политически съперник, когото два пъти е побеждавал — веднъж при изборите за сенатор от Масачузетс, другия път като кандидат-вицепрезидент на Никсън. Лодж приема работата доволен, след като го уверяват, че в Сайгон ще му бъде дадена властта на вицекрал.

На 4 юли Люсиен Конен получава съобщение от генерал Тран Ван Дон, изпълняващ длъжността началник на Обединения щаб на южновиетнамската армия, човек, когото познава от осемнайсет години. „Да се срещнем в хотел Каравела“ — гласи съобщението. Същата вечер в задимения и претъпкан подземен нощен клуб на хотела генерал Дон съобщава, че военните се готвят да действат срещу Дием.

„Каква ще бъде американската реакция, ако извървим целия път?“ — задава Дон въпрос на Конен.

На 23 август Джон Ф. Кенеди дава отговора си.

Той е сам в дъждовната съботна вечер в Хаянис Порт, на патерици заради болния си гръб, скърбящ заради погребания две седмици по-рано мъртвороден син Патрик. Скоро след 9 ч. вечерта президентът приема обаждане от помощника си по националната сигурност Майкъл Форестол и без встъпление одобрява съставената от Роджър Хилсман в Държавния департамент секретна телеграма за новопристигналия посланик Лодж. „Трябва да приемем възможността самият Дием да не може да бъде запазен“ — съобщава се на Лодж, като му се поставя задача да „изработи подробни планове за начините, по които можем да осигурим заменянето на Дием“.^[19] Не е поискан съветът на държавния секретар, секретаря по отбраната и директора на разузнаването. И тримата са били резервирани по въпроса за един преврат срещу Дием.

„Не биваше да давам съгласието си“ — казва си президентът, след като последиците стават ясни.^[20] Но заповедта вече е в ход.

Хилсман уведомява Хелмс, че президентът е наредил Дием да бъде отстранен.^[21] Хелмс предава задачата на Бил Колби, новия шеф на далекоизточния отдел на ЦРУ.^[22] Колби я препредава на Джон Ричардсън, своя избор за резидент в Сайгон: „При сегашните обстоятелства вярвам, че ЦРУ трябва изцяло да приеме директивите на политиците и да търси начини да постигне целите, които те поставят — инструктира той Ричардсън, — въпреки че заповедта изглежда да е изхвърляне на птичката, която имаме, преди да сме намерили други в храстите или да сме чули песните, които могат да пеят.“^[23]

На 29 август, шестия му ден в Сайгон, Лодж телеграфира във Вашингтон: „Потеглили сме по път, от който няма връщане — свалянето на правителството на Дием.“ В Белия дом Хелмс слуша, докато президентът получава съобщението, одобрява го и заповядва на Лодж да направи така, че американската роля в преврата — ролята на Конен — да остане скрита.^[24]

Посланикът се засяга от високото положение на Управлението в Сайгон. В личния си дневник пише: „ЦРУ има повече пари; по-големи къщи от дипломатите; по-големи заплати; повече оръжие; по-модерно оборудване.“^[25] Той ревнува властта на Джон Ричардсън и се надсмива над предпазливостта, която резидентът демонстрира по отношение на централната роля на Конен в заговора за преврат. Лодж решава, че иска нов резидент.^[26]

Така че той „изгаря“ Ричардсън. „Разкри го, даде името му на вестниците“ — по думите на Боби Кенеди в засекретена устна история, записана след осем месеца — чрез хладно пресметнато изтичане на информация към начинаещ репортер, който минавал през Сайгон.^[27] Историята е гореща сензация.

Идентифицирайки Ричардсън по име — безпрецедентно нарушение на сигурността, — заявява, че той „е осуетил план за действие, донесен от г-н Лодж от Вашингтон, тъй като Управлението не го било одобрило… Един високопоставен служител тук, посветил по-голямата част от живота си да служи на демокрацията, сравни засилването на ЦРУ със злокачествено заболяване, като добави, че не е сигурен дали и Белият дом може да го контролира“. Ню Йорк Таймс и Уошингтън Поуст грабнат историята. Ричардсън, с провалена кариера, напуска Сайгон след четири дни; след подходящия интервал посланик Лодж се настанява в дома му.

„Извадихме късмет, когато Ричардсън бе отзован — казва старият приятел на Конен, генерал Дон. — Ако беше останал тук, можеше много да затрудни плана ни.“^[28]

„Пълна липса на разузнавателни данни“

На 5 октомври Люсиен Конен отива на среща с генерал Дуонг Ван Мин, известен като Големия Мин, в главната квартира на Обединения генерален щаб в Сайгон. Той докладва, че генералът повдига въпросите за убийството и американската помощ за новата хунта. Дейв Смит, новият изпълняващ длъжността резидент, препоръчва „да не се обявяваме непременно срещу заговора за убийство“ — музика за ушите на посланик Лодж, анатема за Маккоун.

Маккоун нарежда на Смит да спре „да стимулира, одобрява или подкрепя убийството“, и се втурва към Овалния кабинет. Внимавайки да не използва думи, които могат да свържат Белия дом с убийство — както признава по-късно, — той избира аналогия от спорта: „Г-н президент, ако бях мениджър на бейзболен отбор и имах само един питчър, щях да го запазя на игрището без значение дали е добър питчър или не.“^[29] На 17 октомври на съвещание на Специалната група и четири дни по-късно насаме с президента Маккоун заявява, че от пристигането на Лодж през август американската външна политика във Виетнам е основана на „пълна липса на разузнавателни данни“ за политиката на Сайгон. Развиващата се около Конен ситуация е „изключително опасна — казва той — и заплашва с абсолютна катастрофа за Съединените щати.“^[30]

Американският посланик отново успокоява Белия дом. „Вярвам, че до момента нашето участие чрез Конен е все още в границите на възможното отричане — докладва той. — Не бива да пречим на един преврат по две причини. Първо, изглежда поне наполовина вероятно следващото правителство да не е неспособно и неефективно като сегашното. Второ, крайно неразумно е в дългосрочна перспектива да поливаме със студена вода опитите за преврат… Трябва да помним, че това е единственият начин, по който хората във Виетнам имат възможност да сменят правителството.“^[31]

Белият дом изпраща внимателни инструкции за Конен: Разберете плановете на генералите, не ги поощрявайте, не се показвайте. Твърде късно — линията между шпионажа и тайната операция вече е била пресечена. Конен е твърде позната фигура, за да работи под прикритие. „Бях популярна фигура във Виетнам“ — казва той. Всеки важен човек знае точно какъв е той и какво представлява. Те са уверени, че избраникът на ЦРУ говори от името на САЩ.

Конен се среща с генерал Дон вечерта на 24 октомври и научава, че превратът е след не повече от десет дни. Срещат се отново на 28 октомври. По-късно Дон пише, че Конен „ни предложи пари и оръжия, но аз ги отклоних, казвайки, че все още имаме нужда само от смелост и убеждение“.^[32]

Конен внимателно предава посланието, че Съединените щати са против убийство. Реакцията на генералите, свидетелства той, беше: „Вие не харесвате работата така? Добре, ние ще я направим някак по нашему… Вие не я харесвате, ние няма да говорим повече за нея.“ Той не ги отрязва. Ако го бях направил, казва той, „щях да бъда откъснат от работата и сляп за нея“.

Конен докладва на Лодж, че превратът е предстоящ. Посланикът изпраща Руфъс Филипс от ЦРУ, за да види Дием. Двамата са в двореца и говорят за война и политика. „Тогава Дием ме погледна странно и каза: Ще има ли преврат срещу мен? — спомня си Филипс. — Погледнах го и ми се доплака. Казах: Боя се, че да, господин президент. Това бе всичко, което си казахме по въпроса.“^[33]

„Кой е издал тази заповед?“

Превратът е извършен на 1 ноември.^[34] В Сайгон е обед, във Вашингтон полунощ. Посетен в дома си от емисар на генерал Дон, Конен облича униформата си и повиква Руфъс Филипс да пази жена му и малките му деца. След това взема един револвер 38-и калибър и чанта с около 70 000 долара от ЦРУ, скача в джипа си и потегля през улиците на Сайгон към главната квартира на Обединения генерален щаб на армията на Южен Виетнам. Улиците са залети от огъня на оръжията. Водачите на преврата са затворили летището, прекъснали са телефонните линии на града, превзели са главната сграда на полицията, овладели са правителствената радиостанция и са атакували центровете на политическата власт.

Конен изпраща първия си доклад скоро след 14 часа сайгонско време. Поддържа контакт с резидентурата на ЦРУ от комуникационната връзка на джипа си, описвайки артилерийския обстрел, бомбардировките, движенията на войските и политическите маньоври в момента на извършването им. Резидентурата предава докладите му до Белия дом и Държавния департамент посредством защитени с кодове кабели. Това е най-близкото до разузнаването в реално време, което може да се постигне тогава.

„Конен в ГК ОГЩ/от генерали Големият Мин и Дон и лично наблюдение — е първата телеграма. — Генерали опитват да се свържат с двореца по телефон, но не могат. Тяхното предложение е следното: ако президентът подаде оставка незабавно, ще му гарантират безопасност и спокойно отпътуване на него и на брат му Нго Дин Ню. Ако президентът отхвърли тези условия, дворецът ще бъде атакуван в рамките на един час.“

Конен изпраща второ съобщение след малко повече от час: „Няма да има дискусия е президентът. Ще каже да или не и това е краят на разговора.“ Генерал Дон и съюзниците му се обаждат на президента Дием малко преди 16 часа и го молят да се предаде. Предлагат му убежище и свободно излизане от страната. Той отказва. Тогава президентът на Южен Виетнам се обажда на американския посланик. „Какво е отношението на Съединените щати?“ — пита Дием. Лодж отговаря, че няма представа: „В момента е 4:30 ч. сутринта във Вашигтон и американското правителство може и да няма мнение“. След това добавя: „Имам сведение, че хората начело на днешната акция предлагат на вас и на брат ви безопасно излизане от страната. Чул ли сте това?“

„Не“ — излъгва Дием. След това прави пауза, вероятно разбирайки, че Лодж участва в заговора срещу него. „Имате телефонния ми номер“ — казва той и разговорът приключва. Три часа по-късно той и брат му бягат в квартира — собственост на китайския търговец, финансирал частната шпионска мрежа на Дием в Сайгон. Вилата е снабдена с телефонна линия, свързана с президентския дворец, поддържайки илюзията, че Дием е в центъра на властта. Битката продължава цялата нощ; почти сто виетнамци загиват, когато бунтовниците щурмуват президентския дворец.

Около 6 часа сутринта Дием се свързва с генерал Големия Мин. Президентът съобщава, че е готов да подаде оставка, а генералът гарантира безопасността му. Дием казва, че ще чака в черквата „Св. Франсиско Хавиер“ в китайския квартал на Сайгон. Генералът изпраща брониран транспортен автомобил да вземе Дием и брат му, заповядва на личния си телохранител да води конвоя и вдига два пръста на дясната си ръка. Това е знак: убий и двамата.

Генерал Дон нарежда на войниците си да разчистят главната квартира, да донесат голяма маса, покрита със зелена мушама, и да се приготвят за пресконференция. „Изчезвай — казва генералът на приятеля си Конен, — ние водим пресата.“ Конен си отива вкъщи, само за да бъде повикан от Лодж. „Отидох в посолството и бях информиран, че трябва да намеря Дием — казва той. — Бях уморен и ми беше писнало, та казах: кой е издал тази заповед? Обясниха ми, че въпросната заповед идва от президента на Съединените щати.“

Към 10 часа сутринта той се връща в главната квартира на Генералния щаб и пита първия срещнат от него генерал. „Големият Мин ми каза, че се били самоубили. Погледнах го и попитах: къде? Каза ми, че били в католическата черква в Чолон и извършили самоубийство“ — заявява Конен в засекретените си показания пред разследващата убийствата Сенатска комисия дванайсет години по-късно.

„Мисля, че в този момент загубих хладнокръвието си“ — казва Конен. Тогава си помисля за смъртния грях и за безсмъртната си душа.

„Казах на Големия Мин — вижте, вие сте будист, а аз съм католик. Ако са се самоубили в черквата и свещеникът чете литургия тази вечер, историята няма да издържи. Казах — къде са те? Отговори ми, че били в главната квартира на Генералния щаб, зад главната квартира на Генералния щаб, искал ли съм да ги видя? Казах, че не. Той: защо не? Аз: добре, ако случайно един на милион хора ви повярва, че са се самоубили в черква, а аз видя, че те не са се самоубили и зная нещо различно, тогава съм в беда.“

Конен се връща в американското посолство, за да докладва, че президентът Дием е мъртъв. Той не докладва цялата истина. Телеграфира: „Информиран от виетнамските колеги, че самоубийство извършено при излизане от града.“ В 14:50 часа вашингтонско време пристига отговорът, подписан от името на Дийн Ръск — „Новините за самоубийството на Дием, Ню шокиращи… важно е публично да се установи вън от съмнение, че смъртта е самоубийство, ако това е вярно.“

В неделя, 2 ноември 1963 г., в 9:35 ч. сутринта президентът свиква неофициално съвещание в Белия дом с участието на брат си, Маккоун, Ръск, Макнамара и генерал Тейлър. Преди да започне, Майкъл Форестол влита в стаята с телеграма от Сайгон. Генерал Тейлър си спомня, че президентът подскоква и „излетя от стаята с такова изражение на потрес и ужас на лицето си, каквото не бях виждал преди“.^[35]

В 18:31 часа Макджордж Бънди телеграфира на Лодж с поверителни копия за Маккоун, Макнамара и Ръск: „Смъртта на Дием и Ню, оставяйки настрана грешките им, предизвика шок тук, като е налице опасност престижът и репутацията на новото правителство да бъдат значително увредени, ако се разпространи убеждението, че са убити по заповед на един или повече водещи членове на новия режим… Не бива да остават с илюзията, че политическото убийство е лесно приемано тук.“

Джим Розентал е дежурен служител в американското посолство в Сайгон същата събота. Посланик Лодж го изпраща до входната врата, за да посрещне важни посетители. „Никога няма да забравя гледката — казва той. — Колата спря до посолството, а камерите работеха здраво. Конен изскача от предната седалка, отваря задната врата, отдава чест и онези юнаци излизат. Като че ли ги доставяше в посолството, което всъщност си беше така. Качих се с тях в асансьора и Лодж ги поздрави… Ето ги юначагите, които току-що са направили преврат, убили са държавния глава, а след това отиват в посолството, сякаш да кажат: Ей, шефе, свършихме добра работа, а?“^[36]