Тим Уайнър
Наследство от пепелища: Историята на ЦРУ (11)

10. „Бомба, повтарям — бомба“^[1]

Полковник Ал Хейни паркира новия си кадилак на края на разнебитена военновъздушна база в Опа-Лока, Флорида, няколко дни след Коледа 1953 г., излиза на бетонираната площадка и оглежда новото си владение: три двуетажни казармени сгради на ръба на Евърглейдс. Полковник Хейни е скрил сътворените от него като шеф на южнокорейската резидентура човешки развалини под строго секретен плащ. След това си пробива път в нов отбор. Красив мошеник, трийсет и девет годишен, току-що разведен, с новичка униформа на мускулестата си фигура от шест фута и два инча, той е новоназначеният специален заместник на Алън Дълес за операция Успех — заговора на ЦРУ за събаряне правителството на Гватемала.

Планове за преврат срещу президента Хакобо Арбенс се подмятат из Управлението в продължение на почти три години. Те са съживени в мига, когато Ким Рузвелт се завръща триумфиращ от Иран. Въодушевеният Алън Дълес иска от него да води операцията в Централна Америка. Рузвелт почтително отклонява предложението. След като изучава проблема, той заявява, че Управлението действа слепешката. То няма шпиони в Гватемала и сведения за волята на армията или народа. Лоялни ли са военните към Арбенс? Може ли тази лоялност да бъде прекършена? ЦРУ няма представа.

На Хейни е заповядано да намери път към властта за един уволнен гватемалски полковник, подбран от ръководството на Управлението — Карлос Кастильо Армас. Но стратегията му не е нищо повече от претенциозна скица. Според нея ЦРУ ще обучи и екипира въстаническа сила и ще я насочи към президентския дворец в Гватемала Сити. Уизнър изпраща проекта до Държавния департамент за подкрепа от генерал Уолтър Бидъл Смит, който пък изпраща нова група американски посланици за операцията.

„Голямата тояга“

Джак Пюрифой-Пищовлията си е създал име, прочиствайки Държавния департамент от левичари и либерали през 1950 г. При първия си престой зад граница като посланик в Гърция от 1951 до 1953 г. той работи тясно с ЦРУ, за да изгради тайни канали за американското влияние в Атина. При пристигането си на новия пост Пюрифой телеграфира във Вашингтон: „Дойдох в Гватемала, за да употребя голямата тояга.“ Той се среща с президента Арбенс и докладва: „Категорично съм убеден, че ако президентът не е комунист, той със сигурност ще издържи само докато се появи някой такъв.“

Уолтър Бидъл Смит назначава за посланик в Хондурас Уайтинг Уилауер, основателя на Граждански въздушен транспорт — азиатската авиокомпания, купена от Уизнър през 1949 г. Уилауер събира пилоти от управата на фирмата в Тайван с инструкциите да стоят мирни и да чакат заповеди в Маями и Хавана. Посланик Томас Уилан отива в Никарагуа, за да работи с диктатора Анасгасио Сомоса, който помага на ЦРУ да изгради тренировъчна база за хората на Кастильо Армас.

На 9 декември 1953 г. Алън Дълес формално одобрява операция Успех и определя бюджет от 3 милиона долара. Той назначава Ал Хейни за командващ и поставя Трейси Барнс за завеждащ политическата война.

Алън Дълес вярва в романтичната представа за джентълмена — шпионин. Трейси Барнс е пример за нея. Благовъзпитаният господин Барне притежава класическата за ЦРУ автобиография от 50-те години: Гротън, Йейл, Харвардския правен факултет.^[2] Той е израснал в имението Уитни на Лонг Айлънд със собствено частно игрище за голф. Барнс е герой от ССО по време на Втората световна война и получава Сребърна звезда за пленяването на немски гарнизон. Притежава блясък, елегантност и възгордяване, водещо към гибел, и представлява най-лошото в тайните служби. „Подобно на хората, които независимо от усилията си изглеждат осъдени никога да не овладеят някой чужд език, Барнс се оказа неспособен да усвои същността на тайните операции — разсъждава Ричард Хелмс.^[3] — Още по-зле, заради постоянните хвалби и подкрепа от Алън Дълес Трейси явно не забелязваше проблема си.“ Той продължава да служи като началник на резидентурите в Германия и Англия, а след това достига до Залива на свинете.

Барнс и Кастильо Армас отлитат в Опа-Лока на 29 януари 1954 г. и там започват да изработват плановете си с полковник Хейни. На следващата сутрин се събуждат и откриват, че интригата им е гръмнала до небесата. Всеки значителен вестник в западното полукълбо е публикувал обвиненията на президента Арбенс за „контрареволюционен заговор“, оглавяван от Кастильо Армас и базиран във въстанически тренировъчен лагер във фермата на Сомоса в Никарагуа, подкрепян от едно „северно правителство“. Изтичането е дошло от тайните телеграми и документи, оставени от човек от ЦРУ — свръзката на полковник Хейни с Кастильо Армас — в една хотелска стая в Гватемала Сити. Нещастният служител е привикан във Вашингтон и посъветван да си намери работа като горски пожарникар нейде дълбоко из горите на Тихоокеанския северозапад.

Кризата бързо посочва Ал Хейни като един от най-непредсказуемите хора в арсенала на ЦРУ. Той се пъне да отвлече вниманието на гватемалците от заговора с пускане на фалшиви новини в местната преса. „Ако е възможно, създайте големи истории от общ интерес — като летящи чинии, раждания на шестзнаци в отдалечени райони“ — телеграфира Хейни в главната квартира на ЦРУ. Той си представя заглавия: Арбенс кара всички католически войници да преминат към нова църква, в която се почита Сталин! Съветска подводница се е насочила към Гватемала, за да достави оръжия! Последната идея пленява въображението на Трейси Барне. Три седмици по-късно той нарежда на хората си от ЦРУ да поставят склад със съветски оръжия на никарагуанския бряг. Те забъркват истории за съветски агенти, въоръжаващи отряди от комунистически убийци в Гватемала. Но малцина от пресата и публиката купуват стоката на Барнс.

Уставът на ЦРУ изисква тайните акции да се провеждат по толкова тънък начин, че американското участие да остава невидимо. Това не значи много за Уизнър. „Няма и най-малкото съмнение, че ако операцията се проведе, много латиноамериканци ще видят в нея американската ръка“ — казва той на Дълес. Но ако операция Успех бъде прекратена „с основанието, че американското участие е твърде ясно видимо — твърди Уизнър, — повдига се сериозният въпрос дали каквато и да е операция от този вид може да бъде смятана за едно от американските оръжия в Студената война, без значение колко голяма е провокацията или колко благоприятни са изгледите за нея.“ Уизнър е на мнение, че една операция е тайна дотогава, докато не е официално призната от Съединените щати и докато е пазена в тайна от американския народ.

Той привиква Хейни в Центъра за лична среща. „Няма друга операция, смятана за толкова важна като тази, както и друга, при която реномето на Управлението да е заложено в по-голяма степен — казва Уизнър на полковника. — Шефът трябва да е уверен, че ние разполагаме с всичко, което тя изисква“, но „главната квартира никога не е получавала ясно и кратко изложение на плановете във връзка с предвидените за деня на действието събития“. Планът на полковник Хейни представлява редица от свързани графици, надраскани на четирийсетфутов свитък бакалска хартия, закован на стената в казармите в Опа-Лока. Хейни обяснява на Уизнър, че операцията може да бъде разбрана само при изучаване на драсканиците върху свитъците от Опа-Лока.

Уизнър започва „да губи доверие в преценката и самообладанието на Хейни“ — спомня си Ричард Бисъл. Крайно рационалният Бисъл, друг продукт на Гротън и Йейл, човекът, известен някога като г-н План Маршал, току-що е дошъл в ЦРУ. Подписал е договор като „чирак на Дълес“, по неговите собствени думи, с обещания за бъдещи големи отговорности. Директорът незабавно му нарежда да подреди все по-усложняващата се логистика на операция Успех.^[4]

Бисъл и Барнс са умът и сърцето на ЦРУ на Алън Дълес. Въпреки че нямат опит в ръководене на тайни акции, белег за вярата на Дълес е фактът, че им е заповядано да разберат какво върши Ал Хейни в Опа-Лока.

Според Бисъл той и Барнс доста харесали свръхподвижния полковник: „Барнс държеше много на Хейни и бе много ентусиазиран за операцията. Вярвах, че Хейни е точният човек за работата, защото личността начело на някоя операция трябва да бъде активист и силен водач. Барне и аз харесахме Хейни и одобрихме начина, по който вършеше нещата. Без съмнение операцията на Хейни ми направи добро впечатление, защото създадох служба за планиране като неговата по време на подготовката за нападението в Залива на свинете.“

„Това, което искахме бе да направим терористична кампания“

„Дръзкият, но некомпетентен“ Кастильо Армас (цитат от Барнс) заедно с „крайно малобройните си и зле обучени“ бунтовнически сили (цитат от Бисъл) чака сигнал от американците, за да атакува, под бдителното око на човека на Хейни Рип Робъртсън, водил някои от обречените партизански операции на ЦРУ в Корея.

Никой не знае какво ще се случи, когато Кастильо Армас и неговите няколкостотин бунтовници нападнат петхилядната гватемалска армия. ЦРУ субсидира антикомунистическо студентско движение от няколкостотин души в Гватемала Сити. Но те са преди всичко, по думите на Уизнър, „банда разбойници“, не и съпротивителна армия. Ето защо той се подсигурява и открива втори фронт във войната срещу Арбенс. Уизнър изпраща един от най-добрите разузнавачи в ЦРУ — шефът на берлинската база Хенри Хекшер, в Гватемала Сити със заповед да убеди висшите офицери от армията да се разбунтуват срещу правителството. На Хекшер е разрешено да харчи до 10 000 долара месечно за подкупи и той скоро спечелва лоялността на министъра без портфейл в кабинета на Арбенс — полковник Елфего Монсон. Съществува надеждата, че още пари ще създадат пукнатина в офицерския корпус, вече започнал да поддава под едновременния натиск на оръжейното ембарго, наложено от Съединените щати, и заплахата от американско нахлуване.

Но Хекшер скоро се убеждава, че само истинско нападение от страна на САЩ ще одързости гватемалските военни да свалят Арбенс. Той пише до Хейни: „Решаващата искра трябва да бъде произведена от топлина — американска топлина“ — под формата на бомбардировка на столицата.

Тогава Центърът изпраща на Хейни дълъг пет страници списък с имена на петдесет и осем гватемалци, набелязани за убиване. Ликвидирането на предварително посочените лица е одобрено от Уизнър и Барне. Списъкът включва „високопоставени правителствени и организационни водачи“, подозирани в комунистически уклони, и „няколкото лица на ключови правителствени и военни позиции от тактическо значение, чието отстраняване заради психологически, организационни или други причини е задължително за успеха на военната акция“. Кастильо Армас и ЦРУ са съгласни, че убийствата ще бъдат извършени или по време на триумфалното му влизане в Гватемала Сити, или след това. Те изпращат съобщение, което да подчертае сериозността на намерението на бунтовниците.

Един от многото митове за операция Успех, поднесен от Алън Дълес на американската преса, е, че триумфът й се крепи не на насилие, а на блестящ шпионаж. Както разказва Дълес, трикът е изпълнен от американски шпионин в полския град Шчечин на Балтийско море — северната граница на Желязната завеса, — който се преструвал на любител на птиците. През бинокъла си той видял, че товарният кораб Алфем превозва чешки оръжия за правителството на Арбенс. Тогава агентът изпраща писмо с микрофотографското съобщение: „Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?“^[5] — адресирано до разузнавач от ЦРУ, работещ под дълбоко прикритие в магазин за авточасти в Париж, който пък препредал кодирания сигнал с късовълново съобщение до Вашингтон. Според Дълес друг служител от ЦРУ тайно проверил товара на кораба, докато бил вкаран в док на Килския канал, свързващ Балтийско и Северно море. Следователно Управлението е знаело от момента, в който Алфем напуска Европа, че той е потеглил за Гватемала и носи оръжие.

Чудесна приказка, повторена в много исторически съчинения, но нагла лъжа — измислица, прикриваща сериозна оперативна грешка. В действителност ЦРУ не засича кораба.

Арбенс отчаяно иска да пробие американското оръжейно ембарго срещу Гватемала. Той смята, че може да си гарантира лоялността на офицерството, ако го въоръжи. Хенри Хекшер е докладвал, че банката на Гватемала е прехвърлила 4,86 милиона долара на чешки оръжеен склад през швейцарска сметка. Но ЦРУ загубва дирята. Следват четири седмици трескаво търсене, преди Алфем да влезе успешно в дока на Пуерто Бариос, Гватемала. Едва след разопаковането на товара до американското посолство достига сведението, че партида пушки, картечници, гаубици и други оръжия е свалена на брега.

Пристигането на оръжията — много от тях ръждясали и безполезни, някои със свастики, които посочват възрастта и произхода им — създава истинска пропагандна находка за Съединените щати. Грубо преувеличавайки размера и военната значимост на пратката, Фостър Дълес и Държавният департамент обявяват, че Гватемала е част от съветски заговор за унищожаването на западното полукълбо. Бъдещият председател на Камарата на представителите Джон Маккормак определя доставката като атомна бомба, поставена в задния двор на Щатите.

Според посланик Пюрифой Съединените щати са във война. „Нищо, освен пряка военна намеса няма да успее“ — телеграфира той на Уизнър на 21 май. Три дни по-късно американски бойни кораби и подводници започват блокада на Гватемала в нарушение на международното право.

На 26 май самолет на ЦРУ избръмчава над президентския дворец и хвърля листовки над щаба на президентската гвардия, най-елитното военно поделение в Гватемала Сити. „Борете се срещу комунистическия атеизъм!“ — пише в тях. „Борете се заедно с Кастильо Армас!“ Това е ловък удар. „Смятам, че всъщност няма значение какво казват листовките“ — обръща се Трейси Барне към Ал Хейни. Той е прав. Важното е, че ЦРУ е връхлетяло и спуснало оръжия над страна, която не е била бомбардирана дотогава.

„Това, което искахме, бе да направим терористична кампания — са думите на Е. Хауърд Хънт от ЦРУ, работил върху плановете за политическата война при операцията, — най-вече да сплашим Арбенс, да сплашим войските му, точно както немските бомбардировачи Щука сплашваха населението на Холандия, Белгия и Полша в началото на Втората световна война.“^[6]

В продължение на четири седмици, започвайки на 1 май 1954 г., ЦРУ води психологическа война в Гватемала посредством пиратската радиостанция Гласът на освобождението, ръководена от служителя на временен договор, любител актьор и опитен драматург Дейвид Атли Филипс. За късмет гватемалското държавно радио спира излъчванията си в средата на май заради планирана замяна на антената. Филипс се намърдва на честотата му, където слушателите, търсейки държавните излъчвания, откриват Радио ЦРУ. Вълнението се превръща в истерия сред населението, понеже бунтовническото радио изпраща съобщения за въображаеми въстания и измени, за намерения за отравяне на изворите и мобилизиране на децата.

На 5 юни оттеглилият се командир на гватемалските военновъздушни сили долита до фермата на Сомоса в Никарагуа, откъдето се излъчват предаванията. Хората на Филипс го зареждат с бутилка уиски и го подканват да говори за причините да напусне Гватемала. След като лентата е нарязана и монтирана, всичко звучи като страстен призив за бунт.

„Смятат въстанието за фарс“

Когато на следващата сутрин Арбенс научава за предаването, умът му изключва. Той се превръща в диктатора, обрисуван от ЦРУ. Приземява военновъздушните сили от страх, че пилотите ще дезертират. После нахлува в дома на студентски водач антикомунист, който е работил с ЦРУ, и открива доказателства за американския заговор. Отменя гражданските свободи и започва да арестува стотици хора, удряйки най-тежко студентската група на ЦРУ. Най-малко седемдесет и пет от тях са изтезавани, убити и заровени в масови гробове.

„Паника се разпространява в правителствените кръгове“ — телеграфира гватемалската резидентура на ЦРУ на 8 юни. Точно това очаква да чуе и Хейни. Той изпраща заповеди да се раздухва огънят с още измислици: „Кацнала е група от съветски комисари, офицери и политически съветници, водени от член на московското Политбюро… освен военната мобилизация комунистите ще въведат и трудова мобилизация. Декретът вече се печата. Всички момчета и момичета на 16 години ще бъдат събрани за една година трудова повинност в специални лагери, главно за политическо индоктриниране и премахване влиянието на семейството и църквата над младите… Арбенс вече е напуснал страната. Заявленията му от националния дворец всъщност се правят от двойник, докаран от съветското разузнаване.“

Хейни започва да превозва на юг базуки и картечници по своя инициатива, да издава неодобрени заповеди за въоръжаване на селяните и за подбуждането им да убиват гватемалски полицаи. „Ние оспорваме решително… campesinos^[7] да бъдат поощрявани убиват хора от Гражданската гвардия — телеграфира му Уизнър. — Това е равнозначно подбуждане към гражданска война… дискредитиране движението като терористична и безотговорна група, желаеща жертва невинни.“

Полковник Монсон, агентът на ЦРУ в кабинета на Арбенс, иска бомби и сълзотворен газ, за да започне преврата. „Жизненоважно да се направи“ — пише резидентурата на ЦРУ до Хейни. На Монсон е „заповядано по-добре да действа бързо. Той е съгласен… Казва Арбенс, комунисти и врагове ще бъдат екзекутирани“. Резидентурата в Гватемала отново умолява за атака: „Настоятелно изискваме да се хвърли бомба, да се направи демонстрация на сила, всички налични самолети изпратени насам, на армията и столицата показано, че е време за решение.“

На 18 юни Кастильо Армас започва дългоочакваното си нападение, подготвяно повече от четири години. Отряд от 198 бунтовници атакува Пуерто Бариос на атлантическия бряг. Те са разбити от полицията и докерите. Други 122-ма души се отправят към гарнизона на гватемалската армия в Сакапа. Всички, с изключение на трийсет човека, са убити или заловени. Трети отряд от 60 бунтовници потегля от Салвадор само за да бъде арестуван от местната полиция. Лично Кастильо Армас, облечен в кожено яке, карайки поочукан автомобил, повежда сто човека от Хондурас към три слабо отбранявани гватемалски села. Разполага се на лагер на няколко мили от границата, моли ЦРУ за още храна, още хора, още оръжия — но за седемдесет и два часа повече от половината от войниците му са убити, заловени или на ръба на поражението.

В следобеда на 19 юни посланик Пюрифой реквизира обезопасената комуникационна линия на ЦРУ в посолството и пише пряко на Алън Дълес: „Бомба, повтарям — бомба“ — умолява той. Хейни се включва след по-малко от два часа с рязко послание до Уизнър: „Ще стоим ли да гледаме последната надежда на свободните хора в Гватемала потънала в бездната на комунистическото потисничество и жестокост, докато се изпратят американски въоръжени сили срещу неприятеля?… Не е ли интервенцията ни при тези обстоятелства много по-приемлива от тази на морската пехота? Това е същият враг, с когото се бихме в Корея и с когото може да се сражаваме утре в Индокитай.“

Уизнър замръзва. Едно нещо е да изпращаш легиони чужденци към смъртта им. Съвсем друго е да изпратиш американски пилоти да унищожат национална столица.

Сутринта на 20 юни резидентурата на ЦРУ в Гватемала Сити докладва, че правителството на Арбенс „си възвръща увереността“. Столицата е „много спокойна, магазините затворени. Хората чакат апатично, смятат въстанието за фарс“.

Напрежението в главната квартира на ЦРУ е почти непоносимо. Уизнър става фаталист. Той телеграфира на Хейни и на резидентурата на ЦРУ: „Готови сме утвърдим използване бомби в момент, когато убедени, че съществено увеличат вероятност успех без катастрофални щети на интереси на Съединени щати… Боим се бомбардиране военни съоръжения, по-вероятно обедини армията срещу въстанието, отколкото предизвика измяна и сме убедени — атаки срещу цивилни цели, които ще пролеят кръвта на невинни хора, ще съвпаднат прекрасно с линията на комунистическата пропаганда и ще отчуждят всички елементи на населението.“

Бисъл казва на Дълес, че „резултатът от усилието да се свали режимът на президента на Гватемала Арбенс остава твърде неясен“. В главната квартира на ЦРУ „не знаехме какво да правим, за да продължим“ — написва Бисъл години по-късно.^[8] „Борейки се с постоянни оперативни бъркотии, бяхме твърде наясно колко опасно близо до провала се намираме.“ Дълес е ограничил Кастильо Армас до три изтребителя бомбардировача Тъндърболт в името на опровержимостта. Два са неизползваеми. „Сега вече — пише Бисъл в мемоарите си — бяха заложени репутацията на Управлението и неговата лично.“

Дълес тайно разпорежда още един въздушен удар срещу столицата, докато се подготвя за среща с президента. Сутринта на 22 юни единственият самолет, който все още лети за ЦРУ, подпалва малък петролен резервоар в покрайнините на града. „Публичното впечатление е, че атаките демонстрират невероятна слабост, липса на решимост и колебливо усилие — беснее Хейни. — Напъните на Кастильо Армас се представят като фарс. Антикомунистическият и антиправителствен дух е пред изчерпване.“ Той телеграфира директно на Дълес, изисквайки незабавно още самолети.

Дълес вдига телефона и се обажда на Уилям Поули — един от най-богатите бизнесмени в Съединените щати, председател на Демократи за Айзенхауер, един от най-големите спонсори на Айк в изборите от 1952 г. и консултант на Управлението. След това Дълес изпраща Бисъл да посети Уолтър Бидъл Смит, с когото ЦРУ се консултира ежедневно за операция Успех, и генералът одобрява неофициалната молба за самолети. Но в последния момент помощник държавният секретар за Латинска Америка Хенри Холанд се възпротивява енергично, настоявайки да отидат и се видят с президента.

В 14:15 ч. следобед на 22 юни Дълес, Поули и Холанд влизат в Овалния кабинет. Айзенхауер пита какви са шансовете за успех на въстанието в момента. Нула, признава Дълес. А ако ЦРУ има повече самолети и бомби? Може би 20 процента, предполага Дълес.

Президентът и Поули възпроизвеждат разговора почти идентично в мемоарите си — с едно изключение. Айзенхауер заличава Поули от историята и е ясно защо: той е сключил тайна сделка с политическия си благодетел. „Айк се обърна към мен — пише Поули — и каза: Бил, давай и вземай самолетите.“

Поули телефонира в Ригс Банк, на един квартал разстояние от Белия дом. След това се обажда на никарагуанския посланик в Съединените щати. Изтегля 150 000 долара в брой и откарва с кола посланика до Пентагона. Поули предава парите на офицер, който незабавно прехвърля собствеността на трите Тъндърболта на правителството на Никарагуа. Самолетите пристигат напълно въоръжени в Панама от Пуерто Рико същата вечер.

Те излитат на зазоряване, откривайки огън срещу същите гватемалски въоръжени сили, чиято лоялност е основната част на плана да се свали Арбенс. Пилотите на ЦРУ бомбардират транспортни влакове, превозващи войници към фронта. Те хвърлят бомби, динамит, ръчни гранати и „коктейли Молотов“. Взривяват радиостанция, ръководена от американски християнски мисионери, и потапят британски товарен кораб, вкаран в док на тихоокеанския бряг.

На земята Кастильо Армас не успява да спечели и един инч. Отстъпвайки, той изпраща радиосъобщение на ЦРУ, молейки за още военновъздушна сила. Гласът на освобождението, чийто сигнал се препредава от ретранслатор на покрива на американското посолство, излъчва майсторски забъркани истории как хиляди бунтовнически войници се съсредоточават срещу столицата. Високоговорители от покрива на посолството излъчват в нощта записаните на лента звуци на извисяващи се изтребители P-38. Президентът Арбенс, напивайки се до вцепенение, започва да проумява, че е нападнат от Съединените щати.

В следобеда на 25 юни ЦРУ бомбардира парадния плац на най-големия военен лагер в Гватемала Сити. Това пречупва волята на офицерския корпус. Същата вечер Арбенс събира кабинета си и казва, че части от армията са въстанали. Това е вярно: шепа офицери тайно са решили да се съюзят с ЦРУ и да свалят от власт президента си.

Посланик Пюрифой се среща със заговорниците на 27 юни, когато победата е на ръка разстояние. Но тогава Арбенс предава властта на полковник Карлос Енрике Диас, който създава хунта и се заклева да се сражава с Кастильо Армас. „Бяхме измамени“ — телеграфира Пюрифой. Ал Хейни изпраща съобщение до всички подразделения на ЦРУ, в което определя Диас като „комунистически агент“. Той заповядва на сладкодумния разузнавач от ЦРУ Ено Хобинг, шеф на берлинското бюро на Тайм, преди да влезе в Управлението, да поговори с Диас на следващата сутрин. Хобинг предава на Диас посланието: „Полковник, Вие не сте удобен за американската външна политика.“

Хунтата изчезва веднага, заместена от четири бързо сменили се и все по-проамерикански правителства. Сега посланик Пюрифой настоява ЦРУ да се отдръпне. На 30 юни Уизнър телеграфира на всички кадри, че е време „хирурзите да се оттеглят и медицинските сестри да поемат пациента“. Пюрифой маневрира още два месеца, преди Кастильо Армас да поеме президентската длъжност. Той получава двайсет и един топовни салюта и официална вечеря в Белия дом, където вицепрезидентът вдига следния тост: „Ние в Съединените щати наблюдавахме как народът на Гватемала пише много важен за всички народи епизод от историята си — заявява Ричард Никсън. — Воден от смелия войник, наш гост тази вечер, гватемалският народ въстана против комунистическото управление, което с рухването си ясно потвърди своята слабост, лъжливост и корумпираност.“ Гватемала е в началото на четирийсет години военна диктатура, ескадрони на смъртта и въоръжени репресии.

„Невероятно“

Шефовете на ЦРУ създават мит за операция Успех, точно както са направили и за преврата в Иран. Твърдението на службата е, че мисията е била шедьовър. Всъщност „ние не смятахме, че беше голям успех“ — казва Джейк Естърлайн, който става новият началник на резидентурата в Гватемала в края на лятото.^[9] Превратът е успял най-вече чрез груба сила и сляп късмет. Но ЦРУ разказва друга приказка на формалното представяне за президента в Белия дом на 29 юли 1954 г. Предишната вечер Алън Дълес поканва Франк Уизнър, Трейси Барнс, Дейв Филипс, Ал Хейни, Хенри Хекшер и Рип Робъртсън в къщата си в Джорджтаун за генерална репетиция. Той слуша с растящ ужас как Хейни започва несвързана реч е дълго въведение за героичните си подвизи в Корея.

„Никога не съм чувал подобни глупости“ — казва Дълес и заповядва на Филипс да пренапише речта.

В Източното крило на Белия дом, в затъмнена за прожекцията на диапозитивите стая, ЦРУ пробутва на Айзенхауер нагласена версия за операция Успех. Когато лампите са включени, първият въпрос на президента е зададен на отговарящия за паравоенните сили Рип Робъртсън.

„Колко души загуби Кастильо Армас?“ — пита Айк.

„Само един“ — отговаря Робъртсън.

„Невероятно“ — казва президентът.

Поне четирийсет и трима от мъжете на Кастильо Армас са били убити при нахлуването, но никой не противоречи на Робъртсън. Лъжата е безсрамна.

Това е повратна точка в историята на ЦРУ. Историите, нужни за тайните акции в чужбина, вече са част от политическото поведение на управлението във Вашингтон. Бисъл го твърди открито: „Много от нас, постъпилите в ЦРУ, не се чувствахме задължени да съблюдаваме етичните правила в действията, които предприемахме като служебни лица.“ Той и колегите му са готови да лъжат президента, за да защитят имиджа на Управлението. И лъжите им имат трайни последици.