Джеймс Патерсън
Розите са червени (91)

91.

Колкото по-опасно беше, толкова по-силна бе тръпката. Мислителя вече знаеше колко вярна е тази максима, а това наистина беше опасно. Парите го радваха, но не му стигаха. Опасността взривяваше адреналина му и го възбуждаше.

Агент Джеймс Уолш живееше сам в малка къща под наем край Александрия. Къщата бе обикновена и непретенциозна като самия него. Идеално подхождаше на личността му. Беше „честно“ и „открито“ жилище.

Мислителя не се затрудни да влезе в сградата. Полицаите са невероятно немарливи за сигурността на собствените си домове. Уолш бе небрежен или твърде самоуверен.

Мислителя искаше да влезе и излезе бързо, но не и да бъде нехаен. Дъските на пода скърцаха. Вече знаеше това: беше влизал в къщата преди.

Дъските продължаваха да издават резки звуци, докато той се приближаваше към спалнята на Джеймс Уолш.

Колкото по-опасно, толкова по-добре. Колкото по-дръзко, толкова по-голяма тръпка.

Така бе при него.

Бавно и тихо бутна вратата на спалнята и я отвори. Понечи да влезе, когато…

— Не мърдай — каза Уолш от сумрака.

Едва успяваше да различи агента в другия край на стаята. Беше застанал зад леглото. Държеше карабина в ръцете си. Уолш криеше оръжието под леглото си и никога не заспиваше, без да е проверил дали е там.

— Виждаш оръжието, господине. Насочено е право в гърдите ти. Няма да пропусна, обещавам.

— Ясно — каза Мислителя и се засмя тихо. — Шах и мат, така ли? Хвана Мислителя. Много проницателно.

Усмихнат, той тръгна към Уолш.

Колкото по-опасно, толкова по-добре.

— Недей! Спри! — извика рязко Джеймс. — Спри или ще стрелям. СПРИ!

— Да, както обеща — рече Мислителя.

Не спря, не забави крачка, продължи да се доближава невъзмутимо.

Джеймс Уолш натисна спусъка. Едничкото действие, което трябваше да предизвика смъртта му, да го изпрати на онзи свят, да прекрати престъпните му набези. Но нищо не се случи.

— Ах, нали обещахте, агент Уолш!

Той допря собствения си пистолет до челото на мъжа. Със свободната си ръка погали ниско подстриганата му коса.

— Аз съм Мислителя, не ти. Умираше да ме заловиш, но аз те издебнах. Аз изпразних патроните от оръжието ти. Всичките ще ви хвана. Един по един. Агенти Уолш, Дауд, Кавалиър. Може би дори детектив Алекс Крос. Всички ще умрете.