Джеймс Патерсън
Розите са червени (84)

84.

Мислителя е ченге. Ако беше вярно, обясняваше много неща. Отчасти и това откъде знаеше толкова за охранителната система на банките и за нас.

В пет и петнайсет сутринта се срещнах с Бетси Кавалиър и четирима други агенти от ФБР на базата „Болинг“. Един хеликоптер ни чакаше. Излетяхме в гъстата сива мъгла, заради която земята изчезна секунди след като се издигнахме във въздуха.

Бяхме превъзбудени и изключително любопитни. Бетси седеше на предния ред седалки с един от старшите агенти — Майкъл Дауд. Носеше светлосив костюм и бяла блуза и пак изглеждаше сериозна и строга. Агент Дауд ни подаде папките с информацията за заподозрените детективи от Ню Йорк.

Прочетох материалите, докато летяхме към Ню Йорк. Въпросните детективи бяха от Бруклин. Работеха в Шейсет и първи район, което беше близо до Кони Айланд и Шийпхед Бей. В записките се казваше, че в този район действат най-различни престъпници, включително мафията, руски групировки, азиатци, латиноамериканци и чернокожи. Петимата заподозрени детективи работеха заедно от десетина години и според написаното бяха близки приятели.

Предполагаше се, че са добри ченгета, така пишеше в досието. Но имало и предупредителни сигнали. Използвали оръжията си по-често от средното, дори и в сравнение с детективите от Отдела за борба с наркотиците. Трима от петимата били многократно наказвани дисциплинарно. Лидерът им бе детектив Брайън Макдугъл.

Имаше и пет-шест страници за петнайсетгодишната свидетелка — дъщерята на Брайън Макдугъл. Тя бе отлична ученичка в гимназията „Ърсълин“. Очевидно бе затворена и нямаше много приятели там. Изглеждаше отговорна и надеждна, можеше да й се вярва, според детективите от Ню Йорк, които бяха разговаряли с нея. Причината да издаде баща си също изглеждаше убедителна: той пиел и често биел майка й, когато си бил вкъщи. Той е виновен за отвличането на хората от „Метро Хартфорд“. Той и неговите приятели детективи са го направили — беше казало момичето.

Всъщност тези новини ми действаха ободряващо. Така се върши обикновено полицейската работа. Хвърляш много мрежи, проверяваш ги и много често нещо се улавя в някоя от тях. В повечето случаи разкритието идва от роднина или приятел на престъпника. Като сърдитата дъщеря, която искаше наказание за баща си.

В седем и половина влязохме в конферентната зала в сградата на Пълис Плаза №1 и се срещнахме с няколко човека от Полицейското управление на Ню Йорк, включително с главния детектив. Аз бях представител на вашингтонската полиция и знаех, че Кайл Крейг бе уредил присъствието ми на тази среща. Той бе пожелал лично да чуя разказа на момичето.

Кайл искаше да знае дали ще й повярвам.