Джеймс Патерсън
Розите са червени (70)

70.

Пейджърът ми иззвъня късно през следващата нощ. Беше Сампсън.

— Адът се стоварва отгоре ни — каза той. — Сериозно, Алекс.

— Къде си?

— В момента съм с Раким Пауъл. Намираме се при „Ийст Капитол Дуелингс“. Един от неговите информатори ни подхвърли следа. Може би сме открили Мичъл Бранд.

— Тогава какъв е проблемът? — попитах.

— Раким се обади на лейтенанта. Той позвъни на шефа. Главен инспектор Питман е решил да изпрати половин Вашингтон насам.

Вече бях побеснял.

— Но това си е моят случай, по дяволите! Питман не ми се е обаждал.

— Затова ти го казвам, готин. По-добре ела бързо.

Сампсън ме чакаше пред жилищните блокове в „Ийст Капитол Дуелингс“. Според информатора, Бранд се криел там. Тези блокове са нещо като склад за хора. Всъщност изглеждат по-скоро като изоставен затвор. Подобните на бункер сгради са заобиколени от студени бели метални огради. Изглеждат абсолютно потискащо и за съжаление приличат на доста от жилищните здания в Саутийст. Бедняците, които живеят в тях, се справят както могат при дадените обстоятелства.

— Това излиза извън контрол, Алекс — оплака се Сампсън, когато влязохме в осеяния с боклуци двор между сградите. — Тук има твърде много огнева мощ. Много баби — хилаво дете. Шефът пак реши да нанесе удар.

Огледах се и поклатих глава, после изпсувах тихо. Бяхме като в зоопарк. Видях хората от Отряда за бързо реагиране, няколко детективи от „Убийства“. Мичъл Бранд. Боже господи! Възможно ли е той да е Мислителя?

Бързо си сложих бронираната жилетка. Проверих глока си. После отидох да поговоря с главния инспектор. Напомних на Питман, че случаят е мой, и той реши да не спори с мен. Усетих, че е изненадан да ме види тук.

— Аз поемам оттук — казах.

— Оградили сме Бранд от всички страни. Само да не прецакаш нещо! — изръмжа Питман и се отдалечи.