Джеймс Патерсън
Розите са червени (62)

62.

Агенти на ФБР и местни полицаи бяха разположени по всички гари по маршрута на влака, но покриването на цялото разстояние бе невъзможно. Похитителите го знаеха. Всичко работеше в тяхна полза.

Агенти Кавалиър, Уолш и Дауд и аз се качихме на влака от Балтимор. Настанихме се в предната част на втория вагон.

Тракащият влак бе доста шумен, не можехме да мислим трезво, не успявахме дори да говорим нормално. Чакахме следващото обаждане на похитителите. Всяка изминала минута изглеждаше по-дълга, отколкото бе в действителност.

— Скоро ще ни кажат да хвърлим чантите от движещия се влак — рекох аз. — И ти ли мислиш така? Или имаш други идеи?

Бетси кимна:

— Не смятам, че ще рискуват да пресрещнат влака на някоя гара. Защо да го правят? Знаят, че не можем да покрием цялата територия оттук до Бостън. Забраната за летене в близост до влака ни остави с вързани ръце.

— Те, изглежда, са разрешили коварния проблем с предаването на парите. Той наистина е умен кучи син — вметна агент Уолш.

— Той или може би тя — отбеляза Бетси.

— Тони Брофи каза, че се е срещал с мъж, ако можем да му вярваме — напомних й аз.

— И ако човекът, когото е видял, наистина е Мислителя — възрази тя.

Агент Дауд се обади:

— Този прякор ме смущава. Звучи като особняк. Неудачник. Мислителя.

— Брофи каза същото. Рече, че мъжът, с когото говорил, бил истински задник. Но въпреки това е искал работата — обясни Бетси.

— Ами при това заплащане… — вмъкна Дауд.

Бетси сви рамене:

— Може и да е особняк, а е възможно и да е някакъв компютърен гений. Не бих се изненадала. Нали особняците въртят света. Връщат си за това, което са изтърпели в гимназията. И аз го правя.

— Аз пък бях готин в гимназията — намигнах й.

Ханди-токито отново забръмча.

— Здрасти, агенти — звезди. Истинското забавление едва започва. Помнете: ако видим хеликоптери или самолети близо до влака, един заложник ще бъде убит — заяви познатият мъжки глас. Това ли беше Мислителя?

— Как да сме сигурни, че заложниците още са живи? — попита Бетси. — Защо да ви вярваме, че казвате истината? Вече сте убивали невинни хора.

— Не сте длъжни. Не трябва. Вярно е, правили сме го. Но заложниците в автобуса са живи. Добре. Сега отворете вратите на влака. Готови за следващия ми сигнал! Донесете чантите до вратата. Бързо, бързо, бързо! Хайде! Не ни карайте да убиваме.