Джеймс Патерсън
Розите са червени (57)

57.

Имаше три секретарки, които отговаряха на телефоните и събираха имейлите и факсовете за трийсет и шестимата директори от „Метро Хартфорд“, които заседаваха в известната Китайска зала на хотел „Мейфлауър“. Секретарките се чувстваха много добре извън офиса, тъй като той се намираше в Хартфорд, Кънектикът.

Сара Уилсън, най-младата от тях, първа видя факса от похитителите. Тя бързо го прочете, после го предаде на двете по-старши секретарки. Лицето й почервеня като домат и ръцете й се разтрепериха неудържимо.

— Това някаква тъпа шега ли е? — попита Бетси Бектън, като видя факса. — Това е лудост. Какво означава?

Нанси Хол беше личната секретарка на главния изпълнителен директор Джон Дунър. Тя влетя в залата, където се провеждаше заседанието, без да чука, и извика към другия й край. Всъщност не бе необходимо да повишава глас. Китайската зала в хотел „Мейфлауър“ имаше проблем с акустиката. Таванът бе с формата на купол. Дори и шепот в единия край на голямото помещение се чуваше в другия.

— Господин Дунър, трябва да говоря с вас веднага — смотолеви тя. Шефът й никога не я бе виждал толкова притеснена и разстроена.

Излизането на главния изпълнителен директор предизвика общо подобряване на настроението в залата, но бъбренето и усмивките бързо бяха секнати. Директорът се върна след по-малко от пет минути. Лицето му бе бледо, когато бързо се качи на подиума.

— Не разполагаме с никакво време — каза Дунър с треперещ глас, който шокира останалите членове на управителния съвет. — Моля да ме слушате внимателно. Наетият туристически автобус, в който са съпругата ми и повечето от вашите съпруги, е бил отвлечен. Похитителите твърдят, че са същите откачени копелета, които ограбват банки и вземат заложници в Мериленд и Вирджиния през изминалите няколко седмици. Заявяват, че обирите и убийствата са били извършени като „нагледен урок“ за хората в тази зала. Искат да повярваме, че държат условията им да бъдат изпълнени безпрекословно, и то навреме. До секундата.

Главният изпълнителен директор продължи. Лампата на подиума придаваше драматичен вид на лицето му.

— Условията им са прости и ясни. Искат трийсет милиона долара да им бъдат доставени точно до пет часа или всички заложници ще бъдат убити. Не знаем как са успели да похитят автобуса. Стив Болдинг от нашата Група за контролиране на рисковите ситуации е на път за насам. В момента преценява коя правозащитна агенция да намеси. Вероятно ще бъде ФБР.

Дунър спря да си поеме дъх. Лицето му бавно възвръщаше нормалния си цвят.

— Както знаете, имаме застрахователна полица срещу отвличане, която покрива откуп до петдесет милиона. Подозирам, че похитителите вече го знаят. Изглежда, действат методично и организирано. Освен това имат предварително начертан план, което им дава преимущество. Мисля, знаят, че сами сме поръчители по тази полица. Следователно можем да получим парите, и то бързо. А сега, дами и господа, трябва да обсъдим алтернативите. Ако има алтернативи. Похитителите са заявили категорично: не трябва да има никакви грешки или ще умират хора.