Джеймс Патерсън
Розите са червени (33)

33.

Отбих се в „Сейнт Антъни“, преди да отида на работа. Джени беше будна и двамата закусихме заедно. Каза ми, че съм най-добрият татко на света, а аз й казах, че тя е най-добрата дъщеря. После й обясних за тумора и че ще се наложи да й направят операция. Малкото ми момиченце се разплака в ръцете ми.

Нана пристигна, после заведоха Джени да й правят още изследвания. Не можех да направя нищо в болницата през следващите няколко часа. Отидох във ФБР Работата винаги ме чакаше. Кристин ми беше казала: Твоята работа е да преследваш побъркани, безчувствени маниаци. На това не му се виждаше краят.

Специален агент Кавалиър пристигна точно в единайсет за съвещанието по случая в офиса на Бюрото на Четвърта улица, в Нортуест. Стори ми се, че половината Бюро присъства там, но бе впечатляваща гледка и ми подейства някак успокояващо.

Припомних си, че нападателите настояваха за точност. Може би това бе причината Кайл Крейг да реши, че агент Кавалиър е подходяща за този случай. Беше ми казал, че е точна и прецизна, една от най-големите професионалисти, които е виждал в Бюрото през последните години. Мислите ми се върнаха към обирите и убийствата. Защо търсеха публичност, дори и толкова негативна? Дали нападателите искаха да подготвят други банкови служители и корпорации как да действат при следващи кражби? Да изплашат до смърт всички, за да не им се оказва никаква съпротива? Или убийствата бяха някакво отмъщение? Нещата биха се вързали, ако един или повече от убийците бяха работили в някоя банка. Проверявахме тази следа с всички възможни средства.

Огледах претъпканата зала в офиса на ФБР. На едната стена имаше няколко табла с разпечатки и снимки на заподозрени и свидетели. За съжаление никой от заподозрените не изглеждаше убедителен. Всъщност бе почти невероятно някой от тях да е сред извършителите. Таблата бяха озаглавени: „Дебелака“, „Жената на управителя“, „Приятелката на съпруга“, „Мустака“.

Защо нямахме дори и един сериозен заподозрян? Какво би трябвало да ни подскаже това? Какво пропускахме всички?

— Здравейте и добър ден. Искам предварително да благодаря на всички, че се отказаха от почивния си ден — каза агент Кавалиър с подходяща смесица от ирония и хумор. Беше облечена в бежов панталон и бледолилава тениска. Изглеждаше уверена и изненадващо спокойна.

— Ако не дойдете в събота — обади се от дъното на залата агент с увиснал мустак, — не си правете труда да идвате в неделя.

— Забелязали ли сте, че умниците винаги седят отзад? — вметна Кавалиър, после се усмихна уверено. Беше съвършено овладяна.

Вдигна дебела синя папка.

— Всички имат по една такава неприятна папка. В нея са минали случаи, които може да имат нещо общо с разследването ни. Обирите на Джоузеф Дохърти в Средния запад през осемдесетте имат някои общи черти. Има и материал за Дейвид Грандстаф, който е замислил най-големия банков обир в американската история. В интерес на истината, Грандстаф е бил заловен от Бюрото. Но в нашето усърдие да го пречупим са били използвани съмнителни методи. След шест седмичен процес съдебните заседатели се съвещавали цели десет минути, преди да го оправдаят. И до ден-днешен трите милиона от обира на „Тъксън Фърст Нешънъл Банк“ не са открити.

Една ръка се вдигна и от предната част на залата зададоха въпрос:

— Къде е господин Грандстаф в момента?

— О, той е под земята — съобщи агент Кавалиър. — На около метър и осемдесет. Не е замесен в тези обири, агент Дауд. Но може да е послужил като вдъхновение. Същото се отнася за Джоузеф Дохърти. Който е извършил тези обири, вероятно е знаел за тях двамата. Както казват във филмите, „учил се е от тях“.

Около половин час след началото на съвещанието Бетси Кавалиър ме представи на останалите агенти:

— Някои от вас познават Алекс Крос от вашингтонската полиция. Работи в отдел „Убийства“ и е доктор по психология. Доктор Крос е съдебен психолог. Той е много добър приятел на Кайл Крейг между другото. Двамата са много гъсти. Така че каквото и да си мислите за вашингтонската полиция или за директора по операциите Крейг, по-добре не го споделяйте.

Погледна към мен.

— Всъщност доктор Крос откри труповете на Бриан и Ерол Паркър във Вашингтон. Това засега е най-голямото ни постижение в разследването. Забележете колко се старая да му целувам задника.

Изправих се и огледах конферентната зала, преди да заговоря на агентите.

— Е, за съжаление двамата Паркър също са вече под земята — отбелязах и предизвиках лек смях. — Бриан и Ерол бяха дребни риби, но бяха лежали в затвора за банкови обири. Проверяваме всички, които са ги познавали в затвора „Лортън“. Засега не сме открили нищо. Няма никакъв резултат от усилията ни и това е доста смущаващо. Двамата Паркър бяха опитни крадци, но не така организирани, както този, който ги е привлякъл и после е решил да ги убие. Мисля, че убиецът ги е гледал как умират, а смъртта им е била много мъчителна. Възможно е убиецът да е правил секс с Бриан Паркър след смъртта й. Това е само предположение, но не мисля, че си имаме работа просто с банкови обири.