Джеймс Патерсън
Розите са червени (28)

28.

Мислителя — какъв очарователно странен, напълно абсурден прякор. Беше почти перверзен. Точно заради това му харесваше.

Той видя в действителност сцената в къщата на управителя на банката и се почувства, сякаш стои извън собственото си тяло. Спомни си старо телевизионно шоу от младостта си. Ти си там. Той беше там, нали?

Стори му се много вълнуващо да види как криминолозите от ФБР влязоха в къщата с магическите си черни куфарчета. Знаеше всичко за тях: ОТП — Отряда за тежки престъпления.

Внимателно наблюдаваше сериозните и напрегнати агенти, които влизаха и излизаха.

После полицията на Рослин пристигна вкупом. Пет-шест полицейски коли с пищящи сирени и светнати сигнални лампи. Хубава гледка.

Накрая видя детектив Алекс Крос да си тръгва от къщата. Беше висок и добре сложен. Малко над четирийсетте, приличаше на боксьора Мохамед Али в най-добрите му години. Лицето на Крос не беше безизразно. Кафявите му очи проблясваха постоянно. Всъщност бе по-красив, отколкото Али някога е бил.

Крос бе един от основните му опоненти, а това беше битка до смърт, нали така? Напрегната до крайност битка на умове, но не само това, а и битка на воли.

Мислителя беше уверен, че ще спечели срещу Крос. Ако не друго, това бе несъответствие. Мислителя винаги печелеше. Все пак се чувстваше малко несигурен. Крос също излъчваше увереност и това го разгневи. Как смее? За кого се мисли този детектив?

Наблюдава къщата още известно време и разбра, че се намира в пълна безопасност.

Абсолютна безопасност.

Оценка 9,9999 от 10.

Тогава му хрумна една налудничава мисъл и той знаеше откъде идва тя. Когато беше момче, обожаваше филмите за каубои и индианци. Винаги бе на страната на индианците. Най-много му харесваше един техен трик: те се промъкваха в лагера на врага през нощта и просто докосваха врага, докато той спеше. Това се наричаше тайно преброяване.

Мислителя искаше да преброи тайно Алекс Крос.