Джеймс Патерсън
Розите са червени (19)

19.

Придружих Кайл и екипа му до сградата на ФБР в центъра на Вашингтон. На всички ни се повдигаше заради видяното на местопрестъплението. Агент Кавалиър наистина знаеше доста за банковите обири, включително за няколко обира в Средния запад, които приличаха на тези на „Ситибанк“ и „Фърст Юниън“.

В щабквартирата на ФБР тя изтегли набързо цялата информация, свързана по някакъв начин със случаите. Прочетохме разпечатките за двама известни крадци — Джоузеф Дохърти и Тери Лий Копър. Запитах се дали техните подвизи са послужили като модел за двата обира, които разследвахме. Дохърти и Конър бяха обрали няколко банки в Средния запад. Първо отвличали семейството на управителя на банката. Преди единия обир държали управителя и семейството му трите почивни дни около някакъв празник, после ограбили банката във вторник.

— Обаче има доста разлики. Дохърти и Конър никога не са ранявали човек, при никой от обирите — наблегна Кавалиър. — Те не са били убийци като изродите, с които си имаме работа сега. Какво искат тези, по дяволите?

Насилих се да се прибера вкъщи към седем вечерта. Хапнах домашно приготвената вечеря с Нана и децата: пържено пиле, сиренки и задушено броколи. След като измихме чиниите, Деймън, Джени и аз слязохме в мазето за седмичния урок по бокс. Тези уроци продължаваха от две-три години и всъщност децата вече нямаха нужда от тях. Деймън е умно десетгодишно момче, Джени е на осем и двамата могат да се защитят в случай на нужда. Но те харесват раздвижването и приятелската атмосфера, а също и аз.

Това, което се случи онази вечер, дойде като гръм от ясно небе. Беше непредвидимо и напълно неочаквано. По-късно, когато разбрах какво се е случило, разбрах защо.

Джени и Деймън се закачаха, малко се фукаха с уменията си, подскачаха един срещу друг. Джени навярно влезе срещу замаха на Деймън.

Ударът му я порази право в челото, точно над лявото око. Толкова поне помня със сигурност. Случилото се след това ми е като в мъгла. Абсолютен шок. Сякаш виждах живота в поредица от забавени кадри.

Джени залитна наляво и се строполи обезпокоително. Стовари се на пода. Движенията й станаха резки, после крайниците й сякаш се вкочаниха. Без абсолютно никакво предупреждение.

— Джени! — извика Деймън, осъзнал, че е ударил и наранил сестра си, макар и неволно.

Бързо се спуснах към нея. Тялото й започна да трепери и се гърчи неконтролируемо. Тихи давещи стенания излизаха от гърлото й. Тя очевидно не можеше да говори. После очите й се подбелиха.

Джени започна да се дави ужасно. Мислех, че ще глътне езика си. Рязко свалих колана си и го пъхнах в устата й, за да й попреча да глътне езика си или да го нарани със силно ухапване. Сърцето ми биеше до пръсване, докато държах сгънатия колан в устата й.

— Всичко е наред, всичко с наред, Джени. Всичко е наред, миличка — шептях неспирно.

Опитах да й говоря възможно най-успокояващо. Стараех се тя да не види колко съм изплатен. Силните спазми не спираха. Бях сигурен, че е получила гърч.