Джеймс Патерсън
Розите са червени (121)

121.

— Защо, по дяволите, сте тук? — попита д-р Франсис, докато го следвахме през остъклената лоджия, разкриваща изглед към вълните на Атлантика няколко етажа по-долу. Гледката бе великолепна, струваше поне две убийства. Следобедното слънце хвърляше безброй искрящи отблясъци, които танцуваха върху водната повърхност. Животът бе много добър към д-р Бърнард Франсис.

— Фредрик Щабо е измислил целия план, нали? — попитах аз колкото да разчупя леда. — Той е съставил сложен план за отмъщение срещу банките. Разполагал е с цялата информация, бил е достатъчно вманиачен, имал е връзки. Нали така е станало?

— За какво говорите, по дяволите? — Франсис ни изгледа така, сякаш двамата с Бетси бяхме от душевноболните му пациенти.

Не обърнах внимание на погледа, нито на снизхождението в гласа му.

— Чули сте за този план по време на някой терапевтичен сеанс с Щабо. Били сте впечатлен от подробностите, от точността. Той бил обмислил всичко. Освен това сте открили, че той не се е скитал всичките тези години след войната. Разбрали сте, че е работил във „Фърст Юниън“. Каква изненада! Бил е шеф на охраната. Той наистина е познавал банките и как може човек да ги ограби. Той е бил луд, но не по начина, по който сте мислели.

Франсис включи кафемашината.

— Даже няма да удостоя тези измислици с отговор. Бих ви предложил кафе, но вече ме ядосахте. Наистина ми писна от вас. Моля ви да свършите по-бързо с глупостите си и да си вървите.

— Не искам кафе — казах аз. — Искам теб, Франсис. Ти си убил всички тези хора без никакво угризение. Убил си Уолш и Дауд. Ти си лудият гений. Мислителя. Ти, а не Фредрик Щабо.

— Единственият луд тук сте вие. И двамата сте ненормални — заяви д-р Франсис. — Аз съм уважаван лекар, имам медали от армията.

После се усмихна — сякаш не можа да се сдържи — и изражението на лицето му ми разкри всичко: Мога да направя всичко, което поискам. Ти си нищожество за мен. Правя каквото си искам. Бях виждал това ужасно изражение и преди. Познавах го добре. Гари Сонежи, Казанова, г-н Смит, Невестулката. Франсис също бе психопат. Беше не по-малко луд от всички други убийци, които бях залавял. Може би бе прекарал твърде дълго време, работейки недооценен в болницата за ветерани. Но причините несъмнено бяха много по-дълбоки.

— Един от хората, които си интервюирал за банковите обири, те е запомнил. Той те описа като висок, с широко чело, гърбав нос и големи уши. Фредрик Щабо не изглежда така.

Франсис се извърна от кафемашината и се засмя дрезгаво и неприятно:

— О, това е много убедително доказателство, господин детектив. Бих искал да чуя как го представяте пред областния прокурор във Вашингтон. Обзалагам се, че здравата ще се посмее.

Усмихнах му се в отговор.

— Вече говорихме с областния прокурор. Тя не се засмя. Между другото Катлийн Макгигън също ни разказа доста неща. Тъй като ти не й се обади, както й обеща, решихме ние да я посетим. Арестуваме те за обир, отвличане и убийство. Доктор Франсис, виждам, че вече не се смееш.

Усетих, че мислите му препускат далече от нашия разговор.

— Забелязвате и че не се втурвам да се обадя на адвоката си.

— Би трябвало — казах му. — Има и още нещо, което трябва да знаеш. Тази сутрин Щабо най-после проговори. Той си е водел дневник за твоите сеанси с него. Правил си е записки. Написал е за интереса ти към плановете му. Знаеш колко методичен може да бъде Фредрик. Колко подробен. Каза, че на сеансите си му задавал повече въпроси за обирите, отколкото за самия него. Споделил е с теб плановете си за всичко.

— Искаме парите, петнайсетте милиона долара — каза Бетси на Франсис. — Ако възстановите парите, нещата ще се улеснят за вас. Това е най-доброто предложение, което ще получите.

Презрението на Франсис се разгаряше.

— Да предположим за момент, че аз съм този Мислител, за когото говорите. Не мислите ли, че бих си подготвил гениален план за бягство? Не можете просто да нахлуете тук и да ме хванете. Мислителя не би позволил да бъде заловен от двама жалки полицаи като вас.

Най-после бе мой ред да се усмихна.

— Не знам дали е така, Франсис. Може би ние, жалките полицаи, сме те изненадали. Мисля, че сега трябва да се оправяш сам. Или Щабо ти е осигурил и план за бягство? Не ми се вярва.