Джеймс Патерсън
Розите са червени (118)

118.

Поставихме постоянен наблюдателен пост пред сградата на Сингър Айланд, където живееше д-р Франсис. Той обитаваше просторен мезонет с четири спални и тераса на покрива, точно до океана. Изглеждаше не по джоба на обикновен терапевт в болница за ветерани. Разбира се, д-р Франсис не се смяташе за обикновен терапевт.

Заподозреният прекарваше вечерта в компанията на блондинка, която изглеждаше на половината от годините му. Трябва да отбележа, че бе слаб и в добра форма за четирийсет и петте си години. Жената бе ослепителна красавица с миниатюрен черен бански и черни чехли с висок ток. Постоянно наместваше бюста си в горнището на банския и отмяташе дългата си коса от очите.

— Много впечатляващо — намръщи се Бетси. — Май смята, че си е намерила страхотно гадже.

Бетси, двама агенти и аз бяхме в един микробус додж на паркинга пред сградата. Паркингът бе почти пълен, така че микробусът не се набиваше на очи. Имаше перископ, който ни позволяваше да гледаме как Франсис и гостенката му печаха пържоли на верандата. Агентите вече бяха идентифицирали жената като танцьорка в един скъп ресторант с полуголи сервитьорки. Тя бе неколкократно арестувана за проституция във Форт Лодърдейл. Казваше се Бианка Маси и беше на двайсет и три години.

Гледахме как добрият доктор постоянно прегръща и гали блондинката, докато приготвя вечерята. По едно време двамата се усамотиха вътре за около десет минути. После отново се появиха и докато се хранеха, се докосваха с крака под масата. Допиха втора бутилка вино, сетне пак изчезнаха в апартамента.

— Какво можем да видим вътре? — попита Бетси единия от агентите. — Трябва ми видимост.

— Нашият човек на покрива наблюдава вътрешността на мезонета през южните прозорци — отговори й агентът. — Типичен лъскав ергенски апартамент. Скъпи мебели, много техника. Уредба, уреди за фитнес. Докторът има черен лабрадор, който сигурно използва, за да се запознава с гаджета по плажа.

— Не мисля, че с тази се е запознал така — вметнах аз. — По-скоро я е ангажирал за цялата вечер.

— Той и младата дама в момента са интимно ангажирани. Черният лабрадор явно е научил доктора на някои неща. Наблюдателят ни казва, че ушите и носът му са много по-големи от една друга част от анатомията му.

Това предизвика смеха на цялата ни група. А и отслаби напрежението. Малко се страхувахме за момичето, но бяхме достатъчно близо, за да нахлуем вътре бързо, ако се наложеше.

Наблюдателят на покрива продължи да ни информира:

— Ох, докторът май страда от преждевременна еякулация. Но младата дама сякаш не се сърди. Ооо, целуна го по темето, горкото сладурче.

— Получаваш това, за което си си платил — подметна Бетси.

Накрая блондинката си тръгна и страстният филм свърши за тази вечер. Доктор Франсис постоя на верандата, пиеше бренди и гледаше лунната пътека.

— Ех, това е живот — въздъхна Бетси. — Луната над Маями и цялата тази красота.

Към полунощ звънна мобилният телефон на Франсис. Чухме обаждането в микробуса. Разговорът определено привлече вниманието ни. С Бетси си разменихме погледи.

Гласът, който се обаждаше, звучеше нервно:

— Бърни, претърсват навсякъде. Сега проверяват персонала. Те…

Франсис го прекъсна:

— Късно е. Ще ти се обадя сутринта. Аз ще ти се обадя. Не ми звъни тук. Вече съм ти го казвал. Моля те, не го прави повече!

Лекарят затвори сърдито. Допи брендито си.

Бетси ме сръга. Усмихваше се за пръв път, откакто наблюдавахме Франсис.

— Алекс, позна ли гласа, който се обади? — попита тя.

Несъмнено.

— Очарователната и талантлива Катлийн Макгигън. Сестра Макгигън е замесена. Всичко си идва на мястото, нали?