Джеймс Патерсън
Розите са червени (111)

111.

На следващата сутрин стана най-странното нещо. Докато се разминавахме в коридора, Щабо се допря до мен. Успя да си придаде смутен вид и се извини, че му се „завил свят“, но бях почти сигурен, че го направи нарочно. Защо? Защо, по дяволите, му беше това?

Около час по-късно го видях да излиза от отделението. Бях сигурен, че знае, че го наблюдавам. Веднага щом излезе, аз се втурнах към вратата.

— Къде отива Щабо? — попитах помощника, който току-що го бе пуснал.

— На физиотерапия. Навън. Разписа се. Щабо има разрешение да излиза в града. Може да ходи, където поиска.

Беше вегетирал в отделението толкова дълго, че ме бе издебнал в момент, когато не бях нащрек.

— Кажи на главната сестра, че се налага да изляза.

— Сам й кажи. — Помощникът се намръщи и опита да ми препречи пътя.

Бутнах го настрани.

— Кажи и! Важно е.

Излязох от отделението и взех разнебитения и своенравно работещ асансьор до първия етаж. Фредрик Щабо мразеше физкултурния салон, така че не бе вероятно да е отишъл на физиотерапия. Спомних си, че бях чел за отношението му към упражненията в бележките на сестрата, която се грижеше за него. Къде отиваше тогава?

Бързо излязох и го видях да пресича двора между болничните сгради. Висок и с брада — като физическото описание, което бяхме получили от Брайън Макдугъл.

Когато Щабо подмина физкултурния салон, не се изненадах.

Той беше на ход!

Продължи да върви, а аз го следвах. Изглеждаше някак нервен и напрегнат. Накрая обърна глава в моята посока и аз рязко свърнах от алеята. Не мисля, че ме видя. Дали?

Щабо продължи направо и излезе през портала на болницата. Улицата отпред бе с натоварено движение. Той пое на юг. Сякаш нямаше никакви грижи. Това ли бе Мислителя?

Скочи в такси на две пресечки от болницата. Пред „Холидей Ин“ имаше три паркирани таксита.

Бързо изтичах до едното, качих се и казах на шофьора да следва таксито на Щабо.

Шофьорът беше индиец.

— Къде отиваме, господине? — попита той.

— Нямам представа — отвърнах. Показах му детективската си значка.

Мъжът поклати глава, после изплака в дланите си:

— О, братко! Този мой лош късмет. Като във филмите — следвай онова такси.