Джеймс Патерсън
Розите са червени (11)

11.

Наистина нямах избор, така че вложих всичките си сили в разследването на банковия обир и убийствата. Вестниците и телевизионните новини бяха пълни със сензационни истории за убития баща, детето и бавачката. Снимката на тригодишния Томи Бучиери сякаш бе навсякъде. Може би убиецът иска да ни вбеси? — чудех се аз.

Един цял ден двамата със Сампсън търсихме Ерол и Бриан Паркър. Колкото повече научавахме от ФБР толкова по-ясно ставаше, че вероятно семейство Паркър е обирало малки банки в Мериленд и Вирджиния поне от година. Случаят в Силвър Спринг беше различен. Ако те бяха извършили този обир, нещо ги бе накарало да променят стила си, да станат брутални и безмилостни убийци. Защо?

Със Сампсън спряхме към един часа, за да обядваме. Закусвалнята не беше особено приветлива, но ни бе по път, а Джон беше гладен. Аз можех да изкарам и без ядене.

— Мислиш ли, че Паркър са заминали, за да направят следващия си удар? — попита той, след като си поръчахме кюфтета, царевица и картофено пюре.

— Ако те са обрали банката в Мериленд, сигурно сега се крият. Знаят, че положението е напечено. Ерол понякога се покрива в Северна Каролина. Рибар е. Кайл вече прати агенти да го търсят там.

— Ти срещал ли си се с Ерол? — запита ме Сампсън.

— Най-вече на семейни събирания, но е идвал само на две-три, доколкото си спомням. Веднъж ходихме за риба. Беше като малко дете, стига да улавяхме достатъчно големи риби, бе доволен. Мария много харесваше Ерол.

Джон лакомо поглъщаше кюфтетата и двойната порция пюре.

— Често ли си мислиш за Мария?

Свих се на стола си. Не бях сигурен, че искам да говоря за това точно сега.

— Разни неща ми напомнят за нея. Особено неделите. Понякога спяхме до обед, после се глезехме с бавна закуска. Или ходехме на езерото с патиците. Разхождахме се дълго в парка „Гарфийлд“. Тъжно е, Джон, и объркващо — това, че умря толкова млада. А най-много ме боли, че така и не открихме убиеца.

Сампсън продължи с въпросите. Понякога е неудържим.

— С Кристин всичко наред ли е?

— Не — признах най-сетне. Но не можех да изрека цялата истина. — Тя не може да преодолее онова, което стана с Джефри Шейфър. А аз дори не съм сигурен, че той е мъртъв. Свърши ли?

Джон се засмя:

— С яденето или с разпита?

— Да тръгваме. Да намерим Ерол и Бриан. Да разрешим случая с обира. После да си вземем половин ден отпуска.