Джеймс Патерсън
Розите са червени (80)

80.

И двамата мълчахме, докато излизахме от бара на хотела. Чувствах се малко смутен, може би доста смутен.

— Аз всъщност харесвам обвързването — казах накрая. — Понякога дори харесвам вкопчването.

— Знам. Просто този път карай по течението. Ще ни се отрази добре и на двамата. Ще бъде хубаво. Отдавна се трупа и е доста вълнуващо.

Доста вълнуващо.

Щом се качихме в асансьора, с Бетси се целунахме за първи път. Беше нежна и сладка целувка. Беше запомняща се, каквито трябва да бъдат всички първи целувки. Тя се надигна на пръсти, за да достигне устните ми. Знаех, че ще запомня това.

Разсмя се веднага щом се отдръпнахме — обичайният й изблик на веселост.

— Не съм чак толкова ниска. Почти метър и шейсет съм. Хубава ли беше? Целувката ни?

— Хареса ми да те целувам — казах й. — Но си много ниска.

Вкусът й бе на сладка мента и още го усещах върху устните си. Зачудих се дали не бе лапнала някой ментов бонбон. Тя бе доста ловка и бърза. Кожата й беше мека и гладка при допир. Тъмната й коса блестеше и отскачаше леко от раменете. Не можех да отрека, че ме привлича.

Но трябваше да реша. Имах чувството, че това се случва прекалено скоро за мен. Твърде, твърде скоро.

Вратата на асансьора се отвори на нейния етаж. Почувствах прилив на тревога, може би дори на страх. Нямах представа как да постъпя, но знаех, че харесвам Бетси Кавалиър. Исках да я прегръщам, исках да я опозная, да науча каква е всъщност, как мисли, за какво мечтае, какво ще каже.

Бетси прошепна:

— Уолш.

Бързо се шмугнахме обратно в асансьора. Сърцето ми подскочи. По дяволите!

Тя се обърна към мен и пак се разсмя:

— Хвана се! Там нямаше никой. Не бъди толкова нервен. Достатъчно е, че аз съм нервна.

Вече и двамата се смеехме. Тя определено беше забавна. Може би това бе достатъчно засега. Допадаше ми да бъда с нея, да се смеем заедно.

Прегърнахме се веднага щом се озовахме в стаята й. Бетси бе толкова топла. Пръстите ми нежно се плъзнаха по гърба й и тя въздъхна тихо. Описвах малки кръгове с палеца си по гърба й. Леко галех кожата й и усещах как дишането й се ускорява. И моето сърце биеше по-силно.

— Бетси — прошепнах, — не мога да го направя. Още не.

— Знам — отвърна тя. — Просто ме прегърни. И така е хубаво. Разкажи ми за нея, Алекс. Можеш да говориш с мен.

Реших, че навярно е права. Можех да говоря с нея и дори го исках.

— Както ти казах, аз си падам по обвързването. Много държа на интимността, но чувствам, че тя трябва да бъде спечелена. Бях влюбен в една жена — Кристин Джонсън. Изглежда, и двамата бяхме. Исках винаги да съм с нея.

Рухнах. Не го желаех, но изведнъж, най-неочаквано, заплаках. Плачех и не можех да спра. Усещах, че Бетси продължава да ме прегръща, притискаше ме силно и не ме пускаше.

— Съжалявам — промълвих накрая.

— Недей — каза тя. — Не си направил нищо лошо. Изобщо. Всъщност постъпи правилно.

Най-после се отдръпнах леко и я погледнах в лицето. Красивите й кафяви очи бяха мокри от сълзи.

— Хайде просто да постоим така. Мисля, че и двамата имаме нужда от прегръдки. Те са полезни.

Двамата с Бетси дълго се прегръщахме, а сетне аз отидох в стаята си сам.