Джеймс Патерсън
Розите са червени (3)

3.

Има една стара поговорка, в която работата ми като детектив ме е научила да вярвам:

Не си мисли, че няма крокодили само защото водата изглежда спокойна.

Онзи ден водата бе невероятно прекрасна и спокойна. Малката ми и неудържима дъщеря Джени седеше с котката Роузи в скута си, вдигнала предните й лапи във въздуха. Двете с рижата котка танцуваха, както често правеха.

— Розите са червени, теменужките са сини — пееше Джени със сладкия си кръшен глас. Това беше миг и образ, който никога не бих забравил. Приятели, роднини, съседи бяха започнали да пристигат в къщата ни на Пета улица за празненството по случай кръщенето. Бях в изключително възторжено настроение.

Нана Мама бе приготвила невероятни вкуснотии за специалния случай. Имаше мариновани скариди, печени миди, прясна шунка, тиквички. Смесеният аромат на пиле с чесън, свински ребърца и четири вида домашен хляб изпълваше въздуха. Дори аз бях направил специалитета си онази вечер — моят принос бе чийзкейк с пресни ягоди.

На вратата на хладилника висеше закачено едно от листчетата на Нана. То гласеше:

В черните мъже има невероятно вълшебство и дяволитост, които никой не е успял да заличи. Но всички са се опитвали.

Тони Морисън

Усмихнах се на вълшебството и дяволитостта на осемдесет и няколко годишната ми баба.

Беше толкова хубаво. Джени, Деймън, малкият Алекс и аз посрещахме гостите на верандата. Държах Алекс на ръце, той бе много общително момченце. Усмихваше се щастливо на всички, дори на партньора ми — Джон Сампсън, който обичайно плаши малките деца, защото е огромен като мамут и доста страшен.

— Момчето явно си пада по празненства — отбеляза Сампсън и се ухили доволно.

Алекс отвърна с усмивка на високия два метра и тежък около сто и десет килограма Джон.

Сампсън протегна ръце и пое детето от мен. Алекс почти се изгуби в ръцете му, които са големи като лопати. Джон се засмя и започна да му говори на бебешки.

Кристин се зададе откъм кухнята и се присъедини към нас тримата. Засега тя и Алекс — младши живееха отделно от нас. Надявахме се скоро да се преместят при нас с Нана, Деймън и Джени. Като едно голямо семейство. Исках Кристин да бъде моя жена, не само приятелка. Исках да будя Алекс сутрин и да го приспивам вечер.

— Ще пообиколя сред гостите с малкия Алекс. Най-безсрамно ще го използвам, за да привлека вниманието на хубавите жени — заяви Сампсън и се отдалечи с детето на ръце.

— Мислиш ли, че някога ще се ожени? — попита ме Кристин.

— Малкият Алекс? Момчето ни? Разбира се.

— Не, партньорът ти и преследвач на престъпници, Джон Сампсън. Той дали някога ще се ожени, дали ще се устрои? — По тона й не личеше да се притеснява, че ние самите не сме женени.

— Мисля, че да — някой ден. Джон е имал много лош пример за семейство. Баща му ги напуснал, когато Джон е бил на една година, а по-късно умрял от свръхдоза. Майка му беше наркоманка. Живееше в Саутийст допреди няколко години. На практика него го отгледа леля му Тиа с помощта на Нана.

Гледахме как Сампсън обикаля гостите, гушнал малкия Алекс. Заговори една красива дама, която се казваше Де Шон Хокинс и бе колежка на Кристин.

— Той наистина използва бебето като повод да се запознава с жени! — възкликна Кристин невярващо. — Де Шон, внимавай много! — извика тя на приятелката си.

Засмях се:

— Казва какво ще прави, прави каквото казва.

Партито бе започнало към два часа следобед. Към девет и половина още беше в разгара си. Току-що бях изпял в дует със Сампсън една песен на Джо Текс. Имахме зашеметяващ успех. Предизвикахме доста смях и ободрителни възгласи. Сампсън тъкмо започваше да пее „Ти си първата, последната, единствената“.

Точно тогава пристигна Кайл Крейг от ФБР Трябваше да кажа на всички да си вървят — партито беше приключило.