Джеймс Патерсън
Розите са червени (17)

17.

Сирената на покрива на колата ми пишеше оглушително.

Също и тялото ми.

И мозъкът ми.

Пристигнах в банка „Фърст Юниън“ във Фолс Чърч, Вирджиния, почти едновременно с Кайл Крейг и неговия екип от ФБР.

Един черен хеликоптер тъкмо кацаше на почти празния паркинг на търговския център точно зад банката. Кайл и друг и трима агенти слязоха от хеликоптера и се отправиха към мен, подтичвайки. Движеха се приведени и приличаха на монаси, бързащи за литургия. И четиримата носеха сини якета с надпис ФБР, което означаваше, че Бюрото желае обществеността да научи, че то е поело разследването. Убийствата бяха смразяващи и брутални в очите на всички. Хората се нуждаеха от успокоение, от уверение, че някой се грижи за тях.

— Вече влиза ли в банката? — попита Кайл, когато стигна запъхтян до мен. И той изглеждаше недоспал.

— И аз пристигнах току-що. Видях, че черният хеликоптер се спуска, и предположих, че вътре си или ти, или Дарт Вейдър. Хайде да влизаме.

— Това е старши агент Бетси Кавалиър — каза Кайл и посочи една дребна жена е лъскава черна коса и почти черни очи. Тя носеше твърде голямо яке над бяла тениска, кафяв панталон и маратонки. Вероятно беше към трийсет и пет годишна. Изглеждаше напрегната и доста хубава, въпреки че не бе бляскава красавица. — Това са другите от първия екип. Агенти Майкъл Дауд и Джеймс Уолш. — Кайл продължи да ни представя. — Това е Алекс Крос. Той е детектив от отдел „Убийства“ и свръзка между вашингтонската полиция и ФБР — Хвана ме за лакътя и ме дръпна настрана от агентите. — Ако двамата, които са извършили първия обир, са мъртви, кой, по дяволите, е свършил това тук? — попита ме, докато минавахме край жълтите ленти, ограждащи местопрестъплението, люлеещи се от лекия югоизточен бриз. — Тук е същият ужас. Ясно ли ти е защо те извиках?

— За да си имаш компания в нещастието.

Двамата влязохме във фоайето на банката. Стомахът ми се сви. Двете касиерки лежаха на пода. Бяха облечени в тъмни делови костюми, сега изпръскани от кръвта им. И двете бяха мъртви. Раните на главите им сочеха, че са били простреляни от близко разстояние.

— Екзекутирани. По дяволите! По дяволите! — каза агент Кавалиър, когато спряхме до телата.

Екипът криминолози от ФБР веднага се зае да заснема всичко с видеокамера. Правеха и снимки с фотоапарат. Ние се отправихме към отворения банков трезор.