Джеймс Патерсън
Розите са червени (12)

12.

Към седем часа двамата със Сампсън решихме да направим почивка за вечеря. Знаехме, че ще работим до късно, навярно и след полунощ. При такъв случай… Прибрах се вкъщи да вечерям с децата и Нана.

Хапнах, направих комплимент на Нана за вечерята, но всъщност не усещах вкуса на нищо. Цял ден бях потискал мисълта за Кристин у себе си. Не особено умно от моя страна.

Със Сампсън се бяхме разбрали да се срещнем към десет, за да проверим няколко нощни птици, които се откриваха по-лесно по тъмно. В десет без петнайсет обикаляхме из Саутийст с колата ми.

Джон забеляза пласьор на наркотици, който беше информатор на полицията. Дарил Сноу висеше с няколко момчета пред един бар, който постоянно сменяше името си и в момента се казваше „Минало свършено“.

Двамата с партньора ми изскочихме от поршето и бързо се доближихме до Сноу. Както винаги, Дарил бе облечен по модата на дребните пласьори: тъмночервен панталон, яке „Томи Хилфигър“, очила „Оукли“.

— Здрасти, Сноу — поздрави го Сампсън с плътния си глас. — Гледай да не се разтопиш^[1].

Дори и приятелчетата на Сноу се разсмяха. Дарил бе под метър и осемдесет и надали тежеше повече от петдесет килограма с дрехите и всичките им дизайнерски емблеми.

— Ела да поговорим, Дарил — подканих го. — Въпросът е поверителен.

Той поклати глава като люлееща се кукла, но тръгна, макар и неохотно.

— Не ща да говоря с теб, Крос.

— Ерол и Бриан Паркър — казах аз, когато се отдалечихме достатъчно от другите.

Дарил ме погледна и се навъси. Продължаваше да клати глава.

— Ти ли си бил женен за сестра му или нещо такова? Защо питаш мен? Що все ме тормозиш бе, човек!

— Напоследък Ерол не се вясва често при семейството. Много е зает да обира банки. Къде е той, Дарил? В момента двамата със Сампсън не ти дължим никакви услуги. Това не е приятно положение.

— Ще го преживея — каза Сноу и извърна глава към уличните лампи.

Рязко го сграбчих за якето.

— Не, няма да го преживееш. Знаеш го, Дарил.

Той подсмръкна и изпсува тихо.

— Чух, че Бриан е в старите къщи на Първо авеню. Онези, порутените плъхарници. Обаче не знам дали още е там. Това е всичко. — Вдигна ръце с дланите нагоре.

Сампсън внезапно се появи зад Сноу.

— Бау! — изрева и Дарил едва не подскочи от уплаха. — Дарил помага ли ти? — попита ме Джон. — Нещо ми се струва нервен?

— Помагаш ли ми? — попитах Сноу.

Той простена преувеличено:

— Казах ти къде е била Бриан Паркър, нали? Вие що не идете да проверите? Оставете ме на мира. Двамата сте като от някой филм на ужасите.

— Много по-страшни сме — каза Сампсън и Сноу се ухили. — Това не е филм, Дарил. Ние сме истински.