Джеймс Патерсън
Розите са червени (110)

110.

В понеделник сутринта отново отидох на работа в „Хейзълууд“. Бях облечен в широка бяла риза и джинсов панталон, достатъчно широк, за да скрие кобура, закрепен на глезена ми. Един агент от ФБР на име Джак Уотърхаус бе прикрепен към персонала като помощник. Сампсън продължи да се прави на портиер, но сега работеше само на петия стаж.

Фредрик Щабо отново не направи нищо, с което да предизвика подозрение или да се разкрие по някакъв начин. В продължение на три последователни дни изобщо не бе излизал от отделението. Спеше в стаята си. От време на време работеше на един стар лаптоп „Епъл“.

Какво, по дяволите, правеше? Дали знаеше, че го наблюдаваме?

Късно в сряда, след края на смяната, се срещнах с Бетси в административната сграда на болницата. Тя беше със строг син костюм и сини обувки с токчета и пак изглеждаше съвсем делова. На моменти сякаш бе съвсем различен човек, заета и дистанцирана.

Очевидно бе не по-малко отчаяна от самия мен.

— Работил е по този план поне четири години, нали? Да предположим, че някъде е скрил петнайсетте милиона. Убил е доста хора, за да се сдобие с тях. А сега си седи в „Хейзълууд“? Не вярвам!

Казах й какво мисля за Щабо:

— Той е изключително параноичен. Психопат. Възможно е дори да знае, че сме в болницата. Може би трябва да се изтеглим оттук. Да го наблюдаваме отвън. Доктор Киофи възобнови правото му да излиза в града. Щабо може да влиза и излиза от болницата, когато реши.

Докато говорех, Бетси нервно подръпваше реверите на сакото си. Страхувах се да не започне да скубе косата си.

— Но не ходи никъде! Той е петдесет годишен хахо. Абсолютен неудачник!

— Бетси, знам. От три дни го гледам как спи или си играе игри в Интернет.

Тя се засмя:

— Значи е извършил пет съвършени престъпления — поне за толкова знаем. А сега се е оттеглил на спокойствие във фермата си?

— Да. В шантавата ферма.

— Искаш ли да ти разкажа как мина денят ми? — попита тя.

Кимнах.

— Ами посетих „Фърст Юниън“ и говорих с всички, които са работили там, когато Щабо е бил в банката. Смятали са го за много всеотдаен в интерес на истината. Но бил маниак относно това, че трябва да се действа ефикасно и че нещата трябва да се правят точно навреме. Някои му се присмивали за това.

— Как са му се присмивали?

— Щабо е имал прякор, Алекс. Чуй това: прякорът му бил Мислителя! Името било на майтап. Трябвало е да бъде майтап с Щабо. А той е обърнал шегата на сериозно. Сега шегата е за наша сметка.