Джеймс Патерсън
Розите са червени (103)

103.

Виждам ви, доктор Крос. Виждам ви, но вие нямате и представа кой съм аз. Мога да се доближа и да ви докосна.

Много по-умен съм от вас — и много по-умен, отколкото си мислите, че съм. Това е простият факт. И е доказуем. Правили са ми купища тестове за интелигентност. Още и още от най-задълбочените тестове за интелигентност. Виждали ли сте резултатите ми от тях? Бяхте ли впечатлен?

Седях точно през един стол от вас в стаята за почивка вчера сутринта. Изучавах лицето ви. Очите ми обходиха добре тренираното ви тяло. Мислех си, че може би греша и че вие не сте наистина Алекс Крос. Бяхте толкова близо, че можех да скоча и да ви стисна за гушата. Това щеше ли да ви изненада?

Признавам, това, че сте тук, определено ме изненада. Виждал съм снимката ви — вие сте известен — и после ето ви пред мен. Накарахте всичките ми параноични мечти и фантазии да се сбъднат.

Защо сте тук, доктор Крос? Защо? Как, по дяволите, сте открили къде съм? Толкова ли сте добър?

Това е въпросът, който си задавам отново и отново, който отеква в главата ми.

Защо Алекс Крос е тук? Толкова ли е добър?

Сега ще ви приготвя една изненада. Ще подготвя специален план във ваша чест.

Гледам ви как се отдалечавате по коридора, внимавате да не дрънчите с ключовете си. Докато ви наблюдавам, съставям нов план.

Сега и вие сте част от него.

Бъдете изключително внимателен, доктор Крос.

Много по-уязвим сте, отколкото мислите. Нямате и представа.

Знаете ли какво? Ще се приближа и ще ви докосна.

Пипнах те.