Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон
Роман за Розата (6)

Май не съм ти по прежному мил

4060 и очакваш да бъда унил.

Аз унил! Аз да стана за жал!

Такъв никой не ме е видял.

Та какво ще остане от мен,

ако съм от Надежда лишен.

4065 От Амур знам, че тя вечно бди

да не би да изпаднем в беди

и не ни във неволя оставя,

Ала как да се с нея оправя

а и как бих й имал аз вяра,

4070 като знам, че на мъки без мяра

тя обрича безспир всеки влюбен.

Във сърцето му плам душегубен

пали тя, уж му рай обещава,

а пък всъщност му грижи създава.

4075 Много влюбени аз опознах

и от всички познати разбрах,

че на щастие те се надяват,

но с нещастна любов си остават.

Ще речеш, че Надежда нехае

4080 за това… Ами кой тогаз знае

що да стори? Излъган остава

който сляпо се с нея сближава.

Много влюбени с мъка разбраха,

че от нея измамени бяха.

4085 Тя показва предразположение

към човек, който взел е решение

да я следва до сетния час.

За какво я упреквам тогаз?

Тя, по принцип, не ми зло желае,

4090 но душата ми горко ридае,

като знам, че тя уж обещава,

но за раните лек не ми дава.

Обещание къща не прави.

Тя пред толкоз беди ме изправи,

4095 че спасителен изход не знам.

Как ми пречат сега Страх и Срам,

и Опасност, и Ревност!… Как дразни

Зъл Език с клевети безобразни

толкоз хора! Как с подли брътвежи

4100 ги оплита той в своите мрежи!

Те в затвор Добър Прием държат

и натам мойте мисли летят.

Ако аз не го видя, тогава

за утеха смъртта ми остава.

4105 Добър Прием линее в тъмница

и онази противна старица

го държи под надзор, без да мигне,

не му дава и поглед да вдигне…

Зарад него тъй клет и злочест

4110 аз се чувствам, приятелю, днес.

Бог Амур (нека всеки го слави!)

на мен четири дара остави,

но кому да разчитам все пак,

щом далече е Помисъл Благ,

4115 Блага Дума — и нея я няма,

и от Поглед Мил нужда голяма

аз изпитвам… Кълна се, ей Богу,

че ценя тези дарове много,

но те никак не ме утешават,

4120 щом Добър Прием още остава

във затвора без капка вина…

И смърт чака го. Тази злина

би и мене до гибел довела.

Само който безпримерно смел е

4125 ще излезе от страшната крепост.

Добър Прием, било би нелепо,

ако ти се на мене надяваш.

Колко глупав излязох тогава

пред Амур! Съжалявам и днес,

4130 че оказах му толкова чест.

Но за туй бе Безделна виновна.

Тя ме тласна към крачка съдбовна —

затова и сега я презирам.

Та аз нищо добро не намирам

4135 в туй, че пусна ме тя в онзи кът.

Ако някой е луд, никой път

не му вярвай, нахокай го даже,

преди свойте рога да покаже.

А аз луд бях, не бях разсъдлив

4140 и не можех да бъда щастлив.

Благосклонно Безделна прие ме,

но защо ли тя толкова време

отдели ми? Че аз оттогава

все скърбя… Да, Разумност бе права,

4145 че съвсем безразсъден аз бях,

че не я уважих и не спрях

да обичам. И тя с пълно право

укори ме, нахока ме здраво

за туй, дето си бях наумил.

4150 А сега съм измъчен, унил…

Да избия ли всичко това

аз, горкият, от свойта глава?

Но така бог Амур бих предал…

Да не ме е Зъл Дух обладал,

4155 та против любовта да отида!

Добър Прием с това ще обидя.

Как обета си аз ще погазя

и с Добър Прием как ще се смразя?

Зарад мен в крепостта е той днес

4160 и там страда самотен, злочест.

Той ме срещна с учтивост, която

тук е нещо съвсем непознато:

разреши ми, когато премина

сам в уханната китна градина,

4165 да целуна любимия цвят.

Не изпитвам към бог Амур яд

и не бих, един ден без причина,

ни Надежда за нещо проклинал,

ни Безделна. Наистина грях

4170 сторил бих да се вайкам от тях…

Тъй добри бяха те с мен тогава.

Какво друго сега ми остава,

освен свойта съдба да оплаквам,

без да спра нито миг да очаквам,

4175 че все пак бог Амур ще се трогне

и на мен най-подир ще помогне

да постигна душевен покой?

Та нали веднъж каза ми той,

че щом аз драговолно приема

4180 да му служа, ранг висш ще заема,

но е нужно достойно държане,

за да може все пак туй да стане.

Като чух тия думи, разбрах,

че за него наистина бях

4185 мил все още… Оставаше само

да му служа и тъй милостта му

един ден да спечеля, защото

инак сам щях да тегля теглото.

Амур няма вина — до ден-днешен

4190 никой бог не е считан за грешен.

Вина в себе си всъщност намирам,

но, уви, и сега не разбирам

в какво точно се тя заключава.

Нека става каквото ще става,

4195 нека бъде така, както казва

бог Амур, нека той ме предпазва

от неволи и тежки беди!

Та нали той над всички нас бди.

Срещу него не бих се аз борил,

4200 пък и кой зарад мен би го сторил?

Щом Амур, който днес ме терзае,

се смили и все пак пожелае

да ме види един ден щастлив,

защо аз да не съм търпелив?

4205 Нека той да реши докъде

ще ме бъдният път отведе —

трудно бих се оправил аз сам.

Какво с мене ще стане, не знам,

но преди този свят да оставя,

4210 ще го моля дано не забравя

Добър Прием — за мойта кончина

да не търси у него причина.

Бог Амур, чуй ми сетния глас:

уморен и безсилен съм аз,

4215 моят край не е много далече

и за изповед време е вече.

Само мойто сърце ми остава

на тоз свят — него аз завещавам

на Добър Прием. Виж, че сега

4220 нямам никакви други блага.

 

И дордето от болка ридаех

с безутешни сълзи и не знаех

дали някога някой човек

ще предложи за мойта скръб лек,

4225 аз видях, че към мене вървеше

предобрата Разумност. Тя беше

мойте жалби горчиви дочула

и бе слязла от своята кула.

„Друже мой — заговори ме тя —

4230 теб не те ли гнети любовта,

не усещаш ли вече досада?

Ако ти зарад нея пострада,

днес не би ли могъл да решиш

по друг някакъв път да вървиш?

4235 Дай си сметка добре ли познаваш

господаря, комуто отдаваш

свойте сили, щом той те гнети.

Денят, в който му стана роб ти,

бе за теб ден нещастен, позорен.

4240 Луд ли си, та си толкоз покорен?

Без да знаеш, ти много избърза

и с Амур се тъй здраво обвърза.

Ако бе го отрано познал,

ти не би станал негов васал.

4245 Глупав бе и му стана слуга,

ала как го търпиш досега?

Всеки би се от таз чест отказал

и не би пак в капана му влязъл.

Да не мислиш, че днес го познаваш?“

4250 „Да, госпожо“. — „Кого заблуждаваш?“

„Но нали той ми каза веднъж,

че ще съм най-щастливият мъж,

ако стана му верен васал.“

„Значи ти не си нищо разбрал“

4255         „Щом изложи ми свойте закони,

той се скри, сякаш вихър го гони,

и наистина аз бях смутен…“

„Зле познаваш го ти според мен.

Чуй добре какъв всъщност е този,

4260 който с толкова злост те тормози,

че видът ти събужда в мен жал.

Друг несретник не би издържал

под такъв непосилен товар.

Щом над тебе стои господар,

4265 опознай го, че инак в зандан

цял живот ти ще бъдеш държан.“

„Ех, госпожо — отвърнах тогаз —

аз съм вече под негова власт

и сърцето ми силно желае

4270 още много за него да знае.“

„Щом сърцето ти тегли натам,

сега чуй за Амур какво знам:

в него крие се нещо незримо,

нещо странно, дори немислимо.

4275 Ако сам вникнеш в него, и аз

бих ти лесно разкрила тогаз

туй, което не се опознава,

и което не се научава.

Щом човек обрече си сърцето

4280 на Амур, сам открива туй, дето

като болка до гроб ще го стяга,

ако той не реши да избяга.

Според мен ще е в твой интерес

да развържа аз възела днес

4285 и за туй странно чувство тогава

ще добиеш най-вярна представа.

Любовта е мир, пълен с ненавист,

с дружелюбен стремеж и със завист,

срам е тя, но те прави достоен,

4290 тя е страх, с който ти си спокоен,

път без изход и сляпа надежда,

разум, който до лудост довежда,

тя е лудост със взор далновиден,

за удавника — пристан привиден,

4295 скръб е тя, ала радва сърцето,

тя е злата Харибда^[1] в морето,

под примамлива външност стаена,

тя е слабост, със здраве споена,

тя е здраве, но в болки се мята,

4300 глад е тя при трапеза богата,

задоволство, подклаждащо жажда,

жад, която пиянство поражда,

тя е ситост, но вечно гладува,

тя е радост, която тъгува,

4305 веселба, от която се страда,

сладко зло и горчива наслада,

нежен дъх, ала той задушава,

грях, за който се лесно прощава,

прошка, водеща често до грях,

4310 тя е мъка и радостен смях,

безсърдечност, от милост дошла,

и игра, ала без правила,

мощ е тя, ала мощ уязвима,

немощ, имаща мощ несравнима,

4315 покоряваща с власт всичко живо,

постоянство, ала колебливо,

лудост мъдра, разсъдъчност луда

и затвор, в който няма принуда,

и успех, който ужким е лесен,

4320 смях, със сълзи горчиви примесен,

изнурителна, тежка отмора,

ад, приятен за грешните хора,

рай, изпълнен със мъки и смут,

пролет, носеща лют зимен студ,

4325 молец, който плата не подбира

и прояжда каквото намира.

Човек може по род да е знатен,

да е дързък или деликатен,

да е плах или в битки кален,

4330 да е с висши достойнства дарен —

Любовта е над всичко. Светът

върви вечно по нейния път.

Амур всички във него ще вкара

освен тези, които в поквара

4335 тънат, правейки грях подир грях,

но пък Гений^[2] разправя се с тях.

Те са явно от долна порода

и вредят на самата Природа.

Но кой днеска за редно ще сметне

4340 да обичаме тъй, че насетне

да сме цял живот клети, злочести

и до лудост да стигаме често?

Ако искаш да бъдеш спасен

от любовни тегоби, весден

4345 от Амур ти ще трябва да бягаш.

Ако тоз чуден лек не прилагаш,

ако ти не възпреш Любовта,

тя ще ти заслепи мисълта:

щом я търсиш, тя идва веднага,

4350 а щом бягаш, и тя от теб бяга.“

Но Разумност премного слова

похаби… Подир всичко това,

без задръжки, й рекох припряно:

„Зная колкото знаех по-рано.

4355 От Амур аз не ще се спася,

но дордето ви слушах гласа,

чух неведоми думи — от тях

почти нищичко аз не разбрах.

Уж добре долових всяко слово,

4360 всичко бих преповторил отново,

уверявам ви даже, че знам

как на други да го препредам,

но това не ми никак помага.

Любовта според вас предполага

4365 както упреци, тъй и похвали,

но за нея до днеска едва ли

дефиниция някой е дал,

а пък аз всъщност туй бих желал.“

„Чуй тогава — отвърна ми тя —

4370 точно как виждам аз Любовта.

Тя мъжа и жената подлага

на тормоз и ума им засяга,

щом са те от копнеж завладени

и щом вече се чувстват огрени

4375 от любовния плам във сърцата,

който страстно подтиква душата

към целувки и плътска наслада.

Знай, че никаква друга отрада

един влюбен не чака, освен

4380 да е този му плам споделен.

Нима мисли си той поначало

какъв «плод» това чувство би дало

и дали нещо тайно е скрито

в любовта. Мъже има, които

4385 не изпитват подобна любов.

Уж те следват сърдечния зов,

но с жените се само задяват,

обещания празни им дават

и най-често със думи лъжливи

4390 съблазняват жени доверчиви,

за да си утоляват страстта,

и така си постигат целта.

Морал странен за тях днес важи —

«Вместо лъган да бъдеш, лъжи

4395 и помни: в любовта и в борбата

няма как да стоиш по средата».

Ще добавя, от друга страна,

че щом някой мъж спи със жена,

ще е нужно деца да родят,

4400 та във тях да се те преродят

Все по този изпитан стар път

открай време вървял е светът.

Щом родителят вече старее,

за да може родът да живее,

4405 по природен закон синовете

трябва да подновят родовете.

И това не им никак дотяга —

та нали този дълг предполага

удоволствия, радости, сласт

4410 в часове на бушуваща страст.

Ако няма наслада, едва ли

всички биха играта играли.

А Природа със много умение,

с усет верен, с добро намерение,

4415 ни насочва към свойта цел близка —

удоволствие всеки да иска.

Който търси любов и забава,

той на тях се безумно отдава,

но приема за свой господар

4420 един сприхав, безпринципен цар —

тъкмо тук злото почва намира.

Цицерон на въпроса се спира

в един свой философски трактат^[3],

в който Младост вини той, че тя

4425 безогледно подлага душата

и плътта на мъжа и жената

на безбройни сурови тегла.

Но какво по-добро би могла?

Я ръката си някой строшава,

4430 я крака и сакат си остава,

друг пък води разгулен живот

и с туй прави за срам своя род,

трети тръгва по грешна следа

и попада в такава среда,

4435 че в ума му все лудост напира,

а четвърти друг изход намира:

свободата си щом не цени,

между четири голи стени

изолира се той в манастир

4440 и се мисли за божи пастир,

щом обет пред Небето поеме.

Ала смазан под тежкото бреме

на живота на мрачен монах,

хвърля расото… Друг пък, от страх

4445 и от срам, в манастира остава,

там той своите дни изживява

и в несрета смъртта си дочаква.

Ще го чуеш как често оплаква

свободата предишна или,

4450 ако Бог се над него смили,

той забравя съвсем за бедите

и в покорство минават му дните.

Младост младия и до поквара

би могла някой път да докара:

4455 обладан от неведома сласт,

като губи над себе си власт,

на раздори поддава се той

и не вижда минута покой.

На каква орисия нелека

4460 Младостта е обрекла човека,

който търси насладите само!

Те обсебват ума и плътта му…

Младост стига дотам, че помага

на пороци и сили полага

4465 лошотии различни да прави,

сякаш лошото на̀й й се нрави.

Само Старост държи се почтено

и това би разбрал непременно

който старите хора запита:

4470 би узнал, че те също насита

не са имали… Колко беди

са се случили с тях отпреди,

и какви са ги страсти гнетили,

щом на стари години без сили

4475 са останали! Колко нерадост

носи в себе си лудата младост!

Старост по-добър край им вещае —

най-добрата им спътница тя е

и те с нея по правия път

4480 до самата си смърт ще вървят.

Ала кой ли с добро й отвръща,

кой я с грижи и обич обгръща,

кой би сметнал, че вече е време

в своя дом Старостта да приеме?

4485 Та кой искал би да остарее,

кой не би желал млад да живее!…

Човек често не спи през нощта

и си спомня безбройни неща

от живота… Дори той самият

4490 осъзнава, че куп щуротии

е направил със лека ръка,

и се пита след туй как така

ги е сторил без срам и без страх.

Даже който е бил слаб и плах,

4495 все пак смогвал е на младини,

да избяга от много злини,

да се пази от удари груби,

да печели, без много да губи.

Всеки тук Младостта възхвалява,

4500 без да знае где тя обитава.

Младост е на Наслада покорна

и е нейна най-вярна придворна,

ала даже и в своя разцвет,

не успява от нейния гнет

4505 да избяга и винаги ходи

там, където Наслада я води.

На насладите Младост всецяло

се отдава — и духом, и тялом.

А сега ще ти кажа къде е

4510 този кът, дето Старост живее…

Запомни, че там трябва и ти

да отидеш… Не се инати,

да не би пък, дордето си млад,

в изба ледена, в мрак непознат

4515 да те хвърли Смъртта като в пъкъл.

Във окови, при Болка и Мъка,

много строго е Старост държана

и е толкова чак изтерзана,

че е склонна сега тя самата

4520 да си каже открито вината.

Но е късно… С коса посребряла,

тя се чувства отслабнала, вяла,

съжалява, че Младост със разни

изкушения най-безобразни

4525 я е лъгала, че безвъзвратно

отлетяло е времето златно

и е своя живот похабила.

Все така тя ще бъде унила,

ако в дните на болка най-тежка

4530 не намери подкрепа човешка —

прошка сетна за всеки свой грях.

Мъки, болки! Ще трябва през тях,

като дава и мило, и драго,

тя да стигне до висшето благо,

4535 от което, в младежките дни,

я е Младост държала встрани.

Така бързо денят й залязва,

че тя даже не го забелязва.

Във живота, каквото да става,

4540 само бог Амур щастие дава.

Но е нужно жената, мъжът

непрекъснато да се стремят

да добие плод тяхната страст

и насладата тъкмо тогаз

4545 най-голяма ще бъде. Аз зная

жени, дето съвсем не желаят

да са бременни, но щом заченат,

не се сърдят, не плачат, не стенат.

И те носят си тежкото бреме

4550 и усещат от време на време,

че изпадат във нервно дразнение,

но не чувстват от Срам притеснение.

Щом гори в тебе пламък любовен,

той ти прави живота чаровен,

4555 но това не важи за жените,

над които власт имат парите:

за пари те плътта си продават

и за срам пред околните стават.

Кой мъж любил би дама такава,

4560 щом като за пари се продава,

и на кой мъж не би се отщяло

измърсено в разврат женско тяло?

Който вярва в жената, когато

тя му слага рога крадешката,

4565 а пък само привидно се врича,

че единствено него обича,

според мене той лъже се сам

и пред хората става за срам.

Нима може в такова създание

4570 да намери мъжът упование

и нима обич тя заслужава?

Пък и как ли ще я уважава,

щом тя гледа какво да заграби

от мъжа си. Не всяка жена би

4575 тъй постъпила… Не че не бива

да е дамата с брошка красива

или с накит изящен, дарен

от любимия мъж. Според мен,

ако тя ги сама пожелае,

4580 неприлично и дръзко това е.

На свой ред и една жена може

на мъжа хубав дар да предложи —

хем дарът ще му радва душата,

хем ще им свърже здраво сърцата.

4585 В никой случай не бих аз желала

между тях да настъпи раздяла.

Нека заедно все да вървят

със достойнство по своя общ път,

нека нивга сърдечния зов

4590 не превръщат в лудешка любов!

Нека те заглушат алчността,

дето трови безспир любовта —

тя на щедрите само се пада.

Знай, че нито от плътска наслада,

4595 ни от дар една обич голяма

има нужда… Любовният пламък

ти подбужда душата за ласки

и към плътска наслада те тласка.

Ти за своята роза копнеещ

4600 и днес други мечти не лелееш,

но далече от теб сега тя е

и жестоко това те терзае.

Ти прие бог Амур, но нали

той направи ти само бели!

4605 Как държиш такъв гост в своя дом?

Изгони го завинаги, щом

той ти пречи! Защо се боиш

и все още защо го търпиш?

На горчиви тегла се обрича

4610 този, който безумно обича.

Може би ще го сам проумееш

чак когато и ти пропилееш

младостта си и грохнеш от скръб,

със превит от неволите гръб.

4615 И да се от Амур ти спасиш,

ще се случва все пак да скърбиш,

че си толкова дни пропилял

и не си пълноценно живял.

Но дали, от любов обладан,

4620 ще излезеш от този капан,

в който сам ти погубваш изцяло

и духа си, и своето тяло?“

Тук Разумност замлъкна. Обаче

Амур все тъй нащрек бе, така че

4625 да не може тя в мен да възпре

любовта. Осъзнавах добре

какво иска Разумност, но страх

от Амур чувствах аз — нали бях

под властта му: той буден държеше

4630 моя ум, той стопанин ми беше,

бе ми взел под опека сърцето

и то негово бе. Туй, което

бе изрекла Разумност дотука,

тази нейна ненужна поука

4635 през едното ухо във главата

ми бе влязла, но сякаш с лопата

бог Амур я навънка изкара,

а Разумност, наместо със вяра,

ми изпълни душата със злоба.

4640 „Вие явно сте странна особа —

отговорих й аз отегчен. —

Какво искате всъщност от мен?

Нима трябва от днес да се пазя

от Амур и света да намразя?

4645 Докато съм на белия свят,

как ще гледам на хората с яд?

И най-долен престъпник да бях,

не бих сторил такъв смъртен грях.

Да обичам или да презирам —

4650 между двете ли днес да избирам?

Ако хората мразя, тогаз

само загуба имал бих аз.

Колко жалки ни правят враждите!

Вие мъдри съвети редите,

4655 но защо според вас трябва вече

да стоя от Амур надалече?

Аз не съм нито луд, нито глух.

Но освен туй, доколкото чух,

и за друга любов дума стана,

4660 но не бе тя от вас порицана.

За каква любов тук се касае?

Този, който не ще и да знае

с колко вида любов е дарил

Бог човека, безумец би бил.

4665 А аз искам да зная все пак.“

„Друже — рече тя — ти си глупак,

щом не се вслуша в мене до днес.

Поучавах те в твой интерес

и пак своя съвет ще повторя,

4670 щом желаеш да ти отговоря

на въпроса. Доколкото знам,

освен оня мъчителен плам,

който твоя разсъдък помъти

и направи печален деня ти,

4675 по света любовта е позната

в много други прояви. Едната

е Приятелство. Щом между двама

близостта стане толкоз голяма,

че сами преценят, че е нужно

4680 да живеят един с друг задружно,

тогаз общи благата им стават,

от кавгите те се отвращават,

не се водят от сметки дребнави

и не стигат до долни разправи,

4685 а един за друг грижи полагат

и при всяка беда си помагат…

Че какво би им струвал умът,

щом ги води по пагубен път?

Няма нивга раздор между тях,

4690 всичко те си споделят — без страх,

че била би възможна измяна

и враждебност едва премълчана.

Но такава любов заслужава

който щедрост и такт проявява

4695 и не е на съдбата васал.

Щом с такъв човек ти си се сбрал,

и бедняк да е той, и богат,

ще го считаш за истински брат.

А когато го зло сполети,

4700 помогни му, недей чака ти

за подкрепа смирен да те моли.

Ако дар ще даряваш, защо ли

да те молят? Че ти за какво си,

щом приятеля караш да проси?

4705 Който някому помощ поиска

чувства как нещо все го потиска

и изглежда угрижен и плах,

сякаш сторил е някакъв грях.

От съмнение той обладан е

4710 да не би неразбран да остане.

Който дълго с другар е живял,

свойта радост и свойта и печал

откровено му е доверявал

и не се е и миг притеснявал

4715 да признае какво го терзае.

Както казах ти вече, другар е

тоз, от който ти можеш без свян

да приемеш подарък желан.

Ако твоята тайна научи,

4720 той, каквото и ще да се случи,

ще я пази. Той знае дали

да си сдържа езика, или

да говори разумно и вещо.

Само лудият все дрънка нещо…

4725 А пък ближният, без да отлага,

прави всичко със цел да помага

и дори по-доволен остава

той от този, комуто дар дава.

Щом не стори добро някой ден,

4730 той усеща се по-притеснен

от човека, понесъл щета.

В туй е силата на любовта.

От другаря си чакай поддръжка:

щом тъжиш ти, и той с тебе пъшка,

4735 щом се радваш, и той весел става,

ако чиста любов ви сближава.

Във един свой трактат^[4] Цицерон

казва, че по неписан закон

от другаря си помощ най-лесно

4740 ще получиш, щом всичко е честно

между вас. И ти, щом се налага,

изпълни му молбата веднага,

ако тя е все пак приемлива.

Отстъпление тука не бива

4745 да се прави, освен щом смъртта

ви заплашва или пък честта

ви засегнат. На всеки човек

дължим най-подходящия лек,

без да гледаме някакъв ред.

4750 Според друг Цицеронов съвет

щом е дарът от дружеска длан,

той не бива да бъде презрян.

Любовта, за която говоря,

е прекрасна и всичко ще сторя,

4755 за да бъдеш под нейната власт.

И за друга любов в този час

ми се ще дума с теб да отворим,

ала тя е изпълнена с корист

и се ражда във алчната гръд

4760 на онези, които ламтят

за печалби. Пред съд най-суров

трябва таз ненаситна любов

да застане. Тя властва в сърцата

на онез, дето все към парата

4765 се стремят, и се тъй разпорежда,

че човек губи всяка надежда,

ако няма изобщо изгоди.

Таз любов до добър край не води…

Как в любов ще се искрено вричаш,

4770 ако хората ти не обичащ,

ако само облаги желаеш

и коварно човека ласкаеш?

С настървеност Съдба ни дарява,

ала с времето тя избледнява,

4775 точно както помръква Луната,

ако сянка й хвърли Земята.

Щом Луната от гъстия мрак

се покаже пред Слънцето пак,

тя вида си променя за миг

4780 и възвръща си светлия лик.

Със себична любов да живееш

ще рече на луна да се грееш.

А когато във дни без утеха

Бедност сложи й вехтата дреха

4785 и богатството спре да блести,

омърлушена виждаш я ти.

Щом я лъсне богатството, пак

грейва сякаш е лъскав варак,

че тя само в разкош разцъфтява,

4790 а пък в бедност съвсем излинява.

Любовта, за която говоря,

радва само свидливите хора,

дето вечно за чуждо ламтят

и за нищо не ще се простят

4795 с тези свои безнравствени нрави,

със които и Алчност се слави.

Ако някой най-искрено смята,

че го тачат, защото богат е,

според мене е кръгъл глупак.

4800 И аз все още питам се как

тази истина той не прозира

и дали вече сам не разбира,

че щом храни подобна надежда,

и от пуяк по-глупав изглежда,

4805 Ако имаш приятели, знай,

че любов ти дължиш им без край.

А богатият как да обича!

На богатството той се обрича

и го пази със стръв от очите

4810 на най-близките хора, дори те

да живеят без дом, в нищета.

Той ламти чак дордето смъртта

с шепа пръст му запълни устата

и не би си пожалил душата

4815 за богатство. Не питай дали

той благата си с други дели!

Цял живот егоист си остава.

Как в сърцето му може тогава

всеотдайна любов да вирее,

4820 щом за ближния той не милее

и дордето е жив, все си вярва,

че нормално си дните прекарва.

Според мен укор строг заслужава

който другиму обич не дава.

4825 Ти не знаеш, тъй както изглежда,

какво точно Съдба ни отрежда

в любовта. То е толкова чудно,

че ти, драги, разбрал би го трудно.

А до правдата мъчно се стига,

4830 както пише във не една книга^[5].

Не един човек вече разбра,

че е злата Съдба по-добра

от онази, която се слави,

че на всекиго все добро прави.

4835 Щом не вярваш, със факти тогава

ще докажа доколко съм права.

Най-напред запомни мисълта ми,

че добрата Съдба все ви мами.

Тя за всички е уж като майка,

4840 но за кой ли се искрено вайка?

Справедлива се пише, когато

ви дарява с имоти, със злато,

и със титли, и с почести разни,

и с безброй още други съблазни.

4845 Уж увереност тя обещава,

а човек все тъй плах си остава.

Всъщност тя с мечти празни го храни

и ведно със мнозина избрани

с колелото си тя го въздига

4850 и това вероятно му стига

за велик и блажен да се смята,

да си мисли, че тя на земята

вече нивга не ще го свали.

И се вижда щастлив: та нали,

4855 ограден от другари безброй,

все по-сигурен чувства се той,

като гледа как те се въртят

покрай него и как се тълпят

да му хвалят достойнствата лични,

4860 да му правят услуги различни,

да твърдят, че за него милеят,

че кръвта си дори ще пролеят,

за да бъде от зло защитен.

Всеки срещнат се пише почтен

4865 и готов да върви подир него,

дето земният път отведе го,

и замаян от всичко това,

слуша той раболепни слова,

вярва в празни похвали и в глуми,

4870 сякаш туй са евангелски думи.

Щом се случи през твоя живот

да загубиш пари и имот,

всички почват от теб да странят:

те в действителност не теб ценят,

4875 а имота ти. Паднеш ли низко,

от стотина приятели близки

да останеш с един, пак бъди

благодарен на Бога!… Съди

сам дали е Съдбата лукава,

4880 щом духа и ума завладява,

а човека държи в нищета

и му мъти безспир мисълта.

Тя е много превратна, защото

завърти ли си пак колелото,

4885 тез, които стоят на върха,

се търкулват в калта и праха.

Всъщност мащенски грижи полага

тя за тях и компреси им слага,

напоени със бедност и глад.

4890 Тя е истинска. В нашия свят

затова я все лоша изкарват,

не желаят на нея да вярват

и се лъжат, че само добрата

Съдба дава дължима отплата.

4895 Ако ти си изгубиш имота,

сам ще схванеш, макар с неохота,

че мнозина във обич се вричат,

но са малко които обичат.

Щом тез, дето живеят в разкош,

4900 един ден разберат, че е лош

твоят хал, те ще те изоставят,

и злини ще ти даже направят.

Беден ти ще стоиш в своя дом,

а пък те ще злословят и щом

4905 срещнат в пътя си някой познат,

все за тебе със злоба и яд

ще говорят и някой дори

за грях минал ще те укори.

Даже този, с когото си бил

4910 мил и щедър, не би се свенил

да твърди, че за него все пак

ти оставаш си кръгъл глупак.

Кой ли теб със приятелски жест

би зачел, ако ти си злочест?

4915 Щом си в нужда, приятелят само

ще остане до твоето рамо —

не че той се стреми към богатство,

а защото вас свързва ви братство,

не че тъй е Съдба отредила,

4920 а затуй че е извор на сила

любовта и че той те обича.

Любов не се с брадва съсича…

Защо някой меч трябва да вдига

срещу нея, когато му стига

4925 със надменност и долна измяна,

с гневен укор, със злост невидяна,

с ругатни и нападки глупешки

да отвори в теб рани тъй тежки,

да ти стори такава вреда,

4930 че от дружбата ви и следа

да не видиш?… Не знам по-скъп дар

от добрия и предан другар.

Всеки смъртен би чувствал отрада,

ако срещне един на хиляда.

4935 За другарство не само имота

си отдай, а дори и живота:

макар че със имот се добрува,

той пред дружбата нищо не струва.

Щом с приятел живееш задружно,

4940 друго благо не ще ти е нужно.

Ако злата Съдба налети

върху тебе, тогава сам ти —

чрез бедите, които ти носи —

изясняваш си много въпроси.

4945 Ненадейно Съдбата те среща

с нова обич и ти предусещаш,

че в живота ти тя ще остане

най-доброто, най-ценно имане,

че неволята носи утеха

4950 по-голяма дори от успеха!

От доволство човек оглупява,

а в беда се на ум научава.

Ако някой нещастник успее

сред другарите си да отсее

4955 кой добър и кой лош е, едва ли

те тревоги му биха създали.

Даже който заможен е бил,

със имота си би се простил,

за да може да действа така, че

4960 след това да не страда и плаче.

Ако знаел е още тогава

по какво се добрите познават,

той към тях доброта би показвал,

а от лошите би се предпазвал.

4965 От Съдба, и когато тя бие,

куп неща научаваме ние.

А Богатство във тежки заблуди

вкарва ни и ни прави на луди.

Няма как по-щастлив то да стори

4970 онзи, който в сандък го затвори.

Ако малко имане ти стига,

до богатия то те въздига.

Който има една крина мливо,

той живее дори по-щастливо

4975 от тоз, който го кара с коли.

Ще ти кажа защо: та нали

който свойта реколта продава,

той търговец в действителност става

и е жертва на пагубна страст:

4980 тя подтиква го час подир час

да събира пари на грамада,

дори често го кара да страда,

за да прави все по-голям купа,

ала колкото и да натрупа,

4985 той е с поглед все в чуждото впит.

Всеки може да бъде честит,

щом си има храна на софрата

и се радва на своята плата

и на хляба, спечелен със пот.

4990 Щом човек не ламти за имот

и не тръпне за всеки петак,

той остава доволен все пак,

че се храни с каквото обича

и че дрехи прилични облича.

4995 И да легне той болен в кревата

и да му е безвкусна храната,

не проклина той своята орис,

тъй като осъзнава прекрасно,

5000 че в това няма нищо опасно

че коричка хляб може да стигне

от леглото на крак да го вдигне.

Ако пък болестта му наложи

да потърси лечител, той може

5005 да отиде във болница даже,

да му докторът помощ окаже.

И понеже ведно с бедността

често пъти върви болестта,

той заделя пари настрани,

5010 за да има за по-тежки дни.

Че щом той не е нищо спестил,

преди зимният студ да е свил,

може би било по-добре

не от студ и от глад да умре,

5015 а по-рано на дните му краят

да настъпи, така че той в рая

да отиде — нали Бог е мил

и там място му е отредил.

В Златни стихове и Питагор^[6]

5020 дава много достоен отпор

на безверните. Тази му книга

до завиден престиж го издига.

«Щом духът ти възбог полети —

подчертава той там — тогаз ти

5025 изоставяш човешкия род

и започваш божествен живот.

Много жалък наивник си, щом

смяташ земната твърд за свой дом.»

А това с пълно право твърдят

5030 и отците, които четат

на поета Боеций трактата

За утехата^[7]. Мисъл крилата

има там и ще бъде уместно,

за да стане тя вредом известна,

5035 и във наш превод този трактат

в скоро време да бъде познат.

Там се казва: «Добре преживява

който всичко чрез труд получава

и към чуждото няма ищах —

5040 Той не може да е сиромах.»

Както с право твърдят мъдреците,

и в бедняшкия дом, и в дворците

най-дълбока тъга ще изпита

който сам за нещастен се счита.

5045 На площад Грев^[8] се срещат носачи

на чували. Туй още не значи,

че товар им в душата тежи.

Няма кой за какво да тъжи —

едни скачат, а други танцуват

5050 и от Сен Марсел^[9] дроб си купуват.

За пари и имот не ламтят,

а пък в кръчмата щом се вестят,

всеки спастрен петак се пропива.

Най-безропотно гръб те превиват

5055 под чували, от прах потъмнели:

тъй се с честен труд хлябът печели.

Те се радват, че без да крадат,

на софрата с наслада ядат,

пък и в кръчмата често се връщат

5060 пълни чаши с вино да обръщат.

Който е и от малко доволен,

той живее живот най-охолен.

От заможен лихвар по-честит

е беднякът, когато е сит.

5065 Нима може лихварят в тоз свят

да се чувства щастлив и благат?

Той от алчност безспирно унива,

че не всичко при него се отива.

Той е пленник на пагубна страст,

5070 той гори за имот и за власт,

все не стига му туй, дето има,

и начесто луд страх го обзима

да не би своя пай да затрие.

Пък и трудно могъл би да скрие

5075 своя толкова силен стремеж

да се някак снабди с чужда вещ.

А когато пък си е втълпил,

че би цялата Сена изпил,

той изобщо си няма представа,

5080 че все толкоз вода ще остава.

По̀ си жаден, щом повече пиеш.

Докато да се с нещо сдобиеш,

ти от пъклена страст си обзет,

а пък тя за душата е гнет,

5085 тя е битка, която не спира,

и е зло, от което примираш.

И да води живот най-охолен,

не е никой търговец доволен.

Врачът, пасторът и съдията

5090 чувстват същата страст във душата —

те търгуват със своето знание,

за да могат имот, състояние

със лъжи и с измами да трупат,

ала често те стигат до клупа.

5095 Един доктор при преглед на болен,

щом получи стотак, е доволен,

но правистът такава награда

не приема — той иска хиляда.

Теолозите вредом сноват

5100 и от страст за печалба горят,

а умереност уж проповядват,

и на доблест и чест уж се радват.

Но измамникът мами се сам,

проповедникът става за срам,

5105 щом за други уж грижи полага,

а пък се с алчността си излага.

Една проповед нищо не струва,

ако жрецът се само преструва,

че цели доброта да събуди,

5110 а пък има нечисти подбуди.

Проповедникът тъй поучава,

че да жъне печалби и слава.

Идва ред да разкажа сега

за онези, които с блага

5115 се затрупват и никой от тях

не изпитва пред Господа страх.

Те дори много често заграбват

чужди вещи, без те да им трябват,

а бездомните в същия град

5120 от студ мръзнат и гинат от глад.

Господ Бог, който всичко следи,

отредил е големи беди

за тоз, който ламти цял живот

да натрупва пари и имот:

5125 той дори нито миг няма мира,

той се трепе безспир да ги сбира,

да ги пази и страда, защото

всичко губи подир опелото.

А за жалост тъй винаги става

5130 и това според мен потвърждава,

че е нужна любов на земята.

Ако тя беше вредом позната,

ако всеки е обич видял,

кой ли би се на злото поддал.

5135 Щом богатият, без да протака,

милостиня даде на бедняка,

щом безлихвени заеми може

на един сиромах да предложи,

и щом бедният сам превъзмогне

5140 леността си и сам си помогне,

никой смъртен не ще е в тоз свят

ни нуждаещ се, ни свръхбогат.

Но за хората май не е важна

любовта… Та тя стана продажна

5145 и от нея човек научава

как да взема от друг, без да дава.

Колко жалко, че днес за пари

се продават жените дори!

От Измамата злото дошло е.

5150 Туй, което всеобщо било е,

тя спомага то частно да стане,

да се всеки от Алчност обхване,

да смени, при това доброволно,

свободата за робство най-долно

5155 и да стане слуга на парите.

Той държи ги във тайници скрити,

ала всъщност те него държат,

щом върви по нечестния път.

Той е низка, окаяна твар,

5160 щом парите си свой господар

е направил и щом не разбира,

че не трябва накуп да ги сбира,

да ги крие в неведоми дупки,

вместо с тях да се правят покупки.

5165 С настървение той ги спестява,

не ги харчи, на друг не ги дава

и забравя, че те ще изчезнат

като в тъмна, неведома бездна,

щом смъртта ненадейно го свари.

5170 А пък след това който превари,

ще ги харчи без сметка, докрай,

без да каже на някой «сполай!».

Пък и всеки богат се съмнява,

че Съдба ще го щедро дарява

5175 цял живот и трепери от страх

да не би да остане без тях.

За богатство които ламтят,

на самото богатство вредят,

а то трябва да върши услуга —

5180 от едната кесия във друга

да минава без лихвен облог.

Нали нявга създал го е Бог

да се ползва от всички, които

имат нужда, а не да е скрито.

5185 На богатството на̀й подобава

от ръка във ръка да минава.

И понеже му пречат, то често

с мъст отвръща и прави злочесто

богаташкото алчно сърце:

5190 сякаш някой души го с ръце

и три меча във него забива…

С мъка пъклена то се добива —

в тази мъка е първият меч.

Ако става за втория реч,

5195 той е в онзи страх, който сковава

богаташа, дори не му дава

да заспива, защото щом мигне,

някой плячката му ще задигне.

А пък третият меч е тъгата,

5200 че смъртта го разделя с благата.

Както казах, аз вярвам дълбоко,

че тук всички се мамят жестоко,

а Богатство, надменно и властно,

като строг самодържец, пристрастно

5205 отмъщава им с твърда ръка,

отвисоко ги гледа сега

и ги кара да страдат безспир.

На душите им никога мир

тя не дава, така ги държи,

5210 че товарът й все им тежи,

пъшкат тежко под най-свиреп гнет

и понасят неволи безчет.

Та каква полза те си извличат,

на богатството щом се обричат

5215 безрезервно? Когато умре

този, който не знае добре

да си служи със него, тогава

то във други ръце преминава.

А пък умният, вместо да страда.

5220 свойто ценно богатство възсяда,

за юздите го хваща с ръце

и полита с открито сърце,

както древният майстор Дедал

със сина си Икар полетял

5225 на крилата, които той сам

бил направил, доколкото знам.

Само умният с мъдри дела

от парите си прави крила

и лети, за да жъне прослава.

5230 На парите си роб той не става

и не иска да бъде винен,

че от алчност изпаднал е в плен

на пороци и пагубни нрави,

а използва парите да прави

5235 добрини и постъпва така, че

да е вредом и винаги тачен.

Той на Господа става угоден,

щом е водил живот благороден,

щом на другите нещо е дал.

5240 Както Бог алчността е презрял

още щом е света сътворил

и човека с блага е дарил

(знаеш вече за тези неща),

така той ни цени щедростта.

5245 А скъперникът, този слуга,

който робски превива снага

пред един вездесъщ интерес,

на страх гибелен жертва е днес.

При това той си служи с лъжи,

5250 като казва, че много държи

на богатството само защото

то му служи за щит във живота.

Мили, тленни богатства, дали

вие някога бихте могли

5255 да дарите със щастие този,

който ви е заключил в чертози?

Как спокойствие той ще изпита,

щом не сте под надеждна защита?

Човек колкото повече има,

5260 толкоз по-голям страх го обзима.

Как той светли мечти ще лелее,

щом несигурност в него владее?

От такива слова разгневен,

някой би се нахвърлил на мен,

5265 та със укор хаплив да ми спомни,

че кралете със средства огромни

за прослава на титла и пост

(както мисли народът им прост)

и със грижа за сан и достойнство

5270 са сформирали кралското войнство

от стотици момци на заплата.

От мнозина туй често се смята

за проява на смелост голяма,

ала Бог вижда в него измама

5275 и причината тук е страхът —

той ги мъчи, дордето умрат.

А беднякът от Грев не унива

и където поиска отива.

И той няма защо да се плаши

5280 от разбойници зли и апаши.

Ако кралят, дарен с пълна власт,

тръгне сам дори с мъничка част

от богатството ценно, което

е натрупал с години, където

5285 и да иде, ще срещне крадец,

ще попадне на някой подлец,

който може и да го убие,

преди той в своя двор да се скрие.

Ако кралят измъкне се жив,

5290 той не ще е към тях милостив —

ще ги тозчас качи на бесило

или пък ще прибегне до сила.

Не до сила! До своята свита

той прибягва, щом нужда изпита,

5295 че действителна сила той няма.

И да има, не е по-голяма

тя от тази, с която се хвали

един скитник край градските хали.

Кралят чувства от своите страх,

5300 а уж власт упражнява над тях.

Власт над тях ли? Той техен слуга е —

хем угажда им, хем ги ласкае.

А те всъщност са храбри и здрави,

далновидни и с мишци корави,

5305 не се плашат от кралската сила —

явно тъй е Природа решила.

И са властни! Когато рекат,

всяка помощ за краля ще спрат.

Щом народът реши да въстане

5310 срещу него, той сам ще остане.

Даже и за добра да минава,

от богатства Съдбата лишава

онзи, който от тях няма нужда:

щом излишни са му, те са чужди.“

5315 Аз й рекох: „Кажете, госпожо,

най-подир какво всъщност ще може

да се смята за мое до края

на живота ми? Искам да зная.“

Тук Разумност се малко намръщи

5320 и подзе: „Не мисли ни за къщи,

ни за замъци, нито за ниви,

ни за разни бижута красиви,

ни за бисери, ни за пари.

Добрините са в теб. И дори

5325 те са по-драгоценни и скъпи.

Ти не можеш ги нивга отстъпи

на друг някой — те твои са само:

те са твойто богатство голямо.

Ти над него си с пълни права

5330 и без него не можеш живя.

А пък другото, казвам ти пак,

то не струва и пукнат петак

и разумните няма защо

да си мислят, че ценно е то.

5335 Всъщност всеки човек притежава

туй, което у него остава.

Другото е игра на Съдбата:

тя сама по свой начин пресмята

на кой луд какъв дял му се пада —

5340 затуй някой се радва, друг страда…

Но дареният с ум не цени

други дарове. Той настрани

си стои — ни добро, нито зло

не очаква от туй колело,

5345 със което тя вдига и снема,

Съдба странни решения взема,

тя дарява с любов, но с такава,

че на хората грижи създава.

Разсъдливият нивга не бива

5350 да търпи една обич лъжлива,

щом съвсем безпричинно я губи.

Със такава любов не се люби.

Ти не си от подобна пленен

и извършил би грях някой ден,

5355 ако се на такваз поддадеш

и пред някой познат се вречеш,

че си негов приятел най-мил,

а пък всъщност подмамен си бил

от изгода или от пари.

5360 Никой свестен не ще одобри

поведение толкоз нелепо.

На такова другарство подкрепа

не оказвай! Човек да се пази

ден и нощ от любов като тази!

5165 Бъди мъдър и вярвай весден,

че е всеки от туй застрашен.

Глуповато сега би било

да твърдиш, че аз мисля ти зло

и насаждам у тебе омраза.

5370 Ти не можеш го с нищо доказа.“

„Но защо ме съветваш ти днес

да намразя Амур в интерес

на една допотопна любов?

Този свят несъмнено е нов

5375 и дори да е някой решен

да я търси във град Картаген^[10],

от страна във страна да снове,

да преброди безброй светове

и да чука по всякакви двери,

5380 никой път той не може намери

тази странна любов, за която

ти говориш. Не ми е познато

това чувство… Дали е далече

в древността, та днес няма го вече?

5385 Щом титаните тук се явили,

боговете веднага решили,

ведно с_ Девственост_, Правда и Вяра,

да напуснат земята прастара.

Правота била мудна, но явно

5390 в този случай и тя незабавно

отлетяла като херувим.

И тогаз таз любов като дим

се изгубила из висините.

Искайки да избегнат войните

5395 всички те към небето поели,

изоставяйки тези предели.

Само някакво чудо, изглежда,

ги понякога тук пак довежда,

но Раздор, който често подбужда

5400 към кавги, ги отново прокужда.

Цицерон много книги четял,

но, за жалост, той трудно успял

да открие едва пет-шест бройки

на безкористни, дружески двойки^[11].

5405 Аз си мисля, че много по-лесно,

пък и може би по-интересно

е било да се вгледа във тези,

със които е бил по трапези.

Но поне аз доколкото зная,

5410 за такава любов и до края

на живота си той не говори.

Щом не е могъл той да го стори,

нима аз съм дотолкова луд,

че да мисля, че с повече труд

5415 тук такава любов ще открия?

Нима аз ще съм тоз късметлия?

А щом тя не се среща тъдява,

накъде да я търся тогава?

Явно нийде не ще я намеря,

5420 та дори и крила да разперя

като жерав, възбог полетял,

или пък като лебеда бял

на Сократ^[12]. Господ-Бог ми внушава

да не се на такъв шанс надявам.

5425 Ще призная с ръка на сърцето,

че война не ще водя с небето,

както нявга били се заели

с доста дързост титаните смели.

От Всевишния аз се страхувам,

5430 пък и няма защо да рискувам.“

„Чуй, приятелю, моя съвет! —

каза тя. — Щом не си ти обзет

от любов всеотдайна, вината

според мене ще е на Съдбата.

5435 Ще представя сега любовта

в по-различен аспект. Всъщност тя

и под път, и над път се намира,

ако в смисъл широк се разбира.

Тя обвързва мъжа с много хора,

5440 а не само с онази изгора,

на която е станал васал

и душата си й е отдал.

Може би е така отредено,

че и ти да обичаш почтено

5445 много хора. Внимавай тогава

да ги срещаш със обич такава,

за каквато във свойте мечти

поначало жадувал си ти.

На онези, с които дружиш,

5450 на които ти много държиш,

не прави нищо друго освен

туй, което от първия ден

си очаквал от тях… На човека

любовта ще му трябва довека.

5455 От злосторника само не бива

да очаква той чувства такива.“