Тихомир Димитров
Ново небе и нова земя (14)

В тъмната, гладка повърхност на Станцията изведнъж се появи светъл отвор. От него излетя сферично тяло с диаметър девет метра. Веднага след това отворът изчезна, сякаш никога не се беше появявал. Сферата тежеше малко над 4 тона и беше толкова наситено черна на цвят, че практически не се забелязваше сред заобикалящия я мрак на космическия вакуум. Освен ако наблюдателят не я наблюдаваше на фона на планетата, към която се насочваше сферичното тяло.

С наближаването към Земята кълбото намаляваше скоростта си и променяше траекторията. Започна да навлиза в най-високите нива на атмосферата под остър ъгъл. Формата му се видоизмени. Сега тялото приличаше на удължена капка. Цветът също се променяше — от наситено черно към тъмно червено, заради триенето с все по-плътните слоеве въздух. Нахлуването приключи, когато тялото разсече плътната облачна покривка с гръм и се озова под нея — точно над мястото за приземяване. Гравитационните двигатели поеха контрола. Капката отново прие формата на кълбо и бавно започна да се снишава.