Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (88)

86.

Действие второ от представлението.

Тя го изгледа с огромните си тъмнокафяви очи, които приличаха на кехлибарените бижута, които си купуваше от луксозните магазини. Беше отслабнала и така му се стори по-секси, по-отчаяна. Беше облечена с тъмносини шорти и елегантна розова копринена тениска — а на лицето й ясно се четеше болката и обидата й.

— Нарани ме така, както никой преди не го е правил — прошепна тя.

Той се овладя и продължи с представлението си, което определено си заслужаваше награда за актьорско майсторство.

— Боря се за живота си. Кълна се, мисля си постоянно дали да не се самоубия. Не чу ли какво казах? Освен това да не би да искаш пак снимката ти да излезе във всички жълти вестници? Не разбираш ли? За това стоях настрана от теб.

Тя се засмя горчиво и надменно.

— Това все едно ще се случи, когато се явя да свидетелствам в съда. Фотографите ще ме следват на всяка крачка.

Шейфър затвори очи.

— Е, това ще бъде твоят шанс да ми отмъстиш, скъпа.

Тя поклати глава и се намръщи.

— Знаеш, че не бих го направила. О, Джеф, защо поне не се обади? Такова копеле си!

Шейфър сведе глава като разкайващ се пакостник.

— Знаеш колко бях близо до ръба, преди всичко това да се случи. Сега е по-лошо. Няма очакваш да действам като отговорен възрастен човек?

Тя се усмихна горчиво. Шейфър видя една книга на масичката в хола: „Човекът и неговите знаци“, Карл Юнг. Колко подходящо за случая.

— Не, предполагам, че не съм очаквала това, Джеф. Какво искаш сега? Лекарства ли?

— Искам теб. Искам да те прегърна, Бу. Само това.

Тази вечер тя му даде всичко, което той искаше. Любиха се като животни върху сивото велурено канапе, на което тя настаняваше клиентите си, после върху люлеещия се стол, където тя сядаше по време на сеансите. Той овладя тялото й — и душата й.

После тя му даде и хапчета — антидепресанти, болкоуспокояващи, почти всичките мостри, които имаше. Бу все още се снабдяваше с мостри на лекарства от бившия си съпруг, психиатъра. Шейфър не знаеше какви точно са отношенията между тях и честно казано, не се интересуваше. Още в апартамента й нагълта няколко хапчета либриум и си би викодин.

После отново чука Бу и двамата бяха голи, потни и полудели върху кухненския плот.

Тръгна си от апартамента й към единайсет. Осъзна, че се чувства по-зле, отколкото, когато дойде. Но знаеше какво ще направи. Знаеше го още преди да отиде у Бу. Това щеше да взриви малките им мозъчета. На всички. На пресата. На съдебните заседатели.

Сега идваше трето действие.