Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (80)

78.

Завоевателя я наблюдаваше как работи на Хай стрийт в „Кенсингтън“ от почти шест седмици. Беше се вманиачил по нея. Тя бе жената от фантазиите му, неговата плячка. Знаеше всичко за нея. Чувстваше — знаеше, — че започва да действа като Шейфър. Постепенно всички започваха.

Момичето се казваше Норийн Ан и отдавна — преди три години, по-точно казано — бе пристигнала в Лондон от Корк, Ирландия, с очарователната мечта да стане фотомодел от световна величина.

Тогава бе седемнайсет годишна, почти метър и седемдесет и пет, слаба, руса и с лице, за което всички момчета и мъже в родния й град й бяха повтаряли, че е само за кориците на списанията и може би дори за киното.

Тогава какво правеше тук, на Хай стрийт, в един и половина през нощта? И тя се питаше това, докато се насилваше да се усмихва кокетно и от време на време да маха с ръка на мъжете, които я оглеждаха от бавно движещите се коли, които обикаляха Хай стрийт, „Девиър Гардънс“ и Екзибишън Роуд.

Бяха й казали, че е красива, но не достатъчно красива за кориците на британските и американските списания и не достатъчно подходяща и стилна някой да я хареса за жена или за гадже.

Е, тя все пак имаше план и мислеше, че е достатъчно добър. Откакто бе започнала да работи на улицата, Норийн Ан бе спестила почти две хиляди лири. Пресмяташе, че й трябват още около три хиляди и после може да се върне в Ирландия. Там щеше да отвори малък козметичен салон, защото знаеше тайните на красотата и бе наясно за какво си мечтаят хората.

Така че — ето ме междувременно тук, пред хотел „Кенсингтън Палас“ — мислеше си тя. — Със замръзнал задник.

— Извинете, госпожице — чу тя и се обърна стреснато.

Не бе чула никой да се приближава.

— Забелязах, че стоите тук. Вие сте изключително красива. Но разбира се, и сама знаете това, нали?

Норийн Ан почувства облекчение в мига, щом видя кой й говори. Този нямаше да я нарани, не би могъл дори и да искаше. Тя би могла да го нарани, ако се наложеше.

Мъжът бе стар, към шейсет-седемдесет годишен. Бе неприлично дебел и седеше в инвалидна количка.

Така че тя тръгна с него — със Завоевателя.

Всичко бе част от играта.