Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pop! Goes the Weasel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 22гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2015)
Корекция и форматиране
VeGan(2018)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Танцът на Невестулката

Преводач: Дори Габровска

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2002

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Пламен Тотев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Ивелина Йонова

ISBN: 954-459-910-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4552

История

  1. —Добавяне

61.

Всеки ден, всяка нощ обикалях улиците на „Саутийст“, работех повече от всякога, но не откривах нищо. Продължавах да търся тайнственото лилаво-синьо такси и черния мерцедес последен модел, който Деуит Люк бе видял на Ес стрийт.

Понякога се чувствах, сякаш ходя на сън, но продължавах, ходех като сомнамбул толкова бързо, колкото ме държаха краката. Всичко в разследването изглеждаше разпокъсано и далечно. Получавах нови откъслечни сведения, които изискваха допълнителна проверка, но никое от тях не стигаше до никъде.

Онази вечер се прибрах у дома малко след седем и въпреки че бях ужасно изморен, оставих децата да ме замъкнат в мазето за тренировката по бокс. Деймън демонстрираше отлична бързина на ръцете, а и доста добро движение на краката и сила за неговата възраст. Той винаги е във весело настроение и бях уверен, че няма да злоупотреби с все по-добрите си боксьорски умения в училище.

Джени подхождаше към бокса по-скоро като към учебен предмет, макар че и тя оценяваше ползата от това да може да се защити сама. Бързо овладяваше техниките и виждаше връзките, макар че сърцето й не бе напълно в този спорт. Предпочиташе да измъчва брат си и мен с остроумието и хапливостта си.

— Алекс, телефонът — извика Нана от най-горния етаж. Погледнах часовника си. Беше осем без двайсет.

— Упражнявайте придвижването — казах на децата. После уморено се завлякох до горния етаж. — Кой е?

— Не се представи — каза Нана, когато влязох в кухнята.

Правеше пържени царевични питки със скариди, а кухнята бе изпълнена с великолепния аромат на печени ябълки с мед и джинджифилови курабийки. Щяхме да вечеряме по-късно. Нана бе изчакала да се прибера.

Взех слушалката от кухненския плот.

— Алекс Крос.

— Знам кой си, детектив Крос. — Веднага познах гласа, макар че го бях чувал само веднъж — в хотел „Белмонт“, на Бермудите. Побиха ме ледени тръпки, ръката ми затрепери. — Има уличен телефон пред аптеката „Бъджет Дръгс“ на Четвърта улица. Засега е в безопасност. При нас е. Но побързай. Бързо! Може би ти звъни на онзи телефон точно сега! Говоря сериозно. Побързай!