Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (43)

41.

Влязох в участъка около осем и помощникът на главен детектив Питман веднага изтича насреща ми. По-рано старият Фред Кук бе лош детектив и сега бе също толкова лош и непочтен администратор, но беше най-големият подлизурко в участъка, а може би и в цял Вашингтон.

— Главният детектив иска да те види в кабинета си изключително спешно. Много е важно — съобщи ми Фред. — Най-добре иди веднага.

Кимнах му и се опитах да запазя настроението си непроменено.

— Разбира се, че ще е важно, нали е главен детектив. Можеш ли да ми подскажеш какъв е поводът, Фред? Сигурно знаеш какво става, какво да очаквам?

— Голям проблем — съобщи Фред, доволен, че не ми помага. — Само това мога да ти кажа, Алекс.

Остави ме да размишлявам какъв е проблемът. Усещах как неприятното чувство се надига в гърлото ми. Доброто ми настроение вече ме изоставяше.

Прекосих скърцащия дървен под на коридора към кабинета на шефа. Нямах представа какво да очаквам, но със сигурност не бях подготвен за това, което открих.

Веднага се сетих за това, което Деймън бе казал сутринта: „Време е да заживеем по-нормално“.

Сампсън седеше в кабинета на шефа. Раким Пауъл и Джером Търман също бяха там.

— Влез, доктор Крос — махна ми с ръка Питман. — Заповядай. Очаквахме пристигането ти.

— Какво има? — прошепнах на Сампсън, докато сядах на един стол до него.

— Още не знаем, но не е на добре — отвърна той. — Шефът не ни е казал и дума. Но прилича на канарчето, което изяло котката.

Питман мина пред бюрото си и облегна широките си бутове на него. Тази сутрин изглеждаше особено доволен от себе си и готов за гадости. Мишосивата му коса бе зализана назад и приличаше на шлем върху продълговатата му глава.

— Аз ще отговоря на въпроса ти, детектив Крос — каза той. — Всъщност не исках да говоря с другите детективи, преди да дойдеш. Считано от тази сутрин детективи Сампсън, Търман и Пауъл са временно отстранени от активна служба. Работили са по случаи извън покриваните от този участък. Все още се събират доказателства за пълния мащаб на техните действия, както и дали са замесени други детективи.

Понечих да заговоря, но Сампсън стисна ръката ми — силно.

— Спокойно, Алекс.

Питман ги изгледа и тримата.

— Детективи Сампсън, Търман, Пауъл, можете да си тръгвате. Профсъюзният ви представител е уведомен за ситуацията. Ако имате въпроси или възражения срещу решението ми, отнасяйте ги към него.

Сампсън бе стиснал зъби. Не каза и дума на шефа. Стана и излезе от кабинета. Търман и Пауъл го последваха. И те не продумаха. Тримата бяха всеотдайни детективи, които работеха усилено, и аз не можех просто да гледам безучастно това, което се случваше.

Зачудих се защо шефът ме бе пожалил засега. Също така се запитах защо Шон Мур го нямаше. Циничното обяснение бе, че Питман искаше да ни противопостави един на друг, да ни накара да мислим, че Шон е говорил срещу нас.

Питман се пресегна към бюрото си и взе днешния „Уошингтън поуст“.

— Случайно да си видял тази статия в днешния брой? На първа страница, долу вдясно?

Бутна вестника към мен. Наложи се да го хвана, за да не падне на земята.

— „Скандал около неразкрити убийства в «Саутийст».“ Да, видях я. Прочетох я вкъщи.

— Сигурен съм, че си я прочел. Господин Тейлър от „Поуст“ цитира неназовани източници в полицейското управление. Да имаш нещо общо с тази статия? — попита Питман и заби поглед в мен.

— Защо да ходя да говоря с „Уошингтън поуст“? — отговорих на въпроса му с въпрос. — Разказах ви за проблема в „Саутийст“. Мисля, че там вероятно действа сериен убиец. Защо да отивам по-далече? Като отстранявате от работа тези детективи, проблемът със сигурност няма да се разреши. Особено ако този ненормалник наближава връхната степен на лудостта си, както подозирам, че става.

— Не вярвам на тази история със серийния убиец. Не виждам никакъв повтарящ се модел. Никой не вижда такъв модел, освен теб. — Питман поклати глава и се намръщи. Беше ядосан, вбесен, едва успяваше да се контролира.

Отново протегна ръка към мен. Пръстите му приличаха на сурови наденички. Сниши гласа си почти до шепот.

— Бих искал да ти го начукам здравата и ще го направя. Но засега няма да е целесъобразно да те отстраня от разследването за Оденкърк. Няма да направи добро впечатление и подозирам, че „Поуст“ веднага биха научили. Очаквам да ми представяш ежедневни доклади по този случай. Знаеш ли, крайно време е да прехвърлиш някои от тези убийства в графата на разкритите случаи. Ще докладваш директно на мен. Няма да те изпускам от поглед, Крос. Някакви въпроси?

Бързо излязох от кабинета на Питман. Преди да го ударя.