Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (110)

108.

В понеделник в девет сутринта Шейфър се включи в монотонната вбесяващо бавна колона от отправили се към работа глупаци по посока на Ембъси Роу. Владееше го опияняващата мисъл, че след днешния ден никога повече нямаше да се наложи да работи. Всичко в живота му щеше да се промени. Не можеше да се върне назад.

Сърцето му биеше силно, когато спря на зелено на светофара на Масачузетс Авеню, близо до посолството. Зад него засвириха клаксони и той си спомни самоубийственото каране преди година. Страхотни дни бяха, по дяволите. Светна червено и той се изстреля напред. Бягаше. Беше репетирал бягството си. Този път завинаги.

Видя, че пътят на две пресечки пред него е чист, и натисна до край педала на газта. Ягуарът се устреми напред с дива сила. Спортната кола полетя към пъзела от странични улички около Америкън Юнивърсити.

Десет минути по-късно вече завиваше към търговския център „Уайт Флинт Мол“ с осемдесет и пет километра в час, ускори до деветдесет, сто, сто и десет, докато прекосяваше почти празния паркинг. Беше сигурен, че никой не го е проследил.

Отправи се към голямата книжарница „Бордърс“, после зави надясно и се стрелна по тясната странична алея между сградите.

Знаеше пет изхода от търговския център. Отново ускори и гумите му изсвириха.

Кварталът наоколо бе осеян от тесни улички. Все още нямаше никого зад него, нито една каза.

Знаеше за едно малко използвано отклонение, по което се влизаше на „Роквил Пайк“. Излезе на магистралата и се отправи в противоположна посока на натовареното движение, пъплещо към центъра на града. Не бе забелязал никакви коли да го следват през паркинга, по страничните улички или по магистралата.

Навярно имаха само една кола, най-много две, с които да го следят тази сутрин. Това му се стори най-вероятно като вариант. Нито вашингтонската полиция, нито Службата за сигурност биха одобрили по-голям брой коли за наблюдението му. Определено не мислеше, че биха го направили.

Навярно им беше избягал. Извика силно и наду клаксона срещу жалките глупаци и неудачници в отсрещното платно, които отиваха на работа. Беше чакал този миг почти осем години.

И той най-после бе настъпил.

Край на играта.