Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (94)

92.

Понякога ми се искаше да стисна силно очи и да не видя нито миг повече от процеса. Исках нещата да станат отново такива, каквито бяха преди Невестулката.

Катрин Фицгибън се справяше много добре с всеки свидетел, но съдията явно проявяваше благоразположеност към защитата във всеки възможен момент. Това бе започнало от предварителното изслушване и продължаваше през целия процес.

Люси Шейфър седна на свидетелската скамейка рано следобед на следващия ден. Запечатаните на видеокасетата образи на топлота и семейно щастие все още бяха съвсем пресни в спомените на съдебните заседатели.

Опитвах да проумея странната и озадачаваща връзка на Люси Шейфър със съпруга й още от първата ми среща с нея в нощта на убийството на Патси Хамптън. Що за жена можеше да живее с чудовище като Шейфър и да не го осъзнава? Възможно ли бе да си затваря очите за истината до такава степен? Или имаше нещо друго, което мотивираше постъпките й, което я държеше в подчинение на Шейфър? Бях виждал всевъзможни брачни отношения в практиката си като психотерапевт, но нищо подобно на тези отношения.

Джейн Халпърн водеше разпита и изглеждаше не по-малко уверена в победата от баща си. Тя бе висока и слаба, с чуплива черна коса, вързана с тъмночервена панделка. Беше на двайсет и осем години, бе завършила право в „Йейл“ едва преди четири години, но изглеждаше по-възрастна и по-мъдра.

— Госпожо Шейфър, от колко време познавате съпруга си?

Люси Шейфър говореше с тих, но ясен глас.

— Познавам Джефри още от момиче. Баща ми му беше командир в армията. Мисля, че бях на четиринайсет години, когато го срещнах за пръв път. Той е девет години по-голям от мен. Оженихме се, когато навърших деветнайсет, след втората ми година в „Кеймбридж“. Веднъж, докато учех за изпитите, той се появи в университета в парадна военна униформа — с полиран кортик, с медали, с лъснати черни кожени ботуши — насред библиотеката. Аз учех, облечена с анцуг или нещо подобно и сигурно не си бях мила косата от дни. Джеф ми каза, че това няма значение. Изобщо не се интересувал как изглеждам. Каза, че ме обича и че винаги ще ме обича. Трябва да ви кажа, че спази това обещание.

— Прекрасно — кимна Джейн Халпърн, видимо очарована от историята, сякаш не я бе чувала преди. — Той остана ли така романтичен?

— О, да, дори още повече. Рядко минава седмица, без Джеф да ми подари цветя или някой красив шал от „Ерме“, които колекционирам. Освен това не забравя и нашите екскурзии „ох“.

Джейн Халпърн сбърчи нос и тъмнокафявите й очи проблеснаха.

— Какви са тези екскурзии „ох“? — попита тя с преувеличено любопитство, напомнящо на водещ на сутрешно телевизионно токшоу.

— Джеф ме води в Ню Йорк или Париж, или пък си ходим до Лондон и там обикаляме магазините и аз си купувам дрехи, докато той не каже „ох“. Той е много щедър в това отношение.

— Значи е добър съпруг?

— Най-добрият, който можете да си представите. Много отдаден на работата си, но не дотолкова, че да забравя семейството си. Децата го обожават.

— Да, това ни стана ясно и от филмчето, което гледахме тази сутрин, госпожо Шейфър. Това детско парти нещо необичайно ли беше за вашето семейство?

— Не. Джефри постоянно организира партита. Той е много весел човек, жизнерадостен, винаги готов да се забавлява и да прави изненади. Той е и много чувствителен, артистичен.

Отместих поглед от Люси Шейфър към съдебните заседатели. Тя ги бе омагьосала, те не можеха да отместят поглед от нея. Дори аз изпитах чувството, че тя искрено обича съпруга си и което бе по-важното, че е убедена, че и той я обича.

Джейн Халпърн извлече от показанията всичко възможно. Не можех да я виня. Люси Шейфър бе привлекателна и изглеждаше приятна, мила и очевидно много обичаше съпруга си и обожаваше децата си, но не изглеждаше глупачка. Просто жена, която е открила точно мъжа на живота си и която много държи на него. Този мъж бе Джефри Шейфър.

Този образ отнесоха съдебните заседатели в съзнанието си в края на деня.

А той бе просто една удивителна лъжа, измислена от гениален майстор.