Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (93)

91.

Адвокатите и на защитата, и на обвинението продължаваха да се появяват в шоуто на Лари Кинг и други телевизионни програми и да определят своята страна като печеливша. Ако човек ги слушаше, никоя страна не можеше да загуби.

В съдебната зала Джулс Халпърн имаше кръвожадния вид и жестове на човек, преливащ от самоувереност и решителност. Той влагаше всички сили. Приличаше на жокей, който пришпорва коня си към победата.

Съдебният пристав обяви:

— Защитата призовава господин Уилям Паяс.

Не познах името. Сега пък какво? Сега пък кой?

Не последва раздвижване на залата.

Никой не излезе напред.

Започнаха да се въртят глави. Все още никой не реагира. Кой бе тайнственият свидетел?

Приставът повтори малко по-силно:

— Господин Паяс. Господин Уилям Паяс.

Двойната врата в дъното на залата внезапно се отвори и влезе един клоун, облечен като в цирка. В галерията започнаха да подсвирват, някои се разсмяха. В какъв свят живеехме, какъв цирк бе това.

Клоунът застана на свидетелската скамейка и съдията веднага извика при себе си защитата и обвинението. Последва някакво разгорещено обсъждане, което никой не можеше да чуе. Проблемът с клоуна очевидно бе разрешен в полза на защитата. След като се закле, че ще говори истината, клоунът бе поканен да съобщи името си за протокола.

С вдигната ръка в бяла ръкавица той каза:

— Били.

Приставът попита:

— Фамилия?

Клоунът обясни:

— Първо име Сили. Второ име Били. Сили Били. Промених го съвсем официално — съобщи обърнат към съдията той.

Джулс Халпърн пое нещата в свои ръце, като се отнасяше към клоуна сериозно и с уважение. Първо го помоли да обясни професията си и клоунът учтиво му отговори. После Халпърн попита:

— И какво ви води тук днес?

— Бях извикан за детско парти от господин Шейфър в „Калорама“ в съдбовната и ужасна нощ на убийството. Беше парти за петия рожден ден на близначките му. Бях на партито и за четвъртия им рожден ден. Донесох видеокасета. Искате ли да я видите? — попита той, сякаш говореше с тълпа от тригодишни хлапета.

— Разбира се — кимна Джулс Халпърн.

— Възразявам! — извика силно Катрин Фицгибън.

Видеокасетата бе приета въпреки възраженията на прокуратурата и след още едно дълго пререкание на адвокатите при съдията. Вестниците бяха писали, че съдия Феско се страхува от Джулс Халпърн и май това бе истина.

Видеозаписът започна с близък кадър на нарисувано клоунско лице. Когато камерата се отдалечи, всички видяха, че това е знакът на пикапа на Сили Били, който бе паркиран пред една красива тухлена къща със стъклена пристройка, свързана с къщата. Домът на Шейфър.

Следващата сцена показа Сили Били, който звъни на входната врата и очевидно изненадва децата на Шейфър.

Обвинението отново възрази срещу записа. Отново последва съвещание при съдията. Адвокатите се върнаха по местата си и записът продължи.

Други деца се втурнаха към вратата. Клоунът раздаваше играчки от една торба, преметната през рамото му — мечета, кукли, лъскави червени пожарни камиони.

После Сили Били показа фокуси и номера на слънчевата веранда, която гледаше към задния двор. Дворът бе много красив, с портокалови дървета в саксии, бели пълзящи рози, жасмин и свежа зелена трева. После клоунът се обърна и каза срещу камерата:

— Чакайте! Чувам нещо вътре! — Изтича и изчезна от поглед.

Всички деца го последваха. Напрежението от изненадата и очакваното забавление искряха в очите на децата.

Появи се едно кремаво пони, което бавно пристъпваше иззад ъгъла на къщата. Сили Били яздеше понито.

Но когато клоунът слезе, децата откриха, че клоунът всъщност е Джефри Шейфър! Всички деца полудяха, особено близначките на Шейфър. Те се втурнаха да прегърнат татко си, който изглеждаше като идеалния баща.

Последваха разни разтапящи сърцето сцени на деца, които ядат торта и играят различни игри. Имаше още кадри на Шейфър, който се смее и играе с децата. Предположих, че Джулс Халпърн лично бе участвал в монтажа на окончателния вариант на касетата. Бе много убедително.

Възрастните гости на партито, всички облечени официално и с много изтънчен вид, се усмихваха възхитено. Повтаряха, че Джефри Шейфър и жена му са изключителни родители. Вече не в клоунските си дрехи, а в елегантен тъмносин костюм, Шейфър скромно отхвърляше похвалите. Той бе облечен в същите дрехи, които носеше, когато бе арестуван във „Фарагът“.

Касетата завърши с усмихнатите красиви близначки, които казаха срещу камерата, че обичат мама и татко, защото са направили така, че мечтата им да се сбъдне. Светлините в залата светнаха. Съдията даде кратка почивка.

Чувствах се вбесен, че бяха показали видеокасетата. Тя изкарваше Шейфър чудесен баща — и истинска жертва.

Съдебните заседатели не сдържаха усмивките си, също и Джулс Халпърн. Той умело разви тезата, че касетата е от съществено значение за установяване на душевното състояние на Джефри Шейфър малко преди Патси Хамптън да бъде убита. Халпърн бе толкова добър оратор, че дори успя да представи възмутителната молба за показване на касетата като нещо съвсем логично. Във всеки случай вече го бе превърнал в казус.

Самият Шейфър се усмихваше широко, точно като жена си и сина си. Внезапно се сетих, че Шейфър бе яздил светъл кон на партито за децата си. Той бе Смъртта от Четиримата конници.

Всичко бе театър и игра за него, целият му живот.