Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (89)

87.

Малко след полунощ получих спешно обаждане, което направо ме побърка. Само след минути вече карах старото порше с почти сто и петдесет километра в час по „Рок Клийк Паркуей“, а сирената виеше срещу нощта, а може би срещу Джефри Шейфър.

Пристигнах в „Калорама“ в 12:25. Линейки, патрулни коли, телевизионни фургони бяха паркирани по цялата улица.

Неколцина от съседите на Шейфър бяха станали и излезли от големите си скъпи къщи, за да видят кошмарната сцена. Не можеха да повярват, че това става в техния луксозен и защитен квартал.

Бръмченето и звуците на няколко полицейски радиостанции изпълваха нощния въздух. В небето вече обикаляше един новинарски хеликоптер. Пристигна камион с надпис „Си Ен Ен“ и паркира точно зад мен.

Видях детектив Малкълм Ейнсли на моравата пред къщата и отидох при него. Познавахме се от други разследвания и от няколко партита, на които се бяхме срещали. Внезапно се отвори входната врата на къщата на Шейфър.

Изнесоха носилка. Всички камери насочиха светкавиците си натам.

— Шейфър — каза ми Ейнсли. — Кучият син опитал да се самоубие. Прерязал вените си и изпил много лекарства. Навсякъде беше пълно с упойващи лекарства. Явно е размислил обаче. Обадил се за помощ.

Бях събрал достатъчно информация за Шейфър от разпитите преди процеса и от собствената ми работа по психологическия му профил, за да се досетя какво се е случило. Първата ми мисъл бе, че той страда от някакво биполярно психическо разстройство, което причинява маниакални и депресивни пристъпи. Втората възможност бе циклофрения, която можеше да се прояви в множество хипо-маниакални пристъпи, съпътствани от депресивни симптоми. Други характерни симптоми бяха повишена самооценка, понижена необходимост от сън, прекомерно отдаване на „носещи удоволствие“ дейности и повишена целенасочена активност — в случая с Шейфър може би интензивно усилие да победи в играта си.

Пристъпих напред, сякаш се движех в някакъв лош сън, най-лошия, който можех да си представя. Разпознах една жена от екипа на „Бърза помощ“ — Нина Дисеса. Бях работил с нея няколко пъти в „Джорджтаун“.

— Пристигнахме при копелето точно навреме — каза Нина и присви очи. — Лошо, а?

— Сериозен опит ли е бил? — попитах я.

Нина сви рамене.

— Трудно е да се определи със сигурност. Срязал е китката си доста дълбоко. Обаче само лявата. После пил хапчета, много хапчета — и те не са купени. Бяха лекарски мостри.

Поклатих глава невярващо.

— Но той със сигурност е извикал за помощ?

— Според жена му и сина му го чули да вика от кабинета си: „Татко има нужда от помощ. Татко умира. Татко е болен.“

— Е, това го е казал точно. Наистина е болен, невероятно болен. Направо е психопат.

Отидох при линейката. От всички страни на улицата все още мигаха светкавиците на камерите. Бях вбесен, яростен. За него всичко е игра. Жертвите в „Саутийст“, Патси Хамптън, Кристин. Сега и това. Играе си дори със собствения си живот.

— Пулсът му е още силен — чух, когато се доближих до линейката.

Видях, че му правят ЕКГ Чух звуците, които издаваше апаратът.

После видях лицето на Шейфър. Косата му бе мокра от пот, а лицето му беше бледо като платно. Взря се в очите ми, опитвайки се да фокусира погледа си. После ме позна.

— Вие ми причинихте това — каза той, като събра сили и внезапно се надигна в носилката. — Разбихте живота ми заради кариерата си. Вие го направихте! Вие сте отговорен! О, боже, о, боже. Бедното ми семейство. Какво става с нас?

Телевизионните камери снимаха и запечатаха цялото представление, достойно за „Оскар“. Точно както бе планирал Джефри Шейфър.