Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (86)

84.

Същия следобед защитата бе насрочила да призове като свидетел главен детектив Джордж Питман. Помощник областният прокурор Катрин Фицгибън знаеше, че Питман бе в списъка на свидетелите, и ме повика да се срещнем на обяд.

— Ако имаш апетит в очакване на показанията на Питман — добави тя.

Катрин бе умна и много задълбочена. Тя бе изпратила в затвора почти толкова лоши хора, колкото Джулс Халпърн бе успял да освободи. Седнахме да хапнем сандвичи в една индийска закусвалня недалеч от съда. И двамата не очаквахме с добри чувства появата на Питман. Защитата се опитваше да съсипе моята репутация като детектив и това не бе приятна гледка, особено, при положение че трябваше да я наблюдавам безучастен.

Катрин отхапа от огромния си сандвич и изцапа пръстите си с горчица. Усмихна се.

— Цапа, ама е вкусно. Вие с Питман наистина сте на нож, а? Мразите се един друг до дън душа?

— Определено не се харесваме и чувствата са взаимни — казах й аз. — Той се опита да ме прецака няколко пъти. Мисли си, че съм заплаха за кариерата му.

Катрин продължаваше да се бори със сандвича си.

— Хм, това не е лоша идея. Ти по-добър главен детектив ли ще бъдеш?

— Не бих се заел, даже и да ме изберат. Хич не ме бива да играя на политически пинг-понг в някакъв кабинет.

Катрин се засмя. Тя е от хората, които виждат по нещо смешно почти във всяка ситуация.

— Това е страхотно, Алекс. Защитата призовава главния детектив като един от своите шибани свидетели. Той е посочен като враждебно настроен към подсъдимия, но не вярвам, да е така.

Катрин и аз доядохме сандвичите си.

— Е, да видим какви изненади ни е подготвил господин Халпърн за днес — каза тя.

В началото на следобедното заседание Джулс Халпърн внимателно и подробно изясни биографията на Питман, която прозвуча доста впечатляващо, изречена така абстрактно. Завършил колежа „Джордж Вашингтон“, после право в Америкън Юнивърсити, от двайсет и четири години на служба в полицията, с медали за храброст и почетни грамоти от трима различни кметове.

— Главен детектив Питман, как бихте описали репутацията на детектив Крос в полицията? — попита Халпърн.

Аз се присвих на мястото си. Усетих как сбърчих вежди и присвих очи. Започва се, казах си.

— Детектив Крос е работил по някои много значими разследвания, приключени успешно от отдела — каза той без повече обяснения. Не беше точно похвала, но не бе и нападка.

Халпърн кимна сериозно.

— Какво се е променило в работата му напоследък, ако сте забелязали такова нещо?

Питман погледна към мен, после отговори:

— Една жена, с която той излизаше, изчезна по време на пътуването им до Бермудите. Оттогава той е разсеян и дистанциран, гневи се лесно, не е на себе си.

Изведнъж ми се прииска да стана и да кажа и аз нещо. Питман изобщо не знаеше нищо за Кристин и мен.

— Главен детектив Питман, бил ли е детектив Крос заподозрян за изчезването на приятелката си, госпожа Кристин Джонсън?

Питман кимна.

— Това е стандартна полицейска процедура. Сигурен съм, че е бил разпитван.

— Но поведението му в службата се промени след нейното изчезване?

— Да. Способността му да се концентрира вече не е същата. Отсъства от работа. Всичко е документирано.

— Помолихте ли детектив Крос да потърси професионална помощ?

— Да.

— Вие самият ли го помолихте?

— Да. Двамата работим заедно от години. Той бе под напрежение.

— Той е бил под голямо напрежение? Може ли да се определи така?

— Да. Не е приключил нито един случай напоследък.

Халпърн кимна.

— Няколко седмици преди убийството на Хамптън вие сте отстранили временно от работа няколко детективи, с които той е приятел?

Питман доби сериозен вид.

— За съжаление се наложи.

— Защо отстранихте детективите?

— Те разследваха случаи извън компетенцията на участъка.

— Справедливо ли е да се каже, че са налагали свои правила, че са действали като някаква отделна организация, целяща да раздава справедливост?

Катрин Фицгибън скочи на крака и възрази, но съдия Феско позволи въпроса.

Питман отговори:

— Не съм сигурен. Това е силно казано. Но те работеха без достатъчен контрол. Този случай още се разследва.

— Беше ли детектив Крос част от групата, която налагаше свои правила, за да разследва случаи на убийства?

— Не съм сигурен. Но говорих с него по този въпрос. Не вярвах, че ще понесе да бъде отстранен от служба. Предупредих го и оставих нещата така. Не е трябвало.

— Нямам повече въпроси.

Има си хас — помислих си аз.