Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (68)

66.

Ставаше много интересно. Патси Хамптън гледаше как Шейфър излиза от голямата си и скъпа къща в „Калорама“ около осем и половина. Той потегляше за поредното си нощно пътешествие. Този човек редовно вампирясваше.

Патси знаеше, че Крос и приятелите му наричат убиеца Невестулката и това определено подхождаше на Шейфър. В него имаше нещо смущаващо, нещо ненормално.

Тя последва черния ягуар, но той не се отправи към „Саутийст“, което я разочарова. Шейфър спря пред един лъскав супермаркет съвсем близо до „Дюпон Съркъл“. Хамптън знаеше този скъп магазин и го наричаше „Защо да плащам по-малко“.

Шейфър паркира на забранено място, после влезе тичешком в супермаркета. Дипломатически имунитет. Това здравата я вбеси. Каква невестулка беше той, истински боклук.

Докато Шейфър беше в супера, Хамптън взе едно важно решение. Трябваше да поговори с Алекс Крос. Беше обмислила и предимствата, и недостатъците. Сега си даде сметка, че е възможно да поставя в опасност живота на още хора в „Саутийст“, като не споделя поне част от информацията, до която се бе добрала. Ако още някой бъдеше убит, тя нямаше да го понесе. Освен това Крос би получил тази информация, ако тя не бе помолила Чък Хъфстедлър да си мълчи.

Шейфър излезе от магазина и огледа оживения „Дюпон Съркъл“. Носеше малка чанта със скъпи продукти в едната си ръка. Продукти за кого обаче? Той не погледна по посока на джипа, който се подаваше едва-едва зад ъгъла.

Патси последва ягуара на безопасно разстояние. Движението вече не бе натоварено. Шейфър пое по Кънектикът Авеню. Патси мислеше, че той не я е забелязал, въпреки че бе от МИ6, но знаеше, че трябва да действа предпазливо.

Шейфър не бе далеч от пътя за посолството. Не беше вероятно той да се връща на работа, нали? Защо му бяха продуктите, ако отиваше в посолството?

Най-после ягуарът се вмъкна в подземния гараж на една стара сграда в „Уудли парк“. На месинговата табела бе гравирано името й — „Фарагът“.

Патси Хамптън изчака няколко минути, после влезе в гаража след ягуара. Трябваше да огледа, да провери какво става.

Гаражът бе и обществен, и частен, така че не бе нищо особено. Патси отиде при пазача в малката будка и му показа служебната си карта.

— Виждали ли сте този ягуар, който влезе малко преди мен? — попита тя.

Мъжът кимна. Той бе приблизително на нейната възраст и Патси усещаше, че иска да я впечатли, ако е възможно.

— Разбира се. Но не съм говорил с него. Идва тук на посещения на една дама на десетия етаж. Доктор Елизабет Касади. Тя е психоаналитик. Мъжът сигурно й е пациент. Гледа малко странно — добави мъжът, — но това май се отнася за повечето хора.

— И аз ли гледам странно? — попита Хамптън.

— Не. Е, може би малко — каза пазачът и се ухили.

Шейфър остана при д-р Касади почти два часа. После слезе в гаража и се върна право в дома си в „Калорама“.

Патси Хамптън го последва, после наблюдава къщата му още половин час. Предположи, че Шейфър няма да излиза повече тази вечер. Хамптън отиде с колата до една закусвалня наблизо, но не влезе веднага. Преди да е размислила, извади мобилния си телефон. Знаеше на коя улица живее Крос и научи телефона му от справки. Дали бе прекалено късно да му се обади? По дяволите, беше решила да действа.

Изненада се, когато отсреща вдигнаха телефона още на първото позвъняване. Чу приятен мъжки глас. Хубав. Силен.

— Ало. Алекс Крос.

Едва не затвори. Интересно, че в първия момент се изплаши от него.

— Обажда се детектив Патси Хамптън. И аз работя по убийствата в „Саутийст“. Следя един заподозрян. Мисля, че трябва да поговорим.

— Къде си, Патси? — попита Крос без колебание. — Ще дойда при теб. Само кажи къде си.

— В закусвалнята „Сити Лимитс“ на Кънектикът Авеню.

— Тръгвам веднага — каза Крос.