Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (60)

58.

Джефри Шейфър си бе обещал тази вечер да не взема никакви хапчета. Беше решил също така да държи фантазиите си под контрол, здраво вързани. Знаеше съвсем точно какво си мислят специалистите, които съставят психологически профил на автора на убийствата: че маниакалните му фантазии ескалират и че достига до точката на яростта. Психолозите навярно бяха прави — и това бе причината той да се укроти за известно време.

Джефри умееше да готви добре — всъщност умееше да прави много неща добре. Понякога приготвяше изискани вечери за семейството си и дори за по-големи партита с приятели. Когато готвеше, обичаше семейството му да е край него в кухнята, държеше да има публика, дори само жена му и децата.

— Тази вечер ще ядем класически таи — специалитети — съобщи той на Люси и децата, които го гледаха как готви. Чувстваше се малко приповдигнат и си напомняше, че не бива да изпуска положението от контрол, особено вкъщи. Може би сбърка, че не пи валиум, преди да започне да готви. Засега бе взел само няколко таблетки ксанакс. — Това, което различава таи от другите югоизточно азиатски кухни, са строгите правила за пропорциите на съставките, особено подправките — обясни той, докато приготвяше плато от издълбани зеленчуци. — Таи е особена кухня, смесица между китайска, индонезийска, индийска, португалска и малайзийска. Обзалагам се, че не знаехте това, Триша и Ерика.

Момиченцата се засмяха малко объркани — толкова приличаха на майка си.

Джефри постави няколко жасминови цвята в косата на Люси. После по един цвят в косата на всяка от близначките. Протегна един цвят и към Робърт, но той се дръпна назад и се засмя.

— Нали няма да е прекалено люто, скъпи? — обади се Люси. — Заради депата.

— Разбира се, децата, скъпа. Като говорим за люто, истинската лютивина идва от веществото в сърцевината на тези люти чушлета. То дразни и изгаря всичко, до което се допре, дори кожата, така че е разумно чушлетата да се обработват с ръкавици. Аз не съм с ръкавици, разбира се, защото не съм разумен. Освен това съм малко луд. — Той се засмя.

Всички се засмяха. Но Люси изглеждаше разтревожена.

Шейфър сервира вечерята сам, без чужда помощ и съобщаваше името на всяко ястие първо на таи, а после на английски.

— Плаа меук яанг, или печена писия. Много вкусна. Миенг кум — пролетни рулца с изненади. Супер. Плаа яанг каенг фет, риба на грил с червен къри сос. Невероятна. Но е малко люта. Хммм.

Той ги наблюдаваше как предпазливо опитват всяко ястие. Когато опитаха рибата, от очите им бликнаха сълзи. Ерика се задави.

— Татко, много е люто — оплака се Робърт, преглъщайки с мъка.

Шейфър се усмихна и кимна невъзмутимо. Обожаваше това — рукналите сълзи, болката по лицата на съвършеното му малко семейство. Наслаждаваше се на изтънченото удоволствие да вижда страданието им. Все пак бе успял да превърне вечерята в мъчителна игра.

В девет без петнайсет целуна Люси по бузата и се отправи на редовната си разходка, както наричаше нощните си излизания. Качи се в ягуара и измина няколкото пресечки до „Фелпс Плейс“, тиха уличка без много улични лампи.

Взе щедра доза торазин и либриум, после си инжектира торадол. Пи и още ксанакс.

След това отиде да посети лекарката си.