Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (54)

52.

Характерът и особеностите на Смъртта толкова приличаха на неговите собствени, мислеше си Шейфър, докато караше на юг по I-95. Смъртта не беше гениален, но бе абсолютно прецизен и винаги печелеше в крайна сметка.

Докато черният ягуар подминаваше отбивките за разни градчета, Шейфър се зачуди дали не иска вече да го хванат, дали не изпитва необходимост да бъде разобличен, да покаже истинското си лице пред всички. Бу Касади смяташе, че той се крие дори от нея, но още по-важно — от самия себе си. Може би тя бе права. Може би той наистина искаше Люси и децата да разберат какъв е в действителност. И полицията. Но най-вече надутите и лицемерни служители в посолството.

Аз съм Смъртта — това съм. Аз съм сериен убиец — това съм. Вече не съм Джефри Шейфър, може би никога не съм бил. А ако съм бил, това е било много, много отдавна.

Шейфър винаги бе притежавал естествена склонност да прави злини. Още през детството си, докато пътуваше със семейството си из Европа, после из Азия и накрая, когато се завърнаха в Англия. Баща му бе военен и винаги се държеше твърде строго с децата си. Често биеше Шейфър и двамата му братя, но не толкова често, колкото удряше майка им, която умря през есента, когато Шейфър навърши дванайсет.

Джефри бе едро момче, истински здравеняк. Другите момчета се страхуваха от него, дори и братята му, Чарлс и Джордж, които вярваха, че е „способен на всичко“. Това бе самата истина.

Нищо в детството и юношеството не го бе подготвило за мъжа, който той стана, когато постъпи на работа в МИ6. Точно там се научи да убива други човешки същества — и откри, че това страшно му харесва. Така разбра призванието си, истинската страст в живота си. Той бе най-силният: той беше Смъртта.

Продължи да пътува на юг по междущатската магистрала. Беше късно и движението не бе натоварено. Най-вече товарни камиони, пътуващи за Флорида, както Шейфър предположи.

Мислено състави съобщение до другите играчи.

„Смъртта отива тази вечер във Фредериксбърг, Мериленд. Там живеят една красива 37-годишна жена и 15-годишната й дъщеря, която е точно копие на майка си. Жената е разведена, адвокат в малко градче, прокурор. Дъщерята е отлична ученичка и мажоретка. Двете жени ще спят. Смъртта дойде в Мериленд, защото Вашингтон вече е много опасен. (Ето, взех предупрежденията ви присърце.) Вашингтонската полиция търси убиеца на жените. Една много пробивна жена детектив на име Патси Хамптън работи по случая, а и детектив Крос се върна от Бермудите. Ще бъде интересно да видим дали характерът му се е променил по някакъв начин. Характерът е всичко, не мислите ли така?

Виждам къщата на хълма пред мен. Казва се «Кахил Хаус». Мога да си представя очарователните жени в нея. Те живеят в ранчо с четири спални. Главната улица на града е абсолютно тиха в 1 през нощта. Никой не би могъл да свърже тези две убийства с онези във Вашингтон. Съжалявам, че не сте тук с мен. Съжалявам, че не можете да изпитате това, което чувствам аз“.