Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (41)

39.

Дълго време бях чакал отново да се влюбя, но чакането си беше струвало. Прегърнах несдържано Кристин още щом влязохме в къщата. Ръцете ми се спуснаха към кръста й, после към бедрата; откриха гърдите й, раменете, деликатните й скули. Харесваше ни да правим всичко това бавно, не бързахме за никъде. Целувах устните й, нежно одрасках гърба й и я придърпах още по-силно към себе си.

— Толкова си нежен — прошепна тя, доближила устни до лицето ми. — Мога да правя това цяла нощ. Просто да стоим така. Искаш ли вино? Нещо друго? Ще ти дам всичко, което имам.

— Обичам те — казах й, без да спирам да галя гърба й. — И ще продължим така вечно. Изобщо не се съмнявам.

— Толкова те обичам — каза тя. Усетих как затаи дъх. — Така че се опитай да се пазиш, Алекс. Когато си на работа.

— Добре, ще се пазя. Но не тази вечер.

Кристин се усмихна.

— Не тази вечер. Тази вечер може да действаш рисковано. И двамата можем да го направим. Ти си красив и елегантен, не приличаш на полицай.

— Може би на международен крадец на бижута?

Вдигнах я на ръце и я понесох към спалнята.

— Ммм. И си и силен — каза тя. Светна една лампа в коридора, докато минавахме. Така стана достатъчно светло да виждам в краката си.

— Искаш ли да заминем някъде? — предложих аз. — Имам нужда да се откъсна за няколко дни.

— Звучи чудесно. Да. Преди началото на учебната година. Където и да е. Заведи ме далече от всичко това.

В стаята й миришеше на свежи цветя. На нощното шкафче имаше розови и червени рози. Кристин обожаваше цветята и градинарството.

— Ти си планирала всичко това, нали? Това си е истински капан. Хитро момиче.

— Цял ден си мечтах за това — призна тя и въздъхна доволно. — Цял ден си мечтаех да бъда с теб, докато бях в кабинета си, по коридорите, в двора, в колата на път за ресторанта. Имах разни еротични мечти.

— Надявам се да ги изпълня.

— Ще ги изпълниш. Не се съмнявай.

Свалих черната й копринена блуза с едно движение. Притиснах устни към гърдите й. Кристин носеше кожена пола и аз не я свалих, а само леко я избутах нагоре. Коленичих и целунах глезените й, после бавно тръгнах нагоре по дългите й крака. Тя галеше врата ми, гърба, раменете.

— Тази вечер си много опасен — каза тя. — Това ми харесва.

— Сексуално лечение.

— Да, моля. Излекувайте ме, докторе.

Захапа рамото ми, после още по-силно врата ми. И двамата дишахме тежко. Тя се притисна към мен и разтвори крака. Аз я обладах. Бе невероятно топла. Пружините на леглото запяха и таблата се заблъска в стената.

Тя избута косата си настрани, зад ухото. Обичам, когато прави така.

— Толкова е хубаво. О, Алекс, не спирай, не спирай, не спирай — шептеше тя.

Изпълних молбата й и се наслаждавах на всеки миг, на всяко движение, което правехме заедно, и дори се запитах за миг дали не си направихме бебе.