Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (35)

33.

Рано на следващата сутрин бях отново в общата зала на Седми участък и работех по убийството на Франк Оденкърк.

Очевидно, никой не бе забелязал Оденкърк на излизане от летището. Дрехите му все още не бяха открити. Съдебният патолог бе потвърдил, че жертвата е била изнасилена след смъртта си. И както бях предположил, не бяха открили семенна течност. Убиецът бе използвал презерватив. Точно като с убитите жени.

Шефът на полицията се бе ангажирал със случая „Оденкърк“ и оказваше допълнителен натиск върху отдела. Това изнервяше и ядосваше всички. Главен детектив Питман също притискаше детективите, но единственият случай, от който той се интересуваше, бе убийството на Оденкърк, още повече че имаше арестуван заподозрян за убийството на немския турист.

Към единайсет сутринта Раким Пауъл спря до бюрото ми. Наведе се и прошепна:

— Може би имам нещо интересно, Алекс. Ела долу в ареста, ако имаш малко време. Може да е първият пробив за двете убити момичета в „Шоу“.

До ареста се стигаше по стръмно бетонно стълбище, след като се минеше тесния етаж със залите за разпити, стаите за задържане и регистрация. Навсякъде по тавана и стените арестантите бяха издраскали наименованията на улиците си или собствените си имена. Това бе изключително тъпо от тяхна страна, защото ни даваше информация, с която допълвахме картотеката си.

В ареста нарочно е винаги тъмно. Всяка килия е метър и осемдесет на метър и петдесет, с метално легло и тоалетна с мивка. В коридора пред някои от килиите има оставени маратонки. Така правят опитните затворници, които не искат да махат връзките от маратонките си. Иначе им ги прибират от съображения за сигурност.

В една от килиите се бе настанил като Принца на Вашингтон някакъв дребен дилър и крадец на име Алфред Стрийк — Ловкия. Когато влязох в килията му, уличният мошеник ме погледна и се ухили самодоволно.

Хитрецът бе с модерни слънчеви очила, мърлява коса и плетена шапка в яркозелено и жълто. На бялата му фланелка бе нарисувано лицето на Хайле Селасие и имаше надпис:

РАСТАФАРИАНЕЦ.

— От прокуратурата ли си? Не ми се вярва. Без сделка не казвам нищо — каза ми той. — Айде, чупка.

Раким не му обърна внимание и ми каза:

— Ловкия твърди, че имал информация за убийството на Пювър и Кардинъл. Иска да проявим снизходителност към него в замяна на това, което твърди, че знае. Арестуван е по обвинение, че е влязъл с взлом в един апартамент в „Шоу“. Хванали са го, като излизал от прозореца на спалнята с телевизор „Сони“ в ръце. Представяш ли си. Не е бил особено ловък.

— Не съм обирал ни’къв тъп апартамент. Аз дори не гледам телевизия, мъжки. И не виждам ни’къв помощник-прокурор с пра-во-мо-щия да прави сделка.

— Свали си очилата — казах му аз.

Той изобщо не ме погледна, така че аз му ги свалих. Както биха казали приятелчетата му от улицата, очите му бяха като плочи. С един поглед разбрах, че Ловкия не само продава наркотици, но и ги взема.

Изгледах го продължително. Вероятно бе на двайсет и две-три, гневен, циничен, загубил почва под краката си.

— Щом не си обирал апартамента, защо си искал да се видиш с някого от прокуратурата? Нещо не ми се връзва, Алфред. Слушай сега какво ще направя за теб. Няма да повторя това предложение, така че слушай внимателно. Ако си тръгна от тук, няма повече да се върна.

Ловкия се позаслуша в думите ми.

— Ако ни дадеш информация, която директно да ни насочи да открием убиеца на двете момичета, ще ти помогнем за обвинението в обир. Сам ще се погрижа. Ако не ни дадеш информация, ще те оставя тук с детектив Пауъл и детектив Търман. Няма да получиш втори път такова щедро предложение. Гарантирам ти го, а тези детективи знаят, че си държа на думата.

Ловкия още мълчеше. Очите му се втренчиха в мен. Опитваше се да ме смути с поглед, но обикновено съм по-добър в такова взиране.

Накрая кимнах към Раким Пауъл и Джером Търман.

— Добре, това е. Господа, трябва да научим какво знае за убитите момичета в „Шоу“. И няма да получи нищо от нас, когато свършите с него. Може и самият той да е замесен в убийството. Дори е възможно да е нашият убиец. Трябва да решим този случай бързо. Третирайте го като заподозрян, докато не установим противното.

Тръгнах към вратата, когато Ловкия заговори.

— Намерете един с прякор Задната врата. Мотае се из Даунинг Парк. Той може да е видял кой е пречукал момичетата. Така ми каза в парка. Каза, че видял убиеца. Е, как ще ми помогнете?

Излязох от килията.

— Казах ти сделката, Алфред. Ако разрешим случая и твоята информация ни помогне, и ние ще ти помогнем.