Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (31)

29.

Труповете бяха намерени в стара порутена каменна сграда в една неприятна част на Ес стрийт в „Шоу“. Много студенти и наскоро започнали работа млади хора живеят в този населяван от средната класа квартал. Проституцията наскоро се бе превърнала в проблем тук. Според Сампсън и двете мъртви момичета са били проститутки, които от време на време са работели в квартала, но по-често са действали в „Петуърт“.

Само една полицейска кола и една линейка бяха паркирани пред кафявата каменна сграда. На стъпалата отпред бе поставен униформен полицай, който да спира зяпачите и досадниците. Беше съвсем млад, с момчешко лице и гладка светлокафява кожа. Не го познавах, така че му показах служебната си карта.

— Детектив Крос — изсумтя той.

Усетих, че е чувал за мен.

— Какво знаем досега? — попитах, преди да вляза в сградата. — Какво се чува?

— Горе има две мъртви момичета. И двете проститутки, очевидно. Едната е живеела тук. Анонимно обаждане за убийствата. Може би някой съсед или сводникът им. На шестнайсет-седемнайсет години са, може и по-малко. Гадна работа. Не са заслужавали да свършат така.

Кимнах и си поех дълбоко дъх, после бързо изкачих стръмните виещи се стъпала до четвъртия етаж. Случаите с проститутки обикновено водят до трудни полицейски разследвания и се запитах дали Невестулката не знае това. Една проститутка в „Петуърт“ може да изреди средно десетина, че и повече клиенти за една нощ, а това означава твърде разнороден материал за изследване дори само по тялото й.

Вратата към апартамент 4А бе широко отворена и още от стълбите видях какво представлява вътрешността. Беше гарсониера, с една голяма стая, малка кухня и баня. Между двете единични легла имаше пухкаво бяло килимче. Декоративна нощна лампа светеше в зелено, а до нея имаше няколко гумени пениса.

Сампсън се бе навел към далечната страна на едното легло. Приличаше на нападател от Ен Би Ей, който търси по пода контактната си леща.

Влязох в малката разхвърляна стая, в която миришеше на тамян, прасковен цвят и пържено. На канапето имаше отворена червена картонена кутия с пържени картофи от „Макдоналдс“.

Столовете бяха отрупани с мръсни дрехи: къси клинове, ластични шорти, бюстиета. Поне десетина шишенца с лак за нокти и лакочистител, пили за нокти и памучета за грим се въргаляха по пода. В стаята се носеше тежък мирис на някакъв плодов парфюм.

Заобиколих леглото, за да видя жертвите. Две съвсем млади жени, и двете голи от кръста надолу. Невестулката бе идвал тук, усещах го.

Момичетата лежаха едно върху друго, като любовници. Изглеждаха, сякаш правят секс на пода.

Едното момиче бе със синьо потниче, другото с черен сутиен. И двете бяха със сандали с дебели високи токове, които са много модерни напоследък. Повечето от убитите жени бяха намерени голи, но за разлика от повечето други, тези двете щяхме да идентифицираме сравнително лесно.

— Няма никакви документи за самоличност — съобщи Сампсън, без да вдига тава.

— Но едно от тях е наело апартамента — казах му.

Той кимна.

— Сигурно е плащала в брой. Нали е изкарвала пари в брой.

Сампсън носеше латексови ръкавици и стоеше наведен над двата трупа.

— Убиецът е бил с ръкавици — продължи Сампсън, без да ме поглежда. — Не се виждат никакви отпечатъци. Така каза техникът. От първи оглед. И двете са застреляни, Алекс. По един изстрел в челото.

Все още оглеждах стаята, събирах информация, попивах детайлите от сцената на местопрестъплението. Забелязах доста продукти за коса — гелове, балсами, лакове, няколко перуки. Върху едната перука имаше зелено военно кепе, на което военните му викат курвенското кепе, защото жените много си падали по мъже, които го носят, особено в южните щати. Забелязах и пейджър.

Момичетата бяха млади и красиви. Имаха тънки крака, малки кокалести ходила, сребърни пръстени на пръстите на краката, които изглеждаха почти еднакви. Разхвърляните им дрехи образуваха малки купчинки по окървавения дървен под.

В единия ъгъл на стаята имаше следи от рано изоставеното детство: игра на лото, плюшено синьо мече, което изглеждаше протъркано, навярно бе на годините на момичетата, една кукла Барби, спиритическа дъска.

— Огледай добре, Алекс. Става все по-шантаво и по-шантаво. Нашата Невестулка започва да изперква.

Въздъхнах и се наведох, за да видя какво бе открил Сампсън. По-дребното момиче, което навярно бе и по-младо, лежеше отгоре. Другото беше по гръб. Изцъклените й кафяви очи се взираха право в счупената фасонка на тавана, сякаш бяха видели нещо ужасно там.

Тази отгоре бе наместена така, че главата й — по-точно устата й — да бъде точно върху слабините на другата.

— Убиецът си е поиграл на чудесна игричка, след като ги е застрелял — каза Сампсън. — Премести малко горната. Вдигни й главата, Алекс. Видя ли?

Видях. Съвсем нов метод на действие в серията от убийства на жени, поне тези, за които имах информация. Сетих се за фразата „залепнали един за друг“. Запитах се дали това е било „съобщението“ на убиеца. Момичето отгоре бе свързано с другото — чрез езика си.

Сампсън въздъхна и каза.

— Мисля, че езикът й е защипан в другото момиче. Почти съм сигурен, Алекс. Невестулката ги е забол едно за друго със скоба.

Погледнах двете момичета и поклатих глава.

— Не мисля. Дори хирургическа скоба не би се задържала на повърхността на езика… Обаче универсално лепило би свършило работа.