Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (30)

28.

Докато карах към къщи онази вечер, усетих, че имам нужда да се откъсна от случая. Замислих се за Кристин и това бе много по-приятно, по-лесно и за собствения ми мозък. Дори изключих пейджъра си. Не исках нищо да ме разсейва поне десет-петнайсет минути.

Макар че не бе го казвала напоследък, Кристин все още смяташе, че работата ми е прекалено опасна. Проблемът беше, че тя бе абсолютно права. Понякога се тревожех, че мога да оставя Деймън и Джени сами на света, а сега и Кристин влизаше в този списък. Карах по познатите улици на „Саутийст“ и разсъждавах дали наистина мога да изоставя работата си в полицията. Бях обмислял възможността да се заема с частна практика и да работя като психолог, но не бях предприел нищо в тази насока. Това вероятно означаваше, че не го желаех истински.

Когато пристигнах у дома към седем и половина, Нана седеше на верандата. Изглеждаше ядосана, изражение, което познавах прекалено добре. Нана все още може да ме накара да се почувствам, сякаш съм на девет-десет години, а тя е човекът, който знае всички отговори.

— Къде са децата? — извиках веднага щом слязох от колата.

Едно поразкъсано хвърчило с образите на Батман и Робин все още стоеше заклещено между клоните на едно от дърветата в двора и се ядосах на себе си, че вече две седмици не бях намерил време да го сваля.

— Оковах ги за мивката да измият чиниите — каза Нана.

— Съжалявам, че пропуснах вечерята — рекох й.

— Кажи го на децата — отвърна тя, намръщена като буреносен облак. Чувствата на Нана остават незабележими колкото приближаването на ураган. — Най-добре им го кажи веднага. Приятелят ти Сампсън се обади преди известно време. Също и съзаклятникът ти Джером Търман. Има нови убийства, Алекс. Използвах множествено число, Алекс, казвам го в случай че не си забелязал. Сампсън те чака на така нареченото местопрестъпление. Два трупа в „Шоу“, близо до университета „Хауърд“, точно там, представяш ли си. Още две млади чернокожи момичета са мъртви. Това няма да спре, нали? Поне в „Саутийст“ няма да спре.

— Да, няма да спре.