Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (17)

15.

Веднага щом Крос излезе от кабинета на Питман, старши детектив Патси Хамптън влезе през една странична врата, която водеше към заседателната зала. Питман бе наредил на детектив Хамптън да изслуша целия му разговор с Крос, да прецени ситуацията от гледната точка на действащ полицай и да предложи съвет.

Тази задача не се нравеше на Хамптън, но такива бяха заповедите на Питман. Той бе непреклонен, подъл, дребнав и отмъстителен.

— Виждаш ли с какво трябва да се справям тук? Крос знае как да ме изкара от нерви. По-рано избухваше и протестираше, сега просто не обръща внимание какво му говоря.

— Чух всичко — каза Хамптън. — Наистина е хитър. — Щеше да се съгласява с всичко, което Питман каже, без значение какво.

Патси Хамптън бе привлекателна жена с пясъчно руса коса, подстригана късо, и имаше най-пронизителните сини очи извън Стокхолм. Беше на трийсет и една години и се издигаше много бързо в участъка. На двайсет и шест години, тя бе най-младият детектив, разследващ убийства във Вашингтон. Сега си бе набелязала много по-високи цели.

— Но вие се подценявате. Вие диктувахте правилата, не той. — Хамптън каза на Питман това, което той желаеше да чуе. — Крос просто скрива добре чувствата си.

— Сигурна ли си, че се среща с другите детективи? — попита я Питман.

— Срещали са се три пъти, доколкото ми е известно, винаги в къщата на Крос на Пета улица. Подозирам, че е имало и други срещи. Чух за това от един приятел на детектив Търман.

— Но не се срещат по време, когато някой от тях е дежурен?

— Не, доколкото ми е известно. Действат внимателно. Срещат се в свободното си време.

Питман се намръщи и поклати глава.

— Много лошо. Така е трудно да се докаже, че вършат нещо нередно.

— От това, което дочух, те са убедени, че участъкът не използва ресурсите си, за да разследва поредица от неразкрити убийства в „Саутийст“ и някои части на „Нортийст“. Повечето жертви са чернокожи или испаноговорещи жени.

Челюстта на Питман се напрегна и той отмести поглед от Хамптън.

— Числата, които Крос цитира, са пълна глупост — каза той гневно. — Шибана измислица. За него това е политика. Колко финансови средства можем да отделим за убийствата на наркоманки и проститутки в „Саутийст“? Престъпници убиват други престъпници. Знаеш какво става в черните квартали.

Хамптън отново кимна, демонстрирайки съгласието си при всеки удобен случай. Страхуваше се да не е загубила доверието му, да не е сгрешила, като му бе казала истината.

— Те мислят, че поне някои от жертвите са невинни жени от тези квартали. Онази сестра от спешното отделение, която е била убита през уикенда — тя е била приятелка на Крос и на детектив Джон Сампсън. Крос смята, че е възможно в „Саутийст“ да вилнее убиец, който убива жени.

— Сериен убиец в гетото? Я стига. Не сме виждали такова чудо. Серийните убийства са рядкост и в центъра на града. Защо сега? Защо тук? Защото детектив Крос иска да залови такъв, ето защо.

— Крос и другите биха възразили, като кажат, че въобще не сме се опитали сериозно да хванем убиеца.

Малките очички на Питман внезапно прогориха черепа й.

— И ти ли си съгласна с тези тъпотии, детектив Хамптън?

— Не, сър. Нито съм съгласна, нито несъгласна. Знам със сигурност, че полицията не разполага с достатъчно хора и средства, където и да е из града, освен може би на Капитолийския хълм. Ето това е въпрос на политика и е възмутително.

Питман се усмихна на отговора й. Той осъзнаваше, че тя малко го занася, но въпреки това я харесваше. Обичаше да стои в една стая с Патси Хамптън. Беше такава кукличка, истинско сладурче.

— Какво знаеш за Крос, Патси?

Тя усети, че Питман е изпуснал парата. Сега искаше да поговорят по-непринудено. Беше сигурна, че той я харесва, че си пада по нея, но бе прекалено задръстен, за да посмее да изрази желанията си, слава богу.

— Знам, че Крос работи в полицията от малко повече от осем години. В момента е свръзка между полицията и ФБР работи към програмата за разкриване на особено тежки престъпления. Има добра репутация като криминален психолог, доколкото съм чувала. Защитил е докторска дисертация по психология в „Джон Хопкинс“. Преди да дойде при нас, три години е имал частна практика. Вдовец, с две деца, свири джаз на пианото си вкъщи. Това достатъчно ли е? Какво още искате да знаете? Написала съм си домашното. Познавате ме — завърши Хамптън и се усмихна.

Сега и Питман се усмихваше. Имаше малки раздалечени зъби и винаги й напомняше на беглец от Източна Европа или на руски гангстер, може би.

Все пак детектив Хамптън се усмихна. Знаеше, че той обича тя да си играе с него, стига да е уверен, че го уважава.

— Някакви важни коментари на този етап? — попита той.

„Ти си нещастен тъпанар“ — каза наум Патси Хамптън, но само поклати глава.

— Притежава някакъв чар. Има връзки в политическите кръгове. Разбирам какво ви тревожи.

— Мислиш ли, че Крос е привлекателен?

— Казак ви, има излъчване. Наистина. Някои го сравняват с младия Мохамед Али. Мисля, че тази роля му допада от време на време: да танцува като пеперуда, да жили като пчела. — Тя се засмя отново, той също.

— Ще пипнем Крос — каза Питман. — Ще го изпратим с шут обратно в частната практика. Почакай и ще видиш. И ти ще ми помогнеш за това. Съгласна ли си, детектив Хамптън? Ти виждаш нещата в цялост. Точно това ми харесва у теб.

Тя отново се усмихна.

— И аз това харесвам у себе си.