Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (117)

115.

Сампсън и аз тичахме към уединеното крило на хотела, където бе наел апартамент Оливър Хайсмит. Чуваха се изстрели, но не можехме да бъдем навсякъде. Чувахме съобщения за изстрели по целия път до хотела.

Не бях готов за кървавата сцена, която намерихме. Двама от английските агенти бяха застреляни в двора. Бях работил и с двамата, точно както с Патси Хамптън.

Джоунс и един друг агент, както и група местни детективи вече се бяха събрали в апартамента на Хайсмит. Стаята бе като кошер. Всичко бе преобърнато в хаос и кръв само с един изблик на убийствена лудост.

— Шейфър е минал през двама от моите хора, за да стигне до тук — каза сърдито Джоунс. Гласът му бе напрегнат и тъжен. Пушеше. — Застрелял е Лора и Гуин. Хайсмит също е мъртъв. Още не сме намерили Джордж Бейър.

Коленичих и набързо огледах раната в черепа на Оливър Хайсмит. Не бе приятна гледка. Беше застрелян от упор, зееше огромна рана. Знаех от Джоунс, че Шейфър е мразел интелигентността на възрастния мъж и сега бе пръснал мозъка му.

— Казах ти, че обича да убива. Трябва да го прави, Андрю. Не може да спре… Уайтхед! — продължих аз. — Краят на играта.