Джеймс Патерсън
Танцът на Невестулката (105)

103.

Онзи следобед се срещнах с Джоунс и трима от неговите агенти в хотел „Уилард“, близо до Белия дом. Аз бях поискал срещата. И Сампсън дойде. Беше се върнал на работа, но не му пречеше да се занимава с това, което първоначално му бе навлякло проблемите.

— Мисля, че е ненормален — каза Джоунс за Шейфър. — Мирише като войнишка тоалетна. Определено е започнал да губи почва под краката си. Как оценяваш психическото му състояние?

Вече познавах Джефри Шейфър по-добре от всички останали. Бях прочел доста за семейството му: братята му, дълго боледувалата му майка, властния му баща. Как са пътували от една военна база към друга, докато навършил дванайсет години.

— Ето какво мисля. Всичко е започнало със сериозно биполярно разстройство, което по-рано наричаха маниакална депресия. Той го е имал още от дете. Сега е пристрастен към някои наркотични и упойващи лекарства: ксанакс, бенадрил, халдол, ативан, валиум, либриум и още някои. Получава се страхотен коктейл. Всичките могат да се купят от някои местни лекари на подходяща цена. Изненадвам се, че изобщо успява да функционира. Но той се справя. Не рухва. Винаги побеждава.

— Казах на Джеф, че трябва да напусне Вашингтон. Как мислиш, че ще реагира? — попита ме Джоунс. — Кълна се, че кабинетът му миришеше, сякаш вътре от няколко дни се разлага труп.

— Всъщност неговото психическо разстройство понякога се съпътства от особен мирис, обикновено е мирис на метал, на стомана — много силен и зловонен. Вероятно Шейфър не се къпе. Но инстинктите му за играта, за това как да печели и да оцелява, са удивителни — казах аз. — Той няма да спре.

— Какво става с другите играчи? — попита Сампсън. — Така наречените конници?

— Твърдят, че играта е приключила и че за тях е било само описване на фантазии — каза му Джоунс. — Оливър Хайсмит поддържа връзка с нас най-вече за да ни държи настрана, сигурен съм. Всъщност и той самият е доста злокобно копеле. Казва, че е натъжен от убийството на детектив Хамптън. Още не бил сто процента сигурен, че Шейфър е убиецът. Настоява да не изключвам другите възможности.

— А ти изключваш ли ги? — попитах аз, като огледах останалите в стаята.

Джоунс не се поколеба.

— У мен няма никакво съмнение, че Джефри Шейфър е сериен убиец. Видяхме достатъчно и чухме също толкова от вас. Напълно е вероятно да е психопат убиец, какъвто не сме виждали досега. И изобщо не се съмнявам, че в крайна сметка той ще превърти и ще се издаде.

Кимнах.

— И аз мисля така — казах. — Съгласен съм с всичко, което каза. Особено това за психопата убиец.