Антоан-Франсоа Лебайи
Камилата и гърбавият

Под звуците на гръмки барабани,

из улиците шумни на Париж

между тълпите насъбрани

една камила крачеше с престиж.

 

И всеки там оглеждаше я вещо,

и всеки в нея оцени по нещо.

 

Богатият, нали е най-честит

не с горд приятел, а със роб превит,

разхвалваше покорния й вид.

 

Чиновникът — осанката й важна.

„На глад и жажда няма тя съперник“ —

обади се един скъперник.

 

„Е, стига, господа!“ — извика

един Гърбушко и отпред се тика. —

Тук никой главното не оцени —

онези две издатини.

Как леко си ги носи тя,

защото й придават красота,

изящество и благородство!

Но… нека да не търсим сходство…

 

Изглежда смешно, но едва ли

и ние с нещо по-добри сме. Знам:

човек не дръзва другиго да хвали,

ако с това не се изтъкне сам.