Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (69) (Корабни дневници)

Величествена природа

Докато пътувахме с лодката, времето бе винаги хубаво, когато се върнахме, чухме, че на кораба непрекъснато бе валяло. Предполагам, че причина за това бяха високите, почти винаги покрити с облаци планини, под които се намирахме. От водата на нашия залив между дърветата нагоре към планините непрекъснато пълзеше бяла, полупрозрачна мъгла. Поради тези изпарения всички корабни помещения се овлажниха и тъмнината често бе толкова голяма, че трябваше по обед да палим светлина в каютите. Но тъй като здравословното ни състояние бе добро, ние не обръщахме внимание на тези неприятности. Отдалече бяхме видели някъде зад нас един водопад, който сметнахме за незначителен. Той обаче се оказа най-голямата природна забележителност на тази местност. За да я обхванем с поглед цялата, трябваше да се изкачим на една стръмна планина, висока над шестстотин фута. Тогава видяхме пред нас един величествен водопад, широк триста фута. Водата се спускаше отвесно надолу, където се пенеше и бушуваше, а на места бе пробила отвесните скали и оттам бе поела към морето. От лявата страна на водопада се издигат скали, обрасли с храсталак, от дясната са струпани големи скални маси, свлечени вероятно от водата. Когато се погледне назад, се вижда големият, покрит с гористи острови залив, а над него от едната страна високи, покрити със сняг планини, а от другата — необятното море. Обаче този величествен декор не е лишен от нежност. На земята виреят най-хубавите растения, а на известно разстояние от водопада, чиято шумна близост те избягват, могат да се чуят гласове на дроздове, кълвачи и различни видове дърволазки.

От време на време нашите офицери застрелваха тюлени и ги докарваха на борда. Тези животни спадат към вида, наречен морски котки, и които най-напред са били намерени на Беринговия остров край Камчатка, а може да се срещнат и на южния край на Африка и Америка, при Нова Зеландия и Страната на Ван Димен. Впрочем тукашния вид е по-малък от сибирския. Месото им е черно и не може да се яде, сърцето им прилича на говеждо месо. Мазнината им има вкус на рибено масло и трябва цялата да се отстранява. От тази сланина си набавих добър запас от мас за горене и наредих внимателно да запазят кожите, тъй като могат да се употребят за поправка на такелажа, ако се нарежат на ремъци.

В залива имаше учудващо много гнезда на нашите антарктически приятели, буревестниците. Те бяха построили гнездата си в дупки между корените на дърветата или в пукнатините на скалите, и то винаги на такива места, до които трудно може да се стигне. Възрастните излитаха сутрин към морето и се завръщаха едва надвечер, за да нахранят своите малки.

Общуването ни с туземците бележеше бавни успехи. Те понякога идваха на брега на залива и през нощта спяха в непосредствена близост до нас. Но мина много време, преди да се решат да стъпят на кораба ни. С другите, които от време на време срещахме при нашите пътувания с лодка, не можахме да се сближим и толкова. Макар че околността не бе така безлюдна, както ни се стори отначало, все пак тук имаше малко жители. Отделните групи хора не общуваха помежду си, така например нашият приятел живееше съвсем сам със семейството си. Той изчезна изведнъж, след като му бяхме подарили девет брадви, които той ценеше повече от всичко друго. Отначало предположих, че е отишъл в друга местност, за да лови дивеч и риба, но моите хора ми разказаха, че при последното си посещение той със знаци обяснил, че иска да използува брадвите си срещу своите врагове. Вероятно неговото семейство бе последното от някое племе, изтребено от други новозеландци, и сега той искаше да си отмъсти. Такива борби не престават, докато една от страните не бъде напълно избита или пък не избяга.

Зимата се приближаваше, листата падаха и гората изглеждаше все по-пуста. Преди да отплаваме, пуснахме на свобода пет гъски, последните от тези, които бяхме натоварили на нос Добра Надежда. Щом се озоваха на сушата, те започнаха да си търсят храна в тинята и аз не се съмнявам, че ще се чувствуват добре. Още преди това бяхме посели много европейски семена от полезни растения, но почти не се надявам, че младите издънки ще могат да противостоят на бурените, които господствуват навсякъде.